/КРОСС/От Черно море чак до Македония ще сме съседи на кризисни райони, казва арабистът професор Владимир Чуков, автор на редица книги и изследвания по въпросите на Близкия изток, фундаментализма и исляма, в интервю за "24 часа". В момента проф. Чуков работи над книгата си, озаглавена "Неислямска държава".

- Ще си отдъхне ли Европа след споразумението с Анкара за бежанците, или то ще се превърне в повод за нови безпокойства, проф. Чуков? Европейски коментатори вече го нарекоха мръсна сделка.

- Времето ще покаже какъв тип договорка е. Ще се види дали тя ще бъде потвърдена от Европейския съвет на 17 март, но има и твърде много подводни камъни. Върховният комисар на ООН за бежанците вече изрази безпокойството си от сделката. Защото предложеното от Турция според него е "масово експулсиране на бежанци", което е в противоречие с международното право. Той припомня, че 91% от кандидат-бежанците имали право на статут, защото идвали от зони на война - Сирия, Ирак и Афганистан.

Това е първата забележка - самата конструкция, предложена от Турция, според представител на ООН противоречи на международното право.

Второ - най-спорното според мен е, че това е сделка между две страни, а третата - реално потърпевшата, никой не я пита.

- Ще заработи ли пак Дъблинското споразумение?

- Ако се върнем към Дъблинското споразумение, първата страна, в която дойде кандидат-бежанецът, трябва да остане там. То беше нарушено и самата Меркел през миналото лято призна, че е неработещо. Сега отново се връщаме към това споразумение. Но бежанците не желаят да остават в други държави освен онези с висок жизнен стандарт като Германия и скандинавските страни. Така че тази договорка е само добро намерение в конструкциите на нечии глави.

- Кой обаче е големият печеливш от тази сделка?

- Турция е големият печеливш. Ако се върнем към 2005 г., когато Турция представи кандидатурата си за преговори за пълноправно членство, една от целите ѝ беше да монополизира позицията на ЕС спрямо Близкия изток. Нещо, което с подобна сделка реално става.

- Защо?

- Защото Турция оттук нататък ще селекционира кои са правилните емигранти. Тоест те ще определят позицията на ЕС по отношение на Сирия. Нещо, което е недопустимо. Това е много силен коз в ръцете на турската дипломация, който според мен няма да бъде приет от ЕС. Но да кажем също, че единна Европа в случая няма. Виждаме коалиция от желаещи начело с Германия, коалиция нежелаещи и коалиция от страни, които си мълчат.

- Къде подреждате България?

- България се опитва да не се конфронтира нито с едните, нито с другите, но с презумпцията, че тази сделка просто няма да заработи. Ето тук се появиха няколко течения в самия ЕС, което подсказва, че в момента съюзът преминава една от най-сериозните си кризи. Преглеждайки основополагащите документи на ЕС, виждаме, че сме много далеч от състоянието да изградим единен политически субект.

Виждаме антагонизъм, много силно изразен между Берлин и Будапеща, негативната обструкция от страна на Лондон, който заяви, че няма да участва в схемата, предложена от Турция. Много от европейските лидери виждат, че това е много силен коз в ръцете на Анкара, която иска да форсира своето еврочленство, и то дни след безпрецедентното потъпкване на правата на медиите в Турция.

- Ще има ли облекчен визов режим за 80 милиона турци за ЕК?

- Притеснително е, че Турция иска това да стане още от юни. Струва ми се, че това е било предварително договорено. Силно ме смущава това, защото от март тази година Турция започна да прави нови паспорти с биометрични данни на своите граждани. Ако нямаха предварителна договорка, не биха го направили толкова бързо.

- Казвате, че има твърде много задкулисие?

- Съгласете се, не може да се оттеглят сирийските бежанци, а на тяхно място да дойдат 80 милиона турски граждани. Ако Европа иска да оцелее, да заработи по-гладко, трябва да върви към по-стегнат политически субект. Бежанската криза показва силната дисхармония на всички, които би трябвало да вземат единно решение в Брюксел.

- Но със сделка или без нея, Турция държи в ръцете си един суперкоз - 2,5 милиона бежанци, които може да пусне всеки момент към Европа.

- Това е самата истина. Много обезпокоително е за България. Защото Турция пуска бежанци в друга наша съседна държава - Гърция. По цялата граница на България - от Черно море чак до Македония, ние ще бъдем съседи в едни кризисни райони. Вижте Идомени - лагерът там набъбва до размерите на един среден български град и не се знае докъде ще стигне.

България трябва да бъде много по-активна, ясно да се прецизират националните ни интереси.

- Турция предлага зона за сигурност в Северна Сирия - възможно ли е?

- А преди дни Ердоган предложи да се построи огромен град за бежанците в северната част на Сирия. Но такъв план е нереален. Сводката на бойните действия показва стотици убити на ден точно в този район, който е обект на престрелки от правителствени войски, от милициите, от руските войски, от кюрдите, бунтовници... Пет-шест фактора воюват за една и съща територия, така че идеята на Ердоган е фикция. Проблемът е, че той се опитва да привлече европейците, а инструментът да бъде НАТО, член на която е самата Турция. Но това е несъстоятелно.

- Какво е реално работещото?

- Да се упражни възможно най-голям натиск за умиротворяване на Сирия, така че тя да бъде определена като стабилна зона. А стане ли такава, хората няма да имат основание да бягат. Но пък ще има противоречия с ООН, които казват, че и Ирак, и Афганистан са зони на войни заедно със Сирия.

- Ще станат ли реалност амбициите на Турция да е водеща сила за Близкия изток?

- Европа се намира в низ от противоречия, в кризисна ситуация, в която Турция стана център на световното медийно обществено-политическо внимание. Но мисля, че амбициите на Анкара не почиват на логично правилни преценки. Във вътрешен план Ердоган има много повече опоненти и врагове, отколкото приятели и съмишленици. Това, което направиха срещу в. "Заман", е едно от посланията на Анкара срещу Вашингтон - нежеланието да приемат руско-американското примирие. Защото в. "Заман" е свързан с проповедника Фейтула Гюлен, който живее от 1999 г. в САЩ. Анкара поиска неговата екстрадиция, но това не стана. Налице е ясно послание към големия стратегически партньор на Турция - САЩ. То показва много сериозната криза не между Турция и САЩ, а между Ердоган и САЩ. Турция се опитва да намери алтернатива - това, което се чувства от турската страна, че те не трябва да вярват повече на Вашингтон, а да намерят сигурен европейски партньор и той най-вече да бъде г-жа Меркел в Берлин.

- А каква ще бъде съдбата на Гърция?

- Ситуацията в Гърция е много притеснителна за България. Гърция и без това има свои вътрешни проблеми. Но на нейната територия ще има бежански лагери, което ще е силно предизвикателство за българската национална сигурност. Гърция трябва първо да приложи критериите, които я правят членка на Шенген - да регистрира бежанците. Гърция е на път да се превърне в заместник на Турция като основен реципиент на бежанци. Но и самите гръцки власти трябва да направят много повече, а не по формулата на Берлускони, който през 90-те години пускаше всички бежанци да влизат в ЕС. Но тази формула се изчерпа.

- Значи няма да се сбъдне прогнозата на Туск, че идва краят на нелегалните емигранти?

- Много силно пожелание. Гали ушите на европееца. Но реакциите за преговорите с Анкара в Брюксел са много силно критични, надделява негативната оценка.