/КРОСС/ Нито една от направените поправки не решава проблемите, от които се вълнуват гражданите, коментира политологът Антоний Тодоров в "Сега"

Задължително гласуване и 50 лева глоба за неспазване на задължението - това прие наскоро съответната комисия в парламента по предложение на Патриотичния фронт. Предвижда се също и активна регистрация. Очакванията според вносителите са да се увеличи легитимността на избраните органи - колкото повече избиратели стоят зад тях, толкова по-легитимни са те. Има и други, скрити очаквания, като например за намаляване на относителното тегло на партиите с предполагаем "твърд" електорат като ДПС и БСП, но това се казва с половин уста и никога не се признава публично. Колкото до ефектите от такова задължение или за това как биха гласували задължените, но нежелаещи да гласуват граждани, вносителите предпочитат да мълчат. Всъщност и никой не знае. Приети бяха и други нововъведения, като електронното гласуване (за което имаше и категоричен референдум, макар и незадължителен), както и машинното преброяване на гласовете от бюлетините. Но това последното е технология и не се отнася до съществото на изборите.

Ще оставя настрана многобройните аргументи против въвеждането на такова задължение за гласуване, както и на активна регистрация на избирателите, защото по тях беше казано много. Ще подхвърля няколко възможни ситуации, които

показват слабите места на едно такова законодателство

Живеещ от години в чужбина български гражданин, който е изгубил връзка с родината си, е задължен да се регистрира и гласува на изборите. Не го е направил - дължи глоба. Как ще стане това? Ако държавата не го направи, санкцията се обезсмисля, ако реши да го направи, какво ще й струва? Или друга ситуация - софийски клошар без жилище не се регистрира и не гласува на изборите. Дължи глоба или три месеца социална помощ, която, така или иначе, не получава. Как ще го глобят, къде ще му връчат известието за глобата? Или ще му конфискуват прокъсаното одеало? Трета ситуация - отдавна отлетял в "един по-добър свят" гражданин, но останал в избирателните списъци по незнайни причини, не се регистрира и не гласува. Него ли ще глобят или наследниците му? Ще изискват ли от тях смъртен акт, за да не ги глобят? Изобщо, колко ли голяма администрация ще е нужна, за да следи за регистрацията на избирателите, за поведението им и евентуално за събирането на глобите от негласувалите! Отделно стои въпросът докога ще е давността на тези глоби.

Задължителното гласуване е лошо решение на един иначе много сериозен проблем - оттеглянето на гражданите от политиката изобщо и от изборите в частност. Все пак и да не забравяме, че средно около 55-60% все пак гласуват. Сигурно е, че причините за това толкова много граждани да не гласуват на изборите не могат да бъдат "поправени" с вменяването на задължение за гласуване. Това може единствено и само да повиши омерзението от политиката - дори тези граждани да се съгласят да гласуват, ще го правят с отвращение.

Парадоксално, но и предложенията за технологията на гласуването (електронно, машинно) също не решават

съществения проблем за омерзението от политиката

Електронното гласуване се предлага като улеснение за онези граждани, които искат, но не могат да гласуват (оставям настрана споровете за сигурността на интернет връзката). Дотук аргументът е напълно приемлив. Но кои са тези граждани? Живеещите далече от България, или далече от българските посолства и консулства? И колко далече: на няколко пресечки, на няколко спирки с метрото, на десетки или стотици километри? Как това ще се определя или контролира? Или ще приемем, че електронното гласуване ще се отнася до всички български граждани, които живеят в чужбина? В САЩ или в Турция, в Австралия или в Гърция. Защо тогава проста законодателна промяна не въведе гласуването по пощата - правят го в почти целия свят. Или за пътуващите в деня на вота - отложено предварително гласуване по местоживеене? Представяме ли си, че електронното гласуване може да не бъде лично, а от някой изборен брокер? Или че ефектът му ще е неочакван? Много по-смислено изглежда машинното гласуване - една значителна инвестиция, но която бързо се възвръща. Това, последното, засега е оставено на заден план.

Отново обаче законодателните предложения се отнасят или до едно неизпълнимо и вероятно противоконституционно задължение, или до технически въпроси, които могат да намерят и друго, по-лесно или по-евтино решение. Следователно това поредно предложение, зад което стои най-вече Патриотичният фронт, не е нищо друго освен

"подгряване" на електората

Защото въвеждането му няма да направи изборния процес по-прозрачен, по-разбираем и най-важното - по-честен. Мнозина граждани не вярват в изборите, в тяхната честност и затова не гласуват. Но със сигурност биха гласували, ако са убедени и уверени, че изборите се провеждат по правилата, че състезанието е честно, че с гласа си са в състояние нещо да променят. Всичко това обаче изисква други промени в изборното законодателство, които не са сред предложените: а) избирателна система, която да дава право на избирателите да влияят върху персоналния състав на партийните листи (отдавна предлагам финландската система, която е пропорционална, но със задължителна преференция); б) преброяване на подадените гласове в районните избирателни комисии, а не в секционните, за да се намали възможността за контролиран вот и евентуални манипулации на резултатите още в секциите; в) партии, чиито застъпници са уличени и осъдени за купуване на гласове, да нямат правото да участват с кандидати на следващите избори. Последното изглежда много радикално, но може би ще поохлади ентусиазма на някои да си купуват изборите.