/КРОСС/ - Г-жо Грозданова, какво още може да направи България по отношение на блокадата на българо-гръцката граница, продължила цял месец, за да не търпи бизнесът повече загуби?

- Направили сме всичко възможно по процедурата. Алармирали сме Европейската комисия, изпратени са писма. Парламентът прие декларация, в която осъди случващото се на границата, и призовахме ЕК да вземе мерки и да компенсира загубите, нанесени върху българската икономика и най-вече върху превозвачите.

- Какво ще правим с бежанците? Как ще оцелее ЕС, ако наистина 4 милиона души чакат да влязат.

- Числото, което цитирате, е очакваният поток към Европа основно от Африка, а не от Сирия и Ирак. Такива са вероятните прогнози, макар че тези 4 милиона ми се струва млко преувеличена бройка за 2016 г. Има риск, но за нас е изключително важно какво ще се случи в сделката между Турция и ЕС. А там има три елемента - парите, които ЕС обеща на Турция, за да подпомогне тяхното участие в миграционната криза. Сега се дадоха 3 млрд. евро, говори се, че ще станат 5, но според нашите анализи милиардите ще станат повече. Това ще наложи отварянето на фондовете на ЕС, което ще промени въобще ситуацията в Европа. Защото част от тези пари, които са дадени солидарно, за да се реализират икономически проекти, ще отидат в посока решаване на мигрантската криза.

Вторият момент в преговорите с Турция е, че те искат от октомври 2016 г. да се вдигнат визите за турски граждани. Всички разговори, които съм водила, и всичко, което съм чула да се говори, е, че това не е реалистично да се случи в такъв срок, защото изисква общо европейско решение. Съответно е вероятно Турция да иска компенсация за това, че няма да бъдат вдигнати визите. И третият момент е желанието на Анкара да се интензифицират преговорите и затварянето на главите за влизането на Турция в ЕС, но това според мен е искането с по-малка тежест за настоящия момент. България изключително държи Европа да помогне за опазване на външните граници на ЕС, каквато сме ние - и финансово, и чрез Фронтекс. Важно е също при необходимост да има по-добър контрол вътре в шенгенските граници, както се случи след атентата във Франция - задейства се контролът по белгийската граница.

- Шансовете на Бокова за генерален секретар на ООН към днешна дата?

- Когато има номинация, шанс винаги има. Въпросът е кои ще са другите кандидатури, защото досега те са много малко.

- До края на март ли ще са известни всички?

- Срок няма. В писмото е посочено, че разглеждането на кандидатурите започва през юли 2016 г., но няма срок за подаването им. Може в последния момент да излязат най-силните. Важно е да се каже, че принципът на регионалната ротация, т.е. че наред е Източна Европа, не е задължителен. Както и въобще не е сигурно, че ще бъде избрана жена. Така че нека не смятаме, че Бокова, като е номинирана, едва ли не вече е избрана. Много работа трябва да се свърши и сериозна кампания трябва да се направи. Наистина, че след като има национална номинация, ние трябва да работим за нея.

- Има 100 хил. лв. в бюджета за кампанията...

- Не зная точното число, но има пари в бюджета. Ще бъдат необходими обаче още, ако искаме да направим добра кампания. Разбира се, това зависи и от нейната визия.

- Наскоро бяхте домакин на среща на Съвета на Европа, която се проведе тук, в парламента.

- Да, на конференцията на председателите на външни комисии, на която присъства зам. генералният секретар на Съвета на Европа (СЕ) г-жа Габриела Драгони. От 47-те членки на СЕ дойдоха 25 държави. Разговорите бяха по темите миграция и борба с радикализацията и тероризма. Това са теми, които ще бъдат дълги години на дневен ред. Заложени са и в нашите начални приоритети за председателството на ЕС през 2018 г. В комисията бяха представени приоритетите на холандското председателство на ЕС. Тъй като в същия период имаше изслушване и на г-жа Кунева, стана ясно, че нашите приоритети за 2018 г. и сегашните до голяма степен съвпадат, което значи, че европейските проблеми са тези. В момента сме председател на Комитета на министрите на СЕ и по инициатива на България се подготвя Четвъртата среща на върха на държавни и правителствени ръководители на държавите - членки на СЕ, които да обсъдят на най-високо ниво темите миграция и антитероризъм, и отново да препотвърдим ценностите на Европа и нейното единство. Ако бъде насрочена такава среща на върха по време на нашето председателство до май, тя може да се проведе в рамките на година и половина след това. Досега е имало само три такива срещи - във Виена, Страсбург и Варшава. Където се реши, там ще е. Важното е, че инициативата за насрочването е българска.

- В срок ли се подготвя България за председателството на ЕС?

- Да. Като първо за нас то ще бъде много трудно от организационна гледна точка. Мисля, че на експертно ниво сме започнали добре подготовката. Възнамерявам да предложа създаването на постоянно действаща парламентарна подкомисия към комисията по външна политика, която да се занимава с въпросите, свързани с нашето председателство.

- Прословутото ни отделяне от Румъния по мониторинга върху правосъдието и вътрешния ред тревожи ли ви?

- Първо, колкото по-дълго продължава една процедура по наблюдение, толкова повече се утежняват изискванията, които има от наблюдаващата институция, в случая ЕК. Поздравих нашите румънски колеги, когато ги видях на срещи в Брюксел и Страсбург. Те не бяха много ентусиазирани от доклада, който са получили. Тяхната реакция беше: „Нали знаете, в Европа има двойни стандарти". За да получим ние, българите, един добър доклад, трябва да си свършим добре работата. Там има едни изисквания, по които трябва да се работи. Имаме да свършим основно две неща - промените в Закона за съдебната власт и този за борба с корупцията, който екипът на г-жа Кунева подготвя. Надявам се, забележките, които имаше по първия му вариант, да бъдат изчистени, за да може той да бъде приет с по-голямо съгласие и не само да покажем политическа стъпка, но наистина да започнем необходимите практически действия.

В крайна сметка все още не сме отделени от Румъния, това е една вероятност. Разбира се, като отделни държави вървим по различен път, но смятам, че на този етап няма такава опасност.

- Вие сте председател и на групата за приятелство на България и САЩ, имате ли предложения за инициативи към новия американски посланик?

- Смятаме да направим програма, която да засили нашето сътрудничество най-вече на основа връзки между хората и образование като начало. След това ще продължим в сферата на сигурността - знаете, че в това отношение САЩ са наш стратегически партньор.

- От думи на лидера на парламентарната ви група Цветан Цветанов се разбра, че комисията, която бе създадена, за да провери евентуална намеса на Турция и Русия във вътрешната ни политика, всъщност ще се прелее като изслушване във вашата. Това се случи, след като премиерът Бойко Борисов разкритикува създаването на специална анкетна комисия в парламента. Какво точно ще стане с нея?

- Не е необходимо да работи нарочна парламентарна комисия, която да обсъжда и анализира информация, събрана от отговорните институции. Народните представители имат достъп до всяка искана от тях информация по темата. Съществуващите постоянни специализирани комисии в Народното събрание могат да провеждат изслушвания. Комисията по външна политика ще инициира такова изслушване, за да се запознаем с факти и развития по въпроса.

Кристина Кръстева

„24 часа"

Джема Грозданова - народен представител от ГЕРБ. Председател е на постоянната Комисия по външна политика на Народното събрание. Доскоро бе зам.-председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където оглавява българската делегация и до днес. Председател на парламентарната група за приятелство на България със САЩ и зам.-шеф на тази за приятелство с Канада.