/КРОСС/ В неделя са Сирни Заговезни - ден за Прошка.

Прощална неделя преди Великия пост.

"Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева,
отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен."

Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."

Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.

Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят."

"Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

Сирни заговезни в народния календар е известен и като прошка. Семейството се събира на празнична вечеря, на която всеки иска прошка от другия за грешките или обидите през годината. После всички взаимно се помиряват и се прегръщат. Младите целуват ръка на възрастните си родители, на дядо и баба. На масата задължително трябва да има баница със сирене и бяла халва.

Парче от халвата се окачва с конец на средата на тавана. След люлеене на конеца всеки се опитва да захапе с уста парче от халвата, но без да си помага с ръце. Това е така нареченото Хамкане с халва. По същия начин би могло да се завърже и обелено варено яйце. След откъсване на парче от халвата, конеца се запалва и по неговото изгаряне се гадае за растежа на конопа през идващите години.

От следващия ден до Великден не се ядат млечни продукти.

По някои краища, рано сутринта в неделята на заговяване, маскирани младежи развеждат джумал по къщите. Джумалът има глава на елен-рогач. Има дълги и червени рога - предвестници на пролетта. Тялото му е покрито с козинява черга и има много окачени звънци. Носят го подскачайки и така звънците издават неповторими звуци. Джумалът благославя за радост, щастие и голям берекет, за буйни ниви и пълни хамбари. Стопаните го закичват с цвете и поливат с вода.

Сирни Заговезни е познат и с паленето на огньове(сиреници) вечерта в неделя. Всемогъща е силата на огъня и чрез него хората вярват, че изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите.