/КРОСС/ Между 2000 и 2016 г. бюджетът на съдебната власт е нараснал 5,5 пъти, при увеличение на държавния бюджет за същия период от около три пъти. В същото време България се нарежда на второ място по брой на магистратите спрямо населението сред страните от ЕС. Тези данни са провокирали Института за пазарна икономика да изготви анализ на бюджета и управлението на ресурсите на съдебната система.
„Добре е, когато в страна, която в Европа се нарежда на първо място по корупция, на последно място по приходи и доходи на населението, която има такива сериозни проблеми с организираната престъпност, да се дават повече средства за съдебна власт. Считаме, че това показва, че това е приоритет", каза Любомир Авджийски (ИПИ) в интервю за БНР и уточни, че над 90% от средствата отиват за персонал.
„За последните осем години, при намаляване на населението с около 5%, броят на съдиите се е увеличил с 19%. Също така сме на първо място по брой на прокурори в ЕС - с два пъти над средното ниво за Съюза. На първо място сме и по брой на служители в прокуратурата. Когато има повече ресурс, а малко или никакви резултати, тогава най-вероятно проблемът е в начина, по който се работи и ефективността на самите дейности", коментира Авджийски.
Около 32 са препоръките на ИПИ, които може да решат тези драстични дисбаланси в съдебната система, заяви още Авджийски: „Предлагаме апелативните съдилища да бъдат намалени от пет на три. Второ - тъй като голяма част от окръжните и административни съдилища са нисконатоварени - с под 10 дела на месец за съдия, предлагаме да бъдат намалени от 28 на максимум на 12 или 13. Предлагаме да бъде подобрен и електронният достъп до правосъдие. Около 38 съдилища в страната имат от трима до петима съдии. Те поддържат същата администрация както е във всички останали съдилища, така че предлагаме за няколко съдилища да има една обща администрация".
Институтът предлага и създаването на пост „финансов министър на съдебната власт", който да се грижи за по-справедливо разпределение на средствата в системата.
„Да бъде под ежемесечния контрол на ВСС, да следва политиката, която ВСС е гласувал и създал за харчене в системата. Считаме, че едноличният орган предполага и по- голяма отговорност. Наистина ще бъде подложен на натиск, но поради това, че той отговаря еднолично за оперативното разходване на средствата, по-скоро би бил доста отговорен в действията си", обясни Авджийски.