Русия забрани вноса на ГМО от САЩ
Секция: Коментари
02 Март 2016 08:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Русия забрани вноса на ГМО от САЩ

/КРОСС/ Русия приведе в действие решението си от миналата есен за забрана на засаждане на генетично модифицирани култури на своите селскостопански площи. Последното решение, което влезе в сила от 15 февруари 2016 г., не е никак удовлетворително за Монсанто и американския зърнен картел.

На 15 февруари влезе в сила национална забрана за внос на соя и царевица от САЩ. Федералната служба по хранителен и фитосанитарен надзор (Россельхознадзор) обяви, че причината за наложената забрана е наличието на ГМО и микробно замърсяване, както и липсата на ефективен контрол в САЩ върху соевите и царевични култури, които подлежат на износ. Руският регулатор по безопасност на храните уточнява, че царевицата внесена от САЩ често е заразена с диплодиоза (сухо гниене). Потенциалните щети от вноса и разпространението на ГМО култури, поставени под карантина се оценява на около 126-189 милиона долара годишно.

Удар право в сърцето на ГМО картела

Решението на Русия е огромен удар за агробизнеса на САЩ. В продължение на десетилетия, американските зърнени картели – ADM, Cargill, Bunge буквално владееха световната търговия с царевица и соя. Това е най-широко използваният фураж за говеда, прасета и пилета, заради високото си съдържане на протеини.

Днес генетичното замърсяване на селското стопанство в различни държави, дори и в тези, в които има забрана за засаждане на ГМО култури, обикновено влиза през задната врата, а именно чрез свободния внос на генетично модифицирана царевица и соя. До мен стигна информация от високопоставени лица, че европейската селскостопанска политика се диктува в много по-голяма степен от американското лоби на Монсанто, Дюпон, Синджента, Каргил и други, отколкото от европейските фермерски организации. По подобен начин стоят нещата и в Китай. Въпреки, че доскоро китайското правителство забраняваше засаждането и лицензирането на генетично модифицирани култури в рамките на националното селско стопанство, страната е залята с ГМО. Това се случва през една законова врата, която позволява неограничения внос на генно модифицирана соя. Днес повече от 60% от соята, предназначена за човешка консумация и за фураж на животни в Китай, е ГМО. Доколкото ми е известно, руското решение е първият удар по мощния ГМО картел в агробизнеса. Всичко това дължим на въведените санкции, които разкриха нови възможности.

Независима лаборатория е провела двугодишен експеримент с плъхове, които са били подложени на хранителен режим само с генетично модифицирани соя и царевица. В рамките на шест месеца това оказва болестотворно влияние върху плъховете, предизвиква поява на тумори и ранна смъртност. Направо изтръпвам като си представя каква вреда би причинила храната от McDonalds, ако човек се храни с хамбургери за период от шест месеца. Според вътрешен източник в търговията със зърно, съдържанието на ГМО соя в говеждото месо на McDonalds е до 30%. Днес почти 100% от соята на световния пазар е генетично модифицирана, като основен производител е Монсанто.

С въведената забрана руските власти са на път почти напълно да се отърват от ГМО културите за човешка и животинска консумация. Днес САЩ е най-големият производител на соя, следван от Аржентина и Бразилия. Трите държави произвеждат 85% от световната продукция, огромна част от която е с ГМО замърсяване. След тях наред са Индия и Китай, всяка от които има около 5-процентов дял в световното производство на соя. Китай наскоро направи промени в своята политика спрямо генетично модифицираните култури и както изглежда има намерение да стане водещ производител на ГМО царевица и соя. Особено като имаме предвид, че ChemChina придоби швейцарския пестициден гигант Синджента.

Соята има високо съдържание на протеини и днес се използва в почти всички промишлени хранителни продукти, като започнем от шоколадитe, минем през фуража за пилетата в KFC и стигнем до соевите напитки. Благодарение на силното ГМО лоби през последните две десетилетия почти всички храни съдържат генетично модифицирана соя. Генетично модифицираните организми влизат в хранителната верига и през така наречените „протеинови фуражи“, които са смес от соя и царевица. Соевото брашно е един от често използваните източници на протеини (около 44-48%) в храните на домашните птици и прасетата. Друг източник е царевичният глутен, който е вторичен продукт от преработката на царевица и има около 60% съдържание на протеини. Масово се използва в храните на птиците и млекодайните крави в САЩ, Канада и ЕС.

Независимо от факта, че мнозинството от страните-членки на ЕС, включително Германия, са въвели забрана за засаждане на ГМО култури, Брюксел отваря една вратичка, с която позволява на ADM и Каргил да внасят неограничени количества генетично модифицирани соя и царевица. По този начин ГМО културите навлизат в хранителната верига през храната на животните.

Тъй като близо 93% от американската царевица и 94% от соята са генетично модифицирани, единственият сигурен подход е превантивният – въвеждане на забрана, докато не бъде доказано, че няма наличие на ГМО. Именно това са направили и руските власти – забраната важи до момента, в който регулаторните органи не получат 100-процентови гаранции, че не се съдържат ГМО.

Американският картел, начело с Монсанто и Каргил, си е гарантирал, че Споразумението за селското стопанство на Световната търговска организация, което е писано от бившия вицепрезидент на Каргил, дава приоритет на правото на свободна търговия пред здравето и безопасността на храните. Последният ход на руските власти показва, че Русия, като голяма страна, производителка на храни, днес може да заобиколи САЩ, който е световен лидер в производството на зърно, отчасти благодарение на глупавите американски санкции. Така Русия поставя здравето и безопасността на своите граждани пред корпоративните интереси в агробизнеса. Ето това е здравословно развитие.

Автор: Уилям Енгдал
Превод: Антоанета Киселинчева 

Източник: a-specto.bg