/КРОСС/Сигнал до Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и българската прокуратура за проверка на изхарчените досега 250 милиона лева по ОП "Околна среда", сектор "Биоразнообразие" и предвидените за тази година 100 млн. лв подадоха от коалиция "За да останат хора в България". Копия от сигнала са изпратени до Комисията по околна среда в Европейския парламент и нейния председател Джовани Ла Вия, както и до еврокомисаря с ресор Околна среда Кармену Вела. Настояването е да се извърши проверка за злоупотреба с европейски и бюджетни средства по Оперативна програма "Околна среда", сектор "Биоразнообразие".

"Дали одобрените от министъра на околната среда програми са целесъобразни и в максимална степен защитават обществения интерес и околната среда, питат от "За да останат хора в България". От там настояват да се обърне особено внимание за наличие на конфликт на интереси и свързаност между лицата и организациите, печелещи обществените поръчки. Да се провери детайлно кои дирекции на МОСВ и кои служители и по какви критерии изготвят заданията за поръчките.

"Има ли съмнения за опорочени тръжни процедури и предизвестени победители. Упражнен ли е необходимият контрол на изпълнението и отчетените документи? Допринесли ли са изразходваните пари за съхранение на биоразнообразието, или поръчките се извършват повърхностно, без достатъчна задълбоченост и средствата са прахосани безотговорно", питат още от коалицията. От там настояват ОЛАФ и българската прокуратура да отговорят и на въпросите:
- Как точно едни и същи неправителствени организации и свързаните с тях лица печелят поръчките?
- Правени ли са инспекции на терен по време на разработване на поръчките и това документирано ли е?
- Допринесли ли са изразходваните милиони левове и евро за дългосрочно изпълнение на целите за опазване на биоразнообразието в страната?
В сигнала се настоява и за проверка на законността, формите и начините, по които ще се разпределят предвидените 100 млн. лв. за настоящата година. С писмото се отправя искане до приключване на проверката, прокуратурата да разпореди забрана на усвояването на парите за 2016 година.

Държавата плаща солени обезщетения заради приумици на зелените

Как се пазят гъски
за 50 милиона

Еколози прибират крупни суми със серия от съмнителни проекти

През последните месеци излезе наяве серия от съмнителни проекти на еколозите от коалиция "За да остане природа в България", известни по-скоро с активната си дейност срещу развитието на зимните спортове и туризъм. Представяме някои от най-абсурдните проекти, които са били одобрени от групата неправителствени организации в тази мрежа.

Вероятно най-куриозният проект на неправителствена организация от коалиция "За да остане природа в България" е този за опазване на червеногушите гъски. Министерство на околната среда и водите е одобрило и разплатило 5,3 милиона лева за изработване на план за действие за опазването на червеногушата гъска в България за периода 2015-2024. Това е част от проекта "Безопасна земя за червеногушите гъски в България". Проектът е спечелен от Българско дружество за защита на птиците през 2010 година и е завършил през 2015. Планът е дълъг точно 82 страници, тоест МОСВ е платило на еколозите по 65а000 лева на страница. Абсурдът обаче се крие в самия край на плана или по-точно на 59-та страница, където еколозите са поместили искането за отпускане на бюджет за опазването на гъската. За извършването на всички поместени дейности се искат от МОСВ 49 милиона лева. Поради внушителния размер на изискания бюджет, еколозите не са се ограничили единствено до парите по оперативна програма "Околна среда", а са предявили искане и за финансиране от бюджета на Министерство на земеделието и храните.

Всъщност, МЗХ вече се е оказало въвлечено в абсурда, наречен "червеногуша гъска". По още по-стар проект, през 2003 година НПО-то "Зелени Балкани" на Тома Белев закупува с държавни и европейски средства 1000 декара добруджанска земя на свое име, за да може червеногушата гъска да зимува там. Това било забелязано от местните земеделци, които предявили искания за обезщетения от Министерство на земеделието и храните. Причината е, че червеногушата гъска изяждала посевите им. В свое интервю през 2015 година, директорът на фонд "Земеделие" разкрива, че само за една година под формата на такива обезщетения са разплатени около 50 милиона лева. За момента остава неясно колко общо средства са изплатени за предходния програмен период и какво е договорено за следващия. Фонд "Земеделие" е поискал намаляване на обезщетенията, но земеделците оспорват мярката в съда.

Не е ясно и дали съществуват финансови взаимоотношения между екологичните неправителствени организации, прокарали проектите за червеногушата гъска, и някои от земеделските стопанства, получаващи огромните годишни обезщетения.

Полет на лешояди
глътна осем милиона

Проектът "Лешояди обратно към живота" се изпълнява от "Зелени Балкани" Стара Загора. Това е клон на "Зелени Балкани", създадено и управлявано доскоро от Тома Белев. Проектът е за внушителните над 8 милиона с ДДС. Основната цел е да се преместят 48 черни лешояда от Испания до България. Съпътстващи, но не по-малко интересни дейности, включват закупуването на над 300 декара пасища с европейски пари на името на българското НПО, строежи на изкуствени гнезда, хранилки, развъждане на лалугери, местене на стада овце и крави, събиране на изпражнения, и т.н.

Учат рибите да плуват

Проектът носи името "Жива свободна риба" и е спечелен от WWF България. Неправителствената организация е управлявана от Веселина Кавръкова, съпруга на Тома Белев, и Катерина Раковска, съпруга на бившия съпредседател на ПП Зелените Андрей Ковачев.

Проектът предвижда да се помогне на европейския главоч, горчивката, балканския щипок, балканската кротушка, черната мряка и бисерната мида да преодоляват естествени и изкуствени бариери по Русенски лом. Ще се копае специален рибен тунел, по който мидите и рибите да преплуват от един ръкав на реката в друг. Изпълнителите на проекта са задължени и да популяризират инициативата през различни медийни канали, така че тя да достигне до между 15 000 и 20 000 души.
За тези дейности зелените НПО-та са спечелили над 1 милион лева с ДДС, като европейското финансиране е около 50%. Най-вероятно останалите 50% са осигурени от държавния бюджет през МОСВ, макар и този въпрос все още да не получава отговор от съответните институции.

Впечатление прави подчертано негативното отношение на проекта към водноелектрическите централи. Тук парадоксът е, че ВЕЦ-овете са част от производителите на електричество от възобновяеми енергийни източници и като такива ползваха щедри държавни субсидии - договорени под натиск и с активния лобизъм на български и европейски зелени организации и партии. Чак след като се нароиха ВЕЦ-ове на всяка втора река ли разбраха еколозите, че те имат и минуси за природата? Не беше ли това ясно още в началото, когато предлагаха огромните държавни субсидии за ВЕИ, допринесли и за покачването на цената на електроенергията?

Пъдят чайки срещу 10 милиона

Един от по-любопитните проекти, в които еколозите от коалиция "За да остане природа в България" са не бенефициент, а партньори, е "MC-Salt". Тук бенефициент е италианският консорциум "Consorzio del Parco Regionale del Delta del Po dellТEmilia-Romagna". Целта на проекта е да се разгонят инвазивните чайки от лагуни в Италия, Франция и България.
Преценено е, че чайките пречат на фламингото да се размножават и затова трябва да бъдат разпъдени от соленоводните лагуни в Италия, Франция и България. За да могат фламингите да се чифтосват на спокойствие, еколозите са се погрижили да им осигурят специални места, които са били специално третирани за плевели и чайки. Също така са се строили и специални изкуствени острови и наблюдателници.
Бюджетът за тези дейности е 10 милиона лева.