/КРОСС/ Сценариите, след като от запад идва свиване на „фунията"

Събитията през последните няколко дни на гръцко-македонската граница показаха, че сме изправени пред нови рискове. Този текст прави опит да подреди, частично да интерпретира и да опише сценариите с мигрантската криза.

Както случващото се на границата, така и последните изявления на канцлера Меркел и австрийското правителство показват, че в Европа има нова ситуация в сравнение с есента на 2015 година. Но преди да разгледаме възможните развития, нека да видим основните процеси, които се случиха дотук.

Гръцкият коридор

Още преди Арабската пролет и гражданската война в Сирия Гърция, заедно с Испания и Италия, бе един от трите входа на имигранти от Третия свят в ЕС. С началото на кризата Гърция става вход №1 за имигранти в ЕС. Причината е, че Испания успява да постигне споразумение с Мароко, а Турция започва да води нова визова политика. Съответно Гърция обвинява Ердоган, че това е повече от политика за подкрепа на туризма, като се премахват визовите ограничения към мюсюлмански страни. Според някои гръцки анализатори това е политика на експорт на мюсюлманско население към Европа.

Войната в Сирия и възникването на „Ислямска държава" катализират този процес. В Турция възникват гигантски лагери с почти 2 милиона бежанци и към старите потоци имигранти се вливат десетки хиляди бежанци от Сирия и Ирак. Реакцията на Гърция е да започне да строи огради по сухопътната си граница.

Имигрантската вълна в България

През лятото на 2013 г., две години след началото на сирийската гражданска война, част от мигрантската река се насочи през България. Ако до този момент през страната ни минаваха между 1000 и 2000 човека, само за три месеца, от август до ноември, броят на мигрантите достигна 10 хиляди. С изпращането на 1000 полицейски служители и създаването на „жива стена" значително намаля броят на влизащите, но рискът за България остана и започна изграждането на граничната стена. Основният шанс обаче бе, че целта на имигрантите и бежанците бе Западна и Северна Европа. Те продължаваха пътя си през Сърбия и по-рядко през Румъния. Въпреки това рамките за следващите месеци в страната „заседнаха" над 10-15 хиляди емигранти. Бяха необходими няколко месеца, докато възникнат достатъчно „широки канали", които успяха да прекарват толкова хора навън, колкото влизаха. През същия период през Македония-Сърбия-Унгария „западният балкански път" става огромен. За сравнение през него минават 9-10 пъти повече мигранти в сравнение с 9 хиляди, които са влезли незаконно в България и са заловени през 2014 година.

Перфектната буря - съвпадането на турската и гръцката кризи

Ситуацията започва рязко да се влошава през 2015 г. Съществуват многобройни интерпретации какво се случи и случва в Турция, но по отношение на бежанската криза е очевидно, че настъпва рязка промяна в политиката на Ердоган. Още преди парламентарните избори юни броят на бежанците, които почват да пристигат в Гърция, е 2-3 пъти по-голям от 2014 г. Смята се, че неуспехът на Партията на справедливостта и развитието през юни 2015 г. да получи мнозинство и направи правителство, накара Ердоган да прибегне до бежанците като оръжие.

По същото време Гърция бе принудена от Германия и ЕС да приеме споразумение за драстични ограничения. Според мнозина коментатори в този момент турският и гръцкият интерес за бежанците съвпаднаха. Правителството на Ципрас реши, че ще почне да вози бежанците през Гърция, за да не пречат на туризма. Съответно фериботите започнаха да возят до двете пристанища в Пирея и Солун от островите, които бяха най-близко до турския бряг и там вече бяха започнали да се натрупват мигранти. Бежанците се извозваха с влакове и рейсове до македонската граница. След няколко дни опити да се спре вълната от хора по границата македонското правителство разбра, че без оградни съоръжения може да се стигне до тежки инциденти. Съответно и то започна да вози мигрантите. Сърбия - също. Унгария не успя да спре вълната и започна да вози. Същевременно Орбан вече строеше стена. Така към края на лятото на 2015 г. в Германия вече влизаха около 1000 човека на ден.

Унгарската стена и немското „добре дошли"

Кризата започна с подготовката за завършването на унгарската стена и задържането на хиляди мигранти от използване на влаковете. Сблъсъците в Будапеща и по унгарската граница накараха канцлера Меркел да се противопостави и да каже прочутото „добре дошли". Нейните критици казват, че канцлерката е следвала общественото мнение. Както 70% от немците са против отстъпки за Гърция, почти толкова симпатизират на бежанците. Последицата е, че броят на мигрантите в рамките на две седмици става 4-5 хиляди на ден.

След като Унгария затвори границата си на 15 септември, Сърбия започна да превозва мигранти до хърватската граница. Там също се натрупа напрежение, но се оказа, че хърватската полиция също не може да спре бежанците без ограда. Хърватите първоначално извозваха до унгарската граница, но Унгария бързо изгради временна ограда. Хърватите започнаха да возят до Словения, словенците - до Австрия. В началото на ноември 2015 г. по пътя Гърция - Македония - Сърбия - Хърватия- Словения - Австрия започнаха да преминават до 12-13 хиляди човека на ден.

Опити да се ограничи вълната

Общественото мнение в Германия се промени в рамките на месец. В края на септември в Германия 51% се страхуват от бежанците. Канцлерът Меркел започна преговори с Ердоган, а той постави своите условия.

Най-важното от които бе да се даде безвизово пътуване на турските граждани в ЕС. Меркел прие. Не е ясно доколко страхът от политически безредици в Турция и доколко нови отношения с Евросъюза допринесоха за изборната победа на Ердоган. През това време в Германия партията на Меркел ХДС се опитваше да ограничи бежанския хаос. Едно от предложенията бе да се създадат зони за контрол по границите и да се спират икономическите мигранти. Коалиционният им партньор - социалдемократите, се противопоставиха и обявиха, че тези зони ще напомнят концентрационните лагери.

Координираното свиване на фунията

И според интерпретацията на някои наблюдатели Германия изнесе тези зони на Балканите. Първа Македония започна да спира така наречените икономически имигранти в края на ноември.

Последва координирано „свиване на фунията", като бежанците от Афганистан бяха спрени. Политиката очевидно е постепенно намаляване на броя на хората, които влизат. Постепенно, за да не стане експлозия и ефект на доминото - натрупване на хора по граничните пунктове.

В новата ситуация Австрия се превърна в координатор на спирането на западнобалканския маршрут на мигрантите. От началото на 2016 г. всички държави преди тях по „трасето" започнаха да координират политика си. Целта бе за да обезсърчат хората, които имат намерение да минат през „зелена граница".

Моментната ситуация и рисковете пред България

България е в ситуация да определя стратегията си в зависимост от вариантите, които избират двата основни регионални играчи Гърция и Турция.

Гръцките варианти

Според австрийско-македонско-сръбско-хърватската договореност потокът трябва да бъде намален до 580 човека на ден. В момента обаче в Гърция на ден влизат средно 3-4 хиляди души. Така за 10-ина дни гърците могат да натрупат 30-40 хиляди мигранти. Сега Гърция казва, че има 10 хиляди човека на Идомини (македонския граничен пункт) и могат да приемат до 150 хиляди имигранти.

Първият вариант на Гърция е да продължи „да вози" по алтернативни маршрути. И биха могли да започнат да ги извозват не до македонската, а до българската граница. Това обаче има недостатъци от гръцка гледна точка, защото означава да си „задръстят" транспортното трасе от Солун през Кулата, а то икономически е много важно за износа на стоки към Централна и Източна Европа. Другият проблем е, че това значи да закрият туристическия път на българи, румънци и останалите ЕС граждани, влизащи през България. Същевременно, въпреки че нямаме оградно съоръжение по границата с Гърция, България може да изгради като Унгария временно и да връщаме мигранти, тъй като Гърция по Дъблинското споразумение е първа сигурна страна.

Вторият вариант за Гърция е да спре да превозва бежанците с фериботи от островите, да ги задържи там и така да обезкуражи тези, които влизат от Турция.

Когато започна свиването на фунията, съвсем реално бе отчетен рискът мигрантите да започнат да минават през България. Затова Сърбия обяви, че тези, които влизат от България, вече ще бъдат третирани като незаконни мигранти и ще бъдат връщани - идеята е да обезкуражат максимално тези, които искат да влязат през България. Тук рискът за България също е сериозен - ако влезлите започнат да остават тук задълго заради политиката на страните на запад от нас.

Ходовете пред Турция

Турция има интерес да продължи да използва мигрантите като инструмент за влияние върху Европа, но без да минава разумните граници. За момента Ердоган получи на практика всичко, което поиска - без зоната за сигурност в Сирия. Турция ще получи 3 милиарда издръжка (не е ясно дали на година), безвизови пътувания за турски граждани, рестарт на преговорите за присъединяване към ЕС. Но трябва да може да покаже, че действително има капацитета да спре бежанската вълна. Според последна информация през следващата седмица Турция ще приеме първите върнати 300 икономически имигранти от Гърция.

Същевременно България стои пред риска част от потока от Гърция да започне да влиза от Турция. Преди месец имаше изказване на Ердоган, (след като премиерът Борисов отказа да помогне на Лютви Местан), че бежанският поток може да тръгне през България. За момента обаче няма симптоми за повече мигранти от Турция. Това не значи, че след затваряне на гръцко-македонската граница не е възможно да се стигне и дотам.

Какви са вариантите пред Турция? Да остави мигрантите да минават през България, е решение с недостатъци и от нейна гледна точка. Първо, това би било ясен жест на враждебност към ЕС, защото тези хора няма да останат в България. Средният престой на мигрантите у нас е между 24 часа и три дни. Центровете за бежанци в България са запълнени само 1/3, на практика те само пренощуват, нахранват се и тръгват. Второ, за да има голяма вълна, тя трябва да върви по шосето по подобие на македоно-австрийското трасе. На практика това означава огромни тълпи от мигранти, като на Идомини. Това от гледна точка на икономическия интерес на Турция е неизгодно - през България минава една от двете им основни връзки към огромния пазар на Западна Европа. Реалистичната оценка е, че Турция безспорно би могла да ограничи мигрантите към Гърция, но все пак не може да спре нелегалните мигранти - твърде много мрежи, твърде много криминална инфраструктура и т.н. Същото е вярно и за България. Предстои много тежък период, в който десетки хиляди хора ще се опитват да преминат през България през цялата й южна граница.

Тихомир Безлов

„24 часа"