/КРОСС/Председателят на БСП Михаил Миков в интервю за предаването "Тази сутрин" по бТВ

Водещ: Лидерът на БСП Михаил Миков е в студиото ни. Г-н Миков, здравейте.
Михаил Миков: Здравейте. 
Водещ: През изминалите няколко дни имаше стрелба в училищен двор, вчера обраха отново магазин, миналата седмица обир на инкасо автомобил също за много пари, бой на „Околовръстното", още..да продължавам ли?
Михаил Миков: Няма нужда. Хората го виждат, усещат го всеки ден, че живеят все по-несигурно. Очевидно и социално-икономическата обстановка и бедността води до ескалация на такъв тип престъпления. Има елемент на отсъствие на полицията. Знаете, че натовареността там е изключително голяма и заради осигуряване на границата, и заради демотивацията, която в МВР в момента съществува, и всичко това е резултат.
Водещ: Добре, няма хора в МВР ли, питаме ви като бивш вътрешен министър. 
Михаил Миков: Очевидно.
Водещ: Говорите за демотивация. Връщат ли се мутренските години, се питаме, вече всеки ден при подобни случаи?
Михаил Миков: Ами, за последните 2-3 седмици, около 10-на грабежа арогантни, нагли, неразкрити.
Водещ: А знак за какво е това и тези хора получават ли знак чрез...
Михаил Миков: Отсъствието на държавата. Години наред държавата беше възприемана и беше внушавано, че е нещо лошо. Ето, хората усещат, когато отсъства държавата какво се случва.
Водещ: Да, но жената е доволна. Полицията си е свършила добре работата, но след това, като че ли идват пропуските и в правосъдието...
Михаил Миков: В този случай, очевидно не става въпрос за някакво трудно за разкриване престъпление. Очевидно човекът е бил под влияние на алкохол и на дрога. Възниква въпросът какво става с разпространението на дрогата. Така че, мисля че риторични са въпросите, които задавате.
Водещ: Те са риторични, но въпросът е до каква степен можем да се чувстваме спокойни?
Михаил Миков: Не можем да се чувстваме спокойни.
Водещ: Имаше ли момент, в който това нещо беше затихнало и беше спряло? Какъв беше този момент и кога?
Михаил Миков: Имаше такъв момент в периода, когато хората имаха повече работа, когато икономиката се развиваше, когато имаше една различна политика. Днес тези хора, които са безработни, които са отчаяни, много често посягат и към алкохола, и към наркотиците.
Водещ: Справя ли се вътрешният министър Румяна Бъчварова?
Михаил Миков: Не.
Водещ: Категоричен сте.
Михаил Миков: Няма смисъл да коментирам.
Водещ: Нямаме допълнителен въпрос защо.
Михаил Миков: Няма смисъл да коментирам. Видимо е. Съвсем видимо е състоянието на МВР и тук става въпрос за доста дълъг, вече, период, в който това се усеща.
Водещ: Войска по границата - означава ли това, че и „Гранична полиция" по никакъв начин не може да се справи с нелегално преминаващите хора?
Михаил Миков:Това означава, че трябва усилване на капацитета. Очевидно е, че „Гранична полиция" не е достатъчна. Това означава, че полицаите, които са на границата, вече не издържат на това натоварване. Това означава, че съкращенията в рамките на „Гранична полиция" водят до командироване от вътрешността на страната и оголване на други невралгични сектори, и затова е необходимо да се търси резерв от армията.
Водещ: А одобрявате ли, все пак, този резерв, армията на границата, когато има необходимост?
Михаил Миков: Да, да, когато има необходимост.
Водещ: То вече е видно, че има такава необходимост.
Михаил Миков: Очевидно е, че има увеличаване на нелегално преминаващите за първите месеци на годината. Т.е. натискът продължава, не спада, въпреки обещанията за договорки между Европа и Турция. Няма някаква съществена промяна.
Водещ: Обтегнати ли са отношенията ни с Турция, когато говорим и за бежанци, като бежанците или нелегалните имигранти като най-голямата опасност?
Михаил Миков:Смятам, че са обтегнати, отношенията между Турция и ЕС също са обтегнати. Виждате, че има претенции за по-високо заплащане, за субсидиране на задържане на мигрантския поток, включително и заплахи от президента Ердоган, че ще ги пусне.
Водещ: Че ще ги пусне. Само че като ги пусне, ще минат през нас, докато стигнат до ЕС.
Михаил Миков: Ами, ще минат през нас, през други страни. Тук вече е въпросът доколко ЕС има капацитет за такъв тип предизвикателство, до колко може европейските лидери да постигнат работещи решения.
Водещ: Ние как трябва да отговорим на тези заплахи от страна на Ердоган? Тези заплахи на Ердоган свързани ли са с информациите за това, че е ограничен достъпа на Пеевски, на Доган за влизане в Турция, на други членове на ДПС също, отзоваването на консула?
Михаил Миков:Не, няма връзка между едното и другото. Обявяването за персона нон грата, не отзоваване - има съществена разлика, на турския представител от Бургас, е някакъв сигнал, знак на нашата държава. Разбира се, веднага последва и реципрочно действие от страна на турската държава, но има...
Водещ: Но, знак за какво, се питаме?
Михаил Миков: Знак, че не е вършил това, което е положено по Виенската консулска конвенция. Не виждам друга възможност да е знак за друго.
Водещ: Със сигурност, но г-н Хафъзов преди малко говореше за това, че се е молил. Ако е престъпление да се е молил...
Михаил Миков: Вършил е работа извън това, за което е акредитиран у нас, първо. А иначе, въпросът за отношението към Бога е частен въпрос, той не е свързан със службата. Други неща ще да е вършил, за да бъде обявен за персона нон грата.
Водещ: И ги е вършил сега, последните месеци. Ясно е било сигурно, че има подобни процеси.
Михаил Миков: Това трябваше да се установи от парламентарната комисия, която беше създадена. Виждам, че сега има един страх тя да бъде създадена, да функционира, да поразрови малко как са функционирали службите, така че да се стигне до такава ситуация.
Водещ: Говорим за комисия, която, в крайна сметка, става въпрос за отношенията...за дали Турция има намеса в българската политика.
Михаил Миков: Не за отношения, а за намесата в българската политика.
Водещ: И какво точно ще установи, според вас, една такава комисия?
Михаил Миков: Ще се установи службите каква информация са имали, от колко време са я имали, какви действия са предприети, защото ето, първият резултат от тази комисия беше на другия ден, след създаването на комисията, може би е случайно съвпадение, може и да не е, турският служител беше обявен за персона нон грата. И възниква въпросът ако е имало информация по-рано, ако не беше създадена комисията, щеше ли да има такова действие, или се разчита, че с едно такова действие всичко ще приключи? Или ще кажем - случаят приключи, забравете, ще го караме, както досега.
Водещ: Като предупреждение, сигурно, ще кажем:"Готови сме". Трябва ли да има комисия за влияние на Русия във вътрешната политика на България?
Михаил Миков: Вижте, бяха събрани двете държави малко изкуствено, дотолкова, доколкото между тях в момента съществува конфликт, но няма какво да се лъжем, че в момента, ако има някакви проблеми, те са преди всичко с Турция. Знаете, че с Русия...
Водещ: Добре. Вие сте бил вътрешен министър, имали ли сте информация за влияние или опасност от страна на Турция по ваше време, дори, когато вие сте бил на този пост?
Михаил Миков: Вие знаете, че не МВР се занимава с тази дейност. И да съм имал информация, не бих искал да я споделям тук. Точно затова е необходима парламентарната комисия.
Водещ: Но, доста отпор има и доста критики към това, че тя трябва изобщо да функционира, да бъде създадена. 
Михаил Миков: Има. Всяка една парламентарна комисия, някои я подкрепят, някои са против. Но, истината трябваше да мине и на парламентарно равнище. Сега разбирам, че няма желание за това в управляващите.
Водещ: Между другото, не знам дали проследихте целия разговор с г-н Хафъзов, който беше тук в студиото.
Михаил Миков: Не, не успях.
Водещ: С ДПС си бяхте приятели, преди бяхте си достове. Как приемате...
Михаил Миков: Различни периоди сме били различно. Знаете, че и десницата, ДПС си е играло с десницата в дадени периоди. Знаете, че ДПС са съдействали за свалянето на правителства на БСП, така че думичката „дост" точно за политиката, мисля че не е най-удачната.
Водещ: Но, ДОСТ как го приемате като една абревиатура, която съдържа евроатлантически ценности, или като „приятел" на турски в превод?
Михаил Миков: Вижте, очевидно се търси и това измерение. Очевидно се посяга към етнорелигиозните чувства на определена част от българските граждани, на които се разчита да подкрепят тази формация.
Водещ:Заплаха ли е това, провокация ли е?
Михаил Миков: Само по себе си не, но поведението публичното и непубличното на тези, които учредяват тази партия, евентуалните съмнения за подкрепа от Турция, от турската държава, забележете, към тази партия, те са проблемът.
Водещ: Директно от турската държава говорим, не просто от Турция.
Михаил Миков: Винаги стават през някакви структури, формации тези неща.
Водещ: Какъв политически живот давате на тази формация?
Михаил Миков: Нека да не бъда аз орисникът. Нека времето да покаже и здравият усет на избирателите.
Водещ: Вие ако чувствате заплаха за живота си, в кое посолство бихте се скрили?
Михаил Миков: Не съм мислил по този въпрос, но едва ли в посолство ще отида.
Водещ: А къде бихте отишли? Някъде другаде?
Михаил Миков: Бих потърсил българската държава за съдействие.
Водещ: Вие получихте ли за себе си обяснение защо г-н Местан е отишъл в Турското посолство?
Михаил Миков: Не, и не искам да търся обяснение за себе си. Имаше достатъчно отговаряне в публичното пространство. Всеки да си направи изводите.
Водещ: Добре. България поле на битка ли е между Турция и Русия в този момент?
Михаил Миков: България е поле на едно значително,активизирано присъствие на Турция, очевидно и от последните събития, които се развиват тук. Очевидно става въпрос за една политика, която днешната турска държава провежда към съседите. Не само към съседите, към Балканите...
Водещ: И стратегическата дълбочина на Давутоглу.
Михаил Миков: Да. И стратегическа дълбочина, в която ние сме им най-близката част.
Водещ: Да, и затова как се разсъждава за Турция като република ли, като наследница на Османската империя, но хайде да си говорим за България. Доста спрени обществени поръчки за над милиард - това има ли обяснение, и то скорострелно?
Михаил Миков: Първото обяснение, е че България дава още един ясен сигнал, че в нея няма върховенство на закона.Ясно е, че тогава, когато министър-председателят реши може да пусне, може и да спре. Той ги пуска, той ги спира. Вземете този случай сърцераздирателен с тортата на летището и чистачките. Става дума за обществена поръчка от времето на „Борисов 1", спряна по време на кабинета „Орешарски". Съдът е постановил да се продължи тази процедура и излиза министър-председателят и казва:"Аз я спирам", а те милите, тичат с метли и торти да го приветстват, без да си дават сметка, че те са едни употребени обекти в политическия Пи Ар на премиера, а истината е съвсем различна, защото зад тази фирма, която иска да вземе тази обществена поръчка, стоят хора, които играят карти с премиера, или са играли карти в миналото.
Водещ: Кои са тези хора? Говорим за...
Михаил Миков: Доколкото разбрах, г-н Сталийски стои зад това и е започнато при предишното управление на Борисов. И изведнъж, всички медии се юрват...
Водещ: Обществената поръчка за почистването. Не, ние и преди това първи показахме протеста.
Михаил Миков: Да. Всички медии се юрват да снимат тортата.
Водещ: Ами, жените са щастливи затова, че не са си загубили работата, г-н Миков. В днешно време да имаш работа си е лукс.
Михаил Миков: И тези жени и други жени, и мъже трябва да разберат, че когато политиката е такава, всичко зависи от един човек, че трябва промяна в политиката, че трябва друго отношение между капитала и работещите. И в крайна сметка трябва да излезем от блудкавия Пи Ар, който често се сервира от медиите и да отидем до истинските неща.
Водещ: Добре, де, блудкав Пи Ар ли е? Борисов казва, има съмнения, спираме ги, за да няма съмнения как се изразходват държавните пари. Когато се дават, все питаме защо ги дават, като ги спират, защо ги спират и няма окончателно решение.
Михаил Миков: Вижте, има ли закон в България, има и съмнение. Това е големият въпрос, на който всеки трябва да си отговори.
Водещ: То е съмнително дали има закон в България. Мога ли така да го/.../
Михаил Миков: Добре, приемаме, че няма закон и да работим по съмнения тогава. Всичко да става по съмнения и знаете, че накрая най-важни са съмненията на министър-председателя. Който и каквито съмнения да има, нямат значение. Имат значение съмненията на министър-председателя. Аз, примерно, имам съмнения, дали всички тези фирми, чийто поръчки, получени по законовия ред за прекратени, ще заведат дела за обезщетения, защото ако не заведат, очевидно е, че става въпрос за поредна договорка. Ако заведат - възниква въпросът колко милиона, колко десетки милиона ще струват съмненията на министър-председателя на българските данъкоплатци, колко време ще бъде изгубено за провеждането на тези обществени поръчки. И в крайна сметка кога най-сетне вместо съмнения, в България ще има върховенство на закона, а не върховенство на съмненията.
Водещ: Вотът на недоверие, който заедно с ДПС подкрепихте, не мина.
Михаил Миков: И с независими народни представители не мина. В същото време вече има поне два резултат. Беше отложена наредбата за доплащането, т.нар. реимбурсация за есента, която остави около 400 лекарства в списъка на тези, които се доплащат от здравната каса. Второто е, че се допълва, променя се тази наредба със социално значими заболявания и други такива и изрично се казва, че няма да се плаща, защото досега имаше тази възможност - за да не чакаш, плащаш. Сега се казва, обявено е за обществено обсъждане тихомълком, без много фанфари да не се плаща.
Водещ: Да не се плаща. И това означава, че ще се чака до безкрай.
Михаил Миков: Не, до 2 месеца. Но, тогава възниква въпросът защо тогава да се мъчи човекът с болките, като пак ще го плаща здравната каса, пак всичко това...Т.е. навлизаме в нова поредица на безумни въпроси. Дано един ден се разбере и по-скоро да е, за да не страдат българските граждани, че трябва да бъде отменен този режим да разделят заболяванията на социално значими и такива, за които ще се чака.
Водещ: Добре. Видяхте, Леонардо ди Каприо спечели дългоочаквания Оскар. На финала на разговора - на кой български политик бихте дали Оскар и за какво 
Михаил Миков: Помислих си по този въпрос. Мисля, че г-н Първанов за ролята му на социалист би могъл да получи Оскар.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.