/КРОСС/ На 97-годишна възраст почина ген. Кирил Косев - участник в Съпротивителното движение в България през Втората световна война, народен представител и най-дълго командващият Трета армия, съобщиха за Агенция „Фокус" .

Кирил Косев е роден е на 27 май 1919 г. в град Сибиу, Румъния. Семейството му се преселва в България и живее в с. Долна Оряховица, община Горна Оряховица. Косев участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. От юни 1943 е партизанин и командир на Горнооряховския партизански отряд, а от април 1944 г. е заместник-командир на XIII Русенска въстаническа оперативна зона.

След 9 септември 1944 г. е в Българската армия. Участник е в Отечествената война (1944-1945 г.) като помощник-командир на тридесет и трети пехотен Свищовски полк. След завръщане от Кирил Косев служи в отделението за вътрешно разузнаване РО-2 като началник на секция Б-4 от 1944 до септември 1947 година.

През 1947 г. РО-2 е закрито и началникът на Генералния щаб на БНА ген.-полк. Иван Бъчваров изпраща Кирил Косев да учи във Военна академия „Фрунзе" в Москва. След две години, когато се връща, е арестуван и обявен за „враг с партиен билет" и шпионин на Югославия и Англия. Косев е изключен е от БКП и е отстранен от работа. След смъртта на Сталин през 1953 г. всички обвинения против Кирил Косев са обявени за неверни и злонамерени и той е възстановен като член на БКП, а през 1954 г. е върнат на работа в армията.

През 1955 г. става началник-щаб, а между 1960 и 1966 г. командващ Трета армия. В периода 1966-1971 г. е заместник-министър на отбраната по бойната подготовка. По-късно ген.-полк. Кирил Косев е назначен за Началник на Главно политическо управление на народната армия.

Кирил Косев е народен представител в периода 1966-1986 година. Издава военно-исторически трудове, посветени на Балканската и Междусъюзническата война: „Подбудите", 1980 и „Подвигът. 1912-1913", 1986.

На 5 януари 1984 г. е уволнен от БНА по предложение на министъра ген. Добри Джуров, със звание генерал-полковник. Повод за това е, че се върнал от командировка в Мозамбик през Париж.

През 1992 г. за трети път е обвинен по политически причини и президентът Желю Желев подписва Указ № 109, с който му отнема генералското звание и го разжалва във военно звание „редник". 

На 18 септември 2012 г. е награден с плакет и грамота като най-дълго командващ Трета армия по случай 100-годишнината от създаването й. Награждаван е с орден „За храброст", IV степен, 2 клас през Втората световна война.