Шефът на следствието Евгени Диков: Не знам какво разбира колегата Атанасов под шпицкоманда
Секция: Интервюта
10 Март 2016 08:52
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Шефът на следствието Евгени Диков: Не знам какво разбира колегата Атанасов под шпицкоманда

/КРОСС/ Шефът на следствието Евгени Диков в интервю за "Труд"

- Страх ли ви е да говорите, г-н Диков?

- Да ме е страх ли? А защо?

- От колегата ви Бойко Атанасов разбрахме, че следователите патят, ако не се изкажат в съзвучие с началството - образуват им проверки, товарят ги с дела. А и шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов заяви: „Мълчанието ни прави страхливци".

- Не знам кои хора имат предвид. Аз лично не мълча. Много пъти отговарям на въпроси на журналисти - неприключени производства не коментирам, тъй като спазвам принципа на следствената тайна, други ограничения не си поставям. А пък това да натоварят мен и службата с дела - то е за нас е нещо желано, ние го искаме и чакаме отдавна. В последните години работата в Националната следствена служба (НслС) намалява, за съжаление не се използва професионалния капацитет на хора с 20-30 години опит.

- Съгласен ли сте вие с шефа на Конституционния съд - бившия главен прокурор Борис Велчев, че съдебната реформа трябва да тръгне от МВР? Чe стотици корупционни престъпления се разкриват по вестниците и телевизиите, но професионални разкрития, позволяващи ефективни съдебни процеси, няма почти никакви?

- Напълно съм съгласен с г-н Велчев. 98% от делата в страната се разследват от разследващи полицаи. Вижда се, че те определено имат нужда от обучение. Но каква е ползата да го направим, като знаем, че след 8 месеца или след година обученият персонал ще бъде сменен наполовина? Текучеството е голямо. Бягат от ниското заплащане, от неблагодарните 24-часови дежурства и лошата материална база. Ето ви история. Неотдавна, след един обир на офис в София разследващият полицай кани две поемни лица от сградата. Единият почва да му прави забележки - „Това не сте го описал, онова не сте направил..." - "Ей, много знаеш, бе, момче!", казал полицаят. А онзи - „Е да, правоспособен юрист съм, в момента безработен". „Ами заповядай при нас!" - „Кой, аз ли?! Да не съм луд! При тая заплата? При тия мизерни условия! Аз като консултант по някой договор за 5-6 месеца в годината само повече пари вземам и съм по-спокоен." Това е положението в полицейското разследване. Същевременно следователите, които получават в пъти по-високи заплати, някъде работят, а другаде не работят, в зависимост от волята на окръжния прокурор, който им възлага по своя преценка по-сложни дела. Кърджалийските следователи бяха на предпоследните места по натовареност, а сега са сред най-натоварените в страната. Причината е само в смяната на окръжния прокурор.

- А вярно ли е казаното от главния прокурор Цацаров, че в ГДБОП няма нито една разработка за корупция във властта?

- Нямам пълната информация. Възможно е да е така.

- Но как е възможно?!

- И на мен ми е трудно да си обясня. Най-вероятната причина е в сътресенията около преместванията на ГДБОП - първо в ДАНС, после обратно...Част от хората останаха в ДАНС, други напуснаха окончателно...Доколкото ми е известно и оперативните дела за наркоразпространението са малко.

- Започна проверка по твърденията на Бойко Атанасов, че в следствието има шпицкоманда, която се използва за натиск. Негови колеги заявиха пред етичната комисия на ВСС, че това не е вярно. Като шеф на следствието вие сигурно знаете кое е истина и кое не?

- Не знам какво разбира колегата Атанасов под шпицкоманда. През 2013 г. беше създадено т.нар. „магистратско звено" - прокурори и следователи, които, заедно с ДАНС, да работят само по престъпления, извършени от магистрати. Това е вид специализация, която беше високо оценена в поредния евродоклад. След него звеното прерасна в Звено за корупцията по високите етажи. Това ли е шпицкоманда според Атанасов? Според мен е специализация. В столичния отдел на Софийска градска прокуратура работят около 90 следователи, там е неминуема специализацията. Не може всичко в тяхната работа да подлежи на случайно разпределение - един ден на следователя да му се падне дело за убийство, на другия ден - за пътно-транспортно произшествие, на третия - за данъчна измама.

- Законно ли е обаче формирането на сектори в следствието - 01 Специализиран, 02 Икономически, 03 Криминален? Бойко Атганасов е прав, че такова нещо няма в Закона за съдебната власт.

- По тази логика не трябва да има наказателни, граждански и административни колегии в съдилищата. Нито разпределение на труда във Върховната касационна прокуратура. При наличието на десетки опитни следователи е безумно да възлагаш на всеки от тях всякакви дела! Отива дежурният следовател на оглед - разпитва очевидци и т.н. Защо трябва друг да продължи работата по това дела при положение, че колегата му е свършил половината от нея? Друг колега е бил по-рано съдия в административен съд и е гледал само данъчни дела, защо например той трябва да почне да разследва самолетна катастрофа? Има колеги, които са видели повече трупове на местата на катастрофи, отколкото някой генерал е видял на война. Те за минута се ориентират на местопроизшествието - дали има неизправност на автомобила, шофьорска грешка ли е, хлъзгав път или друго. Не бива случайното разпределение на делата да се абсолютизира! Днес при нас в Националната следствена служба са трима - англичанин, холандец и белгиец, които ще правят т.нар. външен одит на прокуратурата.

- О! И?

- Нека те да кажат има ли случайно разпределение на делата в техните държави. Със сигурност знам, че в Холандия няма. И в Испания няма. Там административните ръководители разпределят делата - в зависимост от обема им, от опита на следователя и т.н. Имахме неотдавна среща с федерална съдийка на САЩ - там има случайно разпределение, но с много повече информация. Например нейната дъщеря е прокурорка и тя обясняваше: „Компютърът знае, че този обвинителен акт е внесен от дъщеря ми и аз нямам право да гледам делото поради това. Той знае също, че съпругът ми е адвокат и че колегата му от неговата кантора е защитник в процеса. И в двата случая компютърът ме изключва автоматично и край." Ние сме много далече от това.

- В крайна сметка има ли, или няма в следствието случайно разпределение? Не разбрах? Бойко Атанасов разказа, че получил „в един ден, в един час, в една минута и секунда едновременно три дела"!

- Невъзможно е компютърът да направи това. Излизането на разпечатката от компютъра изисква технологично поне минута, две, три. През 2013 г. когато бях и.д. софийски градски прокурор имаше проблем със софтуера. Съдебната администраторка пишеше: „За Честита нова година по две". Наказахме я, а и и завеждащ следствения отдел получи наказание, но после се оказа, че вината не е тяхна. От началото на тази година за всички следствени служби и прокуратурата е въведен нов модул за случайно разпределение „Луиз-2". Постъпи ли дело в националното следствие, веднага ми се докладва, аз слагам резолюция - в кой отдел да се води и го пращам при една от трите служителки, които имат право на електронен подпис. Разпределението се прави на компютър, протоколът автоматично отива към сървъра на ВСС и в тази минута се знае вече на кого се е паднало делото. 

- Депутатът Пеевски предупреди Цветанов от парламентарната трибуна, че прокуратурата ще се запознае с престъпленията му. И хоп - още на другия ден - дело в следствието. Не само Бойко Атанасов, и Цветанов е възмутен! Следователите да не са келнери? Какво е вашето обяснение?

- Неведнъж, когато има събрани материали и се знае, че ще бъде образувано дело, изтича информация. Може Пеевски да е имал такава изпреварваща информация, за да се изкаже по този начин. Случвало се е и Сидеров да разполага с подобна информация. Такова е моето обяснение. Иначе аз не мога да си представя, че който и да е депутат може да разпореди на прокурор, на следовател или на съдия какво да направи.

- Ами нарязаните документи по делото „КТБ", намерени в кофа за боклук пред следствието? За тях имате ли обяснение?

- Вчера получих имейл от Протестна мрежа - бяха преснимали части от тези документи. Трудно бих казал, че това са съществени документи. Имаше един опис от един от томовете по делото „КТБ". И какво? По делото за взрива в Горни Лом, по което ние работим в момента, има 158 тома, а експертизата от БАН е 390 страници, тя в един том не може да се събере и влиза в три. Затова описът от 157-ия том ще бъде изваден и преработен, старият опис няма да ни трябва. По всяко такова дело има и сбъркани постановления, и смислови грешки, които след това не вършат работа и се унищожават. В Националната следствена служба от години всички тези излишни екземпляри се събират в пластмасови чували за смет и се складират в едно помещение. После „пътуват" до една фирма в Костинброд заедно с комисия и тя присъства, докато последното листче в барабаните се стопи. Доскоро получавахме на бартер от фирмата тоалетна хартия за службата, в последно време за един камион ни дадоха 120 лв., които ние преведохме на ВСС. Не знам защо в столичната следствена служба не унищожават тези хартии като нас, а ги режат и ги хвърлят в контейнер. Ясно е, че преди сметоизвозващата фирма минават клошарите, всеки от тях може да намери някакво листче и от него да се правят какви ли не изводи. Видях в имейла от Протестна мрежа отрязък от листче с името и подписа на следователя Свилен Цеков и нищо друго с него. Може да е втори екземпляр от приключено дело - от тези, които се пращат в съда по мерки за неотклонение...Аз не знам Цеков да работи по делото „КТБ". Но знам със сигурност, че ако някой от следователите е искал да унищожи документи, нямаше да ги изхвърли на боклука.

- Вярно ли е, че в столичното следствие срещу политици и държавници се образуват дела, но с "неизвестен извършител" и се държат на трупчета за изнудване?

- В много случаи се образуват дела срещу неизвестен извършител. Но не за изнудване, а защото не върви от самото начало, когато още не си събрал достатъчно доказателства, да привлечеш лицето като обвиняем. Като ги събереш - повдигаш му обвинения по съответния ред. Ако е депутат, правиш предложение до главния прокурор за сваляне на имунитета. В Софийска градска прокуратура например имаше дела срещу неизвестни извършители, за които се предполагаше, че са служители в МРРБ. После обаче се оказа, че виновникът за злоупотребата е архитектът на Сапарева баня.

Що се отнася до „делата на трупчета" - аз винаги съм бил отрицателно настроен към разпоредбите в НПК, които позволяват безкрайното проточване на делата. В стария НПК имаше железни срокове - за 2,за 4, за 6, по изключение за 9 месеца и делото трябва да приключи. Това дисциплинираше и следователите, и прокурорите. Една проверка при нас преди месец установи, че колкото време следователят е събирал доказателства по едно дело, толкова време то е стояло при прокурора с доклад. При предишния НПК такова нещо нямаше.

- Евродепутати от ГЕРБ и БСП излязоха с единна позиция, че мониторингът за правосъдието и вътрешния ред трябва да отпадне. И според главния прокурор Цацаров той не е полезен за България, а е само удобен политически инструмент, използван при разпри. А как е според вас?

- Аз съм категоричен, че този мониторинг трябва да отпадне. Много пъти съм участвал в срещи с евроекспертите. Те са обикновени чиновници от Брюксел, които в България могат да бъдат само младши съдии или прокурори - толкова им е юридическият стаж. Нито познават задълбочено нашата правна система, за да могат да дават оценки, нито...нищо. И в крайна сметка всички доклади в политическата им част са едни общи фрази, които всеки в България може да си тълкува както си иска. Те правят срещи в МВР, в съда, в прокуратурата, в спецзвената за борба с организираната престъпност. Наред с това взимат становища на някакви неправителствени организации, а също и на някакви граждани, недоволни от нещо, които са подали жалби с информация до европейските органи, и т.н. Спомням си едно от първите дела в т. нар. Списък за наблюдение от Европейската комисия - една най-обикновена измама на един съдружник от друг. Само че единият съдружник беше бивш български гражданин, вече германски. Ставаше дума няколкостотин хиляди евро. Не че са малко, но това не е знаков случай. Наблюдаваха и едно убийство на шведски гражданин в една дискотека в Слънчев бряг. Има много по-значими убийства в България, не е ли така? Дадохме им после информация, че имаме присъди по тези дела.

- И какво? Вие какво научихте от техническата част на евродокладите ?

- Нищо, което не знаем. Създадохме по тяхна препоръка инспекторат във ВСС, отчетоха го като положително. Както отчетоха и плана за действие на прокуратурата за две години напред.

- Има още, ако не греша. По препоръка на евродокладчиците създадохме БОРКОР, КОНПИ, КПУКИ и получихме за тях първо положителни оценки, после отрицателни. Но ето че ги закриваме сега, правим нов орган „Кунева" и те го приветстват в аванс.

- Честно казано, аз изобщо не мисля, че евродокладите и становищата в тях са решаващи за успеха ни в опитите да вдигнем доверието в българските институции.