/КРОСС/ През 1989 г. в България умря вярата в „светлото бъдеще" на комунизма и се роди вярата в „светлото бъдеще" на ЕС. Партиите дружно ни поведоха към него. Сега обаче и то помръква.

След като участва в заличаването на светлото комунистическо бъдеще, сега Джордж Сорос вещае край и на светлото ни европейско бъдеще. Аналитиците на „Стратфор" начело с Джордж Фридман ни засипват с прогнози, че ЕС скоро ще престане да съществува. Холандският премиер Марк Рюте каза, че Европа рискува да рухне подобно на Римската империя.

Хегел се оплаква, че народите не се учат от историята. Дали можем да научим нещо за ЕС от историята на разпада на първото и най-успешно обединение на Европа - Римската империя?

Да вземем девет от най-известните причини за края й:

1. Нарастващо разделение между център и периферия

Римската империя извлича ресурси от периферията и придвижва към днешна Италия. Това води до нарастваща пропаст помежду им. В 1 век от новата ера в центъра на Римската империя БВП на човек в долари е 6475, на територията на днешна Австрия е 213, Белгия - 135, Дания - 72, Финландия - 8.
В ЕС с механизмите на свободния пазар става същото, но сега центърът е Германия. Да вземем съотношенията й с Гърция и Португалия. В годината преди влизането на Гърция в ЕС през 1980 г. разликата в БВП на човек от населението между Германия и Гърция е 5133,2 долара. През 2015 г. тя е 23 610,4. Португалия влиза през 1986 г. в ЕС при разлика в БВП на човек от населението с Германия от $8525. През 2015 г. тя е вече $22 283,5.

2. Разделението на различни региони

През 395 г. Римската империя е разделена на две части, тъй като трудно се управлява като цяло.
ЕС се раздели на стара и нова Европа, на еврозона и останалите, Шенгенска зона и останалите, Великобритания и останалите, Вишеградската четворка и останалите, богатият Север и бедният Юг. Говори се за „Европа на две скорости".

3. Промени в ценностите

Едуард Гибън описва моралния декаданс в Римската империя, растящата пристрастеност към зрелища, разкош, разпуснатия начин на живот, хомосексуализма. Римските автори говорят за промискуитетното поведение, че жените са се променили, мислят главно за външния си вид и луксозните дрехи. Тацит се оплаква, че те не прекарват времето си с децата, не отглеждат бебетата си, а оставят всичко на робите.

Същата е ситуацията в Европа с хедонистичната потребителска култура на късния капитализъм и шоу звездите, с европосланиците, превръщащи във важна своя задача подкрепата за гей парадите и транссексуалните. Има разпад на семейни ценности, раждат се все по-малко деца и все повече извънбрачно.

4. Неспособност да се създаде обща идентичност

С множеството богове и езици Римската империя демонстрира версия на това, което днес се нарича мултикултурализъм. Нещата ще започнат да се променят с разпространението на християнството, но обща идентичност не се създава.

Дейвид Енгелс издаде през 2014 г. своята книга „По пътя към империята", в която прави сравнителен анализ на Рим и ЕС и посочва ролята на идентичността на една общност за силата и оцеляването й, наблягайки на това, че ако трябва да се учим от древността, това днес е основен фактор, който би могъл да доведе до разпад. Очакванията, че чрез либерален мултикултурализъм може да се изгради такава идентичност, се провалиха. ЕС се състои от 28 държави с кризи на идентичността и дори в Белгия нараства делението между двете му части.

5. Отделяне на икономиката от политиката

В края на Римската империя финансовият капитал и спекулациите с него започват да доминират, има финансови кризи, инфлация. Най-богатите бягат от данъчно облагане, напускайки Рим и отивайки далеч в провинцията.

Днес също доминира финансовият капитал, има кризи и бягство от данъчно облагане. Съществува общ пазар на стоки, услуги и хора, но няма съответстващата на него политическа интеграция и това ражда нарастващи противоречия.

6. Плутокрация

В Рим аристокрацията се изражда в плутокрация - малка върхушка от свръхбогати. Около 90% от населението е на границите на оцеляването, а плутокрацията от 1,5% контролира между 15 и 25% от общия доход.
Днес неравенството е по-голямо. 1% в ЕС притежава около 27% от богатството в него. В Германия 100-те най-богати притежават 337 млрд. евро.

7. Екологични причини

Първичен стимул за великото преселение на народите към Римската империя са промените в екологичните условия - рязко застудяване на времето. Днес е същото. Между 2006 и 2011 г. Сирия преживя катастрофална суша, последвал я глад. Това даде начало на размириците и бежанска вълна. Според някои анализи към 2050 г. е възможно промените в климата да доведат до около 1 млрд. екологически бежанци.

8. Демографският срив и великото преселение на народите

Хедонизацията на начина на живот в Римската империя води до демографски срив. През 1 в. от н.е. в центъра на Римската империя растежът на населението вече е нулев. Между 150 и 450 г. в Западната Римска империя то намалява с 80%. Към края на ІІІ в. Рим решава да пусне половин милион „варвари" да влязат в империята, надявайки се да ги използва като наемни войници и работна сила. Започват конфликти, които ще сложат край на съществуването й.

Така е и днес. Средното равнище на раждаемост е паднало до 1,4 деца на една жена, а за запазване на сегашната численост на населението се изисква минимум поне 2,1. Ислямският свят е много по-млад от този на Западна Европа, която е изправена пред ситуация подобна в края на Римската империя.

9. Нарастващата несигурност, опасности и приватизацията на сигурността

Римската империя въвежда наемническата армия. Идването на варварите рязко засилва несигурността, конфликтността и противопоставянето на различни части и общности. Плутократите започват да формират частни армии.

Днес в ЕС също имаме нарастване на несигурността - престъпност, измами, подслушване, агресия, тероризъм. Държавата приватизира сигурността като в Древния Рим. Повечето от страните в ЕС минаха към наемнически армии, работещите в частния бизнес за сигурност са повече от тези в полицията. В 25 европейски държави има 60 хиляди частни компании за сигурност с 2,2 млн. заети в тях.

Както в края на Римската империя, днес се строят стени както между държавите, така и за закритите градчета на богатите.

В историята нищо не е предопределено. Янис Варуфакис предложи път за изход от кризата в ЕС със своя Манифест за демократизация, но днес това изглежда много по-утопично дори от 2005 г., когато се провалиха референдумите за европейска конституция. И все пак: във времена, когато ЕС е все повече на кръстопът и все по-вероятен е пътят на Римската империя, може би трябва да послушаме Хегел. Да се поучим от историята.

Проф. Васил Проданов

„Труд"