/КРОСС/ Балканите са заплашени да се превърнат в огромен лагер, на средата между транзитните държави, казва евродепутатът Илияна Йотова в интервю за "Труд"

- Г-жо Йотова, какви са настроенията в ЕП и в частност сред европейската левица по отношение на изненадващото предложение на съвета от 7 март за разширяване на споразумението с Турция за справяне с бежанската криза?

- Ще започна с настроенията в европейската левица. Ние наистина бяхме изненадани от това споразумение, което в последния момент беше договорено на съвета, с участието на Турция. Много бяха големи очакванията от тази втора среща на Европейския съвет, която се проведе в съвършено различен тон от първата. Трябва да се направи разлика, защото тежките условия, които Анкара постави на ЕС, не могат да бъдат отминати без коментар. От друга страна, Европа направи крачка напред, но не в посоката, в която всички ние очаквахме. Опита се да прехвърли цялата отговорност за справяне със ситуацията на една транзитна държава. Задават се и няколко въпроса. Защо само с Турция трябва да се подписва подобно споразумение, при положение че Ливан и Йордания не са в по-добра ситуация. Второ, защо споразумението трябва да се отнася само до Гърция? Турция има и други външни граници. И накрая, но в никакъв случай на последно място, ние като социалисти и демократи не можем да позволим тези хора, които бягат, в единия случай от мизерия и бедност, в другия от войни и конфликти, да бъдат третирани като стока. Те не се определят като личности с имена. Все едно се отнасяме като към добитък в килограми. Можете ли да си представите тази сбъркана формула за сирийците „един срещу един". Европа не познава подобен цинизъм дори след края на Втората световна война, когато в много по-тежка обстановка хората са намерили човеколюбиви начини да се справят с проблемите на бежанска криза, която тогава е засягала над 40 милиона души, а не един милион, както е сега. Какво всъщност казваме на сирийските граждани: Продайте всичко, което имате, купете си лодки и спасителни жилетки от турските фирми, преминете Егейско море на ваша отговорност, стигнете до Гърция и оттам ние ще ви върнем обратно в центровете за настаняване в Турция.

- Плановете станаха много - „А" на Брюксел от ноември - 3 млрд. евро и реадмисия за нелегалните мигранти обратно на турска територия, „Б" на Централна Европа от началото на годината - подсилване на гръцките външни граници и насочване на основния ресурс там, и сега „В" на Анкара - повече пари и размяна едно към едно на нелегални мигранти срещу узаконени бежанци. Кой е най-удачен? Има ли правилна формула, която може да проработи реално?

Истината е, че нито едни от трите варианта не е подходящ. Защото от ЕП от две години повтаряме, че единственият начин да се справим с нелегалната имиграция е да се създадат легални пътища. Когато хората имат легални начини да стигнат до Европа, това означава канализиране на бежанските потоци, а не като тази хаотична ситуация сега със стълпотворението по границите. Нито затварянето на граници е решение, защото който е тръгнал да бяга, винаги ще намери начин да премине. Неслучайно напоследък „Фронтекс" започна да говори за нови пътища - през Албания и през сухопътната граница на България и Турция. Нито един от трите варианта не е приложим. Европа изостави добрите си политики, когато навремето имаше водещата роля в преговорите с Турция (бел. ред. - за членството в ЕС). Когато се предлагаше синя карта, създаване на легални пътища за миграция.

- Лидерът на турската опозиция Кемал Киличдароглу предложи Турция да даде на ЕС 6 млрд. евро, а в замяна Европа да задържи вече пристигналите на нейна територия бежанци. Достойно ли ви се вижда като предложение, или е политическа пропаганда?

- Срамно за всички нас е трагедията на тези хора да се използва като разменна монета за политически игри. Очаквам да започнат да се появяват и други екзотични идеи. И това в ситуация, в която деца бедстват на Идомени, има сигнали за първи сериозни заболявания, които рискуват да станат епидемии. И тази ситуация ще се усложни неимоверно с вдигането на температурите.

- Шенгенското споразумение е практически суспендирано в половината ЕС заради кризата с мигрантите. Каква трябва да е позицията на България, която така или иначе от 9 години е извън него и изпълнява всичките си ангажименти на „страж", сега, когато се търси общо решение за границите на Европа?

- Никаква. Защото най-рисковото за България е, че дори пътните карти, които се подготвят от европейските институции, които предвиждат възстановяването на Шенген до края на календарната 2016 г. дори не споменават България. За съжаление в момента всички ресурси на ЕС, човешки, финансови, охранителни, са съсредоточени в опазването на Шенгенска Европа, а не на Европейския съюз. Не се оценява позицията, в която се намират три държави (България, Румъния, Хърватия) с особен статут - хем са външни граници и от тях се изисква да пазят Европа, хем всички тези политики не ги предвиждат. Явно че желанието е тази част на Европа, заедно с Гърция, да бъде превърната в огромен бежански лагер, който ще бъде по средата между транзитните държави и Шенгенска Европа.

- Като споменавате Гърция, и там се получи фал. Австрия събра преди месец Вишеградската група заедно с България и Македония, за да се направят общи планове за справяне с бежанците, и никой като че ли не се сети да покани Гърция. В Атина бяха съвсем видимо обидени, че и регионалното решение на кризата се търси без тях.

- Изключително голям гаф. От Групата на социалистите и демократите предложихме план от осем точки, първата е всички усилия да бъдат насочени към помощ за Гърция. Централна Европа води изключително недалновидна антигръцка политика, защото кой в момента има интерес, независимо в коя част на Европа се намира, Гърция да е постоянно огнище на нестабилност, съсипана от грешни политики и финансови кризи и сега да понесе и бежанската криза.

- В този контекст чешкият президент Милош Земан предложи да се опрощават дълговете на Атина в замяна на грижите, които полагат за бежанците на гръцка територия.

- Има резон в подобно предложение. Вместо да се отправят цинични идеи „един сириец за един сириец" на масата на преговорите на съвета, да видят как буквално може да се спаси Гърция. Защото сме на прага на хуманитарна и човешка катастрофа. Нещо повече, недоумявам кое даде основание на председателя на Европейския съвет Доналд Туск да излезе и да каже - ние решихме въпроса с нелегалната имиграция и Западнобалканският път е затворен. Как точно ще се случи това?

- Вие сте сред основните двигатели на отмяната на механизма на мониторинг за България - ясно е, че докато го няма моркова, няма какво да оправдава тоягата, но доколко това разбиране е споделено в Брюксел?

- Аз не съм противник на механизма - имам последователна теза още от 2011 г. От тогава насам този механизъм показа, че не е онзи лост, с който Европейската комисия може да влияе за тези реформи, които изисква от България и Румъния, и то по няколко причини. Но на първо място искам да кажа - ние не поставяме ултиматуми на ЕК, това трябва да се разбере много ясно. С Еврокомисията сме партньори и имаме общ интерес да намерим работещите механизми. Те също имат интерес да има резултати от това, което наблюдава. Затова трябва да се премине през няколко етапа. На първо място, самата ЕК трябва да каже какво точно и в какви срокове изисква от двете държави. Защото формулировки като „качествени нива", „задоволителни резултати" и „политическа воля" звучат прекалено общо и затова дори редовните доклади вече нямат онзи обществен отзвук, който имаха в началото. Хората вече не им обръщат внимание. Вторият ни аргумент е, че този механизъм е въведен през 2007 г. преди Лисабонския договор и множество европейски споразумения и регулации, които вече позволяват на ЕК, когато не влизаш в категориите на правовата държава, имаш проблеми с корупция, с организирана престъпност, с правосъдие - Брюксел вече има достатъчно лостове, за да те санкционира. Дори не е задължително да става през Европейския съд, което, знаем, е дълга процедура. Самата Европейска комисия или съветът могат дори да те лишат от право на глас. Много неприятно ще бъде, ако България поеме председателството на ЕС през 2018 г., докато е още под наблюдение.

- В кои направления трябва да концентрира сили и средства България при сегашния развой на събитията, с формалното затваряне на т. нар. Балкански път за бежанците? Визирам и писмото на премиера Борисов до председателя на Европейския съвет г-н Доналд Туск с искане за отделяне на допълнителни средства за защита на нашите граници с Турция и Гърция?

- Относно писмото - по-добре късно, отколкото никога. Защото Борисов имаше всички основания да заяви всички тези неща още на предишния Европейски съвет, и то като официална позиция на България, още докато се подготвяше споразумението с Турция. Ние сега ли разбрахме, че не само гърците, а и ние имаме обща граница с тях. На второ място, преди писмото имаше Европейски съвет на вътрешните министри. Защо г-жа Бъчварова не е поставила въпроса, а пишем писмо, което е далеч по-слаб инструмент за комуникация, отколкото ако го заявиш там, където му е мястото. Сега показваме мускули, ще наложим вето и т.н. Не само че няма да наложим вето, а най-вероятно няма и да ни чуят.