/КРОСС/ Нека да премахнем негативизма в говоренето за българската култура. Отрицанието не е градивно, казва министърът на културата Вежди Рашидов в интервю за "Труд"

- Господин министър, какво е усещането на един скулптор, който вижда как се унищожава паметник на културата, както се случи в Пловдив?

- Като скулптор, като човек - чувствата ми са гневни. А като министър вече се разпоредих - да се спре събарянето и съгласно изискванията на закона - тютюневият склад да бъде възстановен в оригиналния му вид.

- Това не е първият случай, в който една сграда се оставя да се саморазруши, за да се промени нейният статут. Какво може да бъде решението за да бъде прекратено унищожаването на културното наследство?

- Има достатъчно примери и е стара практика собственици на сгради паметници на културата да спомагат или да чакат тяхното разрушаване. Нека не забравяме, че такъв паметник е и Захарна фабрика в София, който в годините реално се руши и някой може би спомага за това. Да си спомним и за столичното летище Божурище. Да погледнем къщата на Яворов - частна собственост, за която собственикът не полага грижи. Има много примери. Категоричен съм, че Министерството на културата изпълнява стриктно задълженията си по Закона за културното наследство. Също така искам да подчертая, че по този закон на общините са предоставени правомощия да се грижат и да опазват наследството на своята територия.

- Виждате ли вина в Института за недвижимото културно наследство?

- Направихме обстойна проверка в Института - дадохме на медиите документацията - тютюневият склад на ул. „Одрин" 8 в Пловдив е паметник на културата. Знаете, че в момента тече прокурорска проверка по случая, която ще установи виновните лица за събарянето на тютюневия склад.

- До каква степен един министър може да се намесва в работата на институт, в който остават съмнения за бездействие или определено действие, както се случи в Пловдив?

- Всеки министър може да се намесва в рамките на закона. А колкото до мен, аз съм реагирал веднага - изпратих проверка в Пловдив и събарянето беше спряно. Не виждам бездействие на института - той е издал необходимия документ. Защо смятате, че е бездействал, след като е дал предписания, че не може да се извършват никакви намеси в сградата на тютюневия склад без съгласуване по Закона за културното наследство. Такова съгласуване не е имало.

- Тази година за пореден път кинопроизводството влезе в сериозна криза. Имаше доста неразплатени проекти, втората сесия на Националния филмов център беше първоначално анулирана. Законът за киното не се спазва във финансовата му част, при това само един път е бил изпълнен на сто процента. Какво трябва да се промени, че това да не се случва повече?

- Българското кино не е в сериозна криза - нито преди, нито сега. Внушенията, че е в криза, са некоректни, защото тези внушения не помагат на българската култура, а й вредят. Откакто има закон за киното, нито един министър не е осигурил такива средства, каквито киното получава сега - 14,2 милиона лева. Директорът на филмовия център вече отмени нулевата сесия и ще има две редовни сесии. Аз и в първия, и във втория си мандат заварих дефицит заради проведени сесии, които не са финансово обезпечени, но не съм позволил нулева сесия. Искам да кажа и още нещо - за 2017 г. ще направя всичко възможно Законът за филмовата индустрия да се изпълни! (До този момент бюджетът по закона е изпълняван само веднъж - през 2008 г. - б.р.)

- От Националния съвет за кино, от различните гилдии се дават много разумни предложения как от една страна киното да не тежи толкова на бюджета на министерството, а от друга - да има стабилно и предвидимо финансиране - превръщането на НФЦ в държавна агенция, създаване на фонд „Кино". Бихте ли се ангажирали с дискусия и подготовка на законодателни промени в тази насока?

- Бих се ангажирал с всякакви дискусии по тази тема, достатъчно е само българските кинодейци да поискат това. Колкото до това дали финансирането на киното тежи на държавата - нека да знаем, че държавата е основният донор в този процес. Ето защо трябва да кажа, че държавата нито е абдикирала, нито ще абдикира от ангажиментите си към филмопроизводството. Готов съм на дискусия с българските творци, ако това им носи стабилност и сигурност да работят.

- В години като тези, в които живеем, се усеща огромната нужда от културна политика, която да подсили националната принадлежност към България. В почти всички държави в Европа има много сериозни и строги практики в това отношение, защото е очевидно, че в малките държави културата не може да бъде търговски продукт. Какво е отношението Ви към, нека я наречем, протекционистичната политика в културата? Например да има квоти за излъчване на български песни по радиата и на български филми по кината?

- Винаги сме държали българското да звучи. Ако държавата е във финансова криза, ако пазарът ни е малък, ако държавата ни е малка, нека не забравяме, че именно държавата стои зад политиката българската култура да се развива. Когато малките държави не са реален пазар, то амбициите на българските творци трябва да е устойчива и голяма, за да пробием на световния пазар. На всяка култура сцената е целият свят - да бъдем популярни навън, да погледнем към световната сцена, както правят много други малки държави. И днес сме длъжни да отбележим, че веднага след като успяхме да покажем тракийското наследство в световния музей „Лувър", наша изложба от златото на траките беше в Япония, а Севт Трети беше атракция в музея „Пол Гети" в Лос Анжелис. След като показахме знаменития „Пръстен на Нибелунга" във Фюсен, Националната ни опера не смогва да откликне на всички покани отвън. Искам да кажа, че Европа и светът са готови да плащат за нашата култура. Амбицията ни е да показваме на най-добрите сцени и зали българския талант, за да бъде той разпознаваем.

- Реформата, която започва при предишния Ви мандат безспорно раздвижи театъра. Много актьори и режисьори живеят добре. Други обаче - не. Какви пукнатини виждате в нея и какво може да се направи, така че да има и от двете - и публика, и качество?

- Реформата трябва да продължи. Нито една реформа не е готов продукт. Когато става дума за живи организми, каквито са сценичните изкуства, реформата трябва да се усъвършенства. Не е тайна, че театрите заработиха сърцато, че някои актьори са много активни, както не е тайна, че няколко театри извън столицата не могат да се похвалят с винаги пълни салони. Но трябва да ви уверя, че Министерството на културата дава шанс на всички театри, опери, филхармонии. Не става дума за уеднаквяване. Става дума за това театрите да работят активно и трудът на трупите да бъде възнаграден. Нека да премахнем негативизма в говоренето за българската култура. Отрицанието не е градивно.