/КРОСС/ Първичните избори в САЩ излязоха от сценария, Тръмп и Сандърс променят основните кодове в политическия дебат, а градусът на кампанията не изключва изненади.

Иво Христов, a-specto

Днес, 15 март 2016 г. е денят „Х" в битката за партийните кандидатури на републиканците и демократите в САЩ. Гласуват избирателите в Илинойс, Флорида, Северна Каролина, Мисури и Охайо. Днешният „супервторник" ще избистри фаворитите за Белия дом в двете основни партии, но едва ли ще тури край на съспенса в най-изненадващата президентска кампания в новата история на САЩ.

В лагера на демократите ще бъдат излъчени 792 делегати. Сиреч приблизително една трета от необходимите 2383-ма, за да може някой от кандидатите да спечели партийната номинация на националния конвент във Филаделфия на 25 юли. Хилъри Клинтън вече си подсигури 1231 мандата, срещу 576 за опонента й Бърни Сандърс.

Избирателите на републиканците днес избират 367 делегата. При тях за спечелването на партийната номинация са необходими 1237 мандата на националния конвент в Кливланд. Към момента в битката води строителният магнат Доналд Тръмп с 460 мандата, следван от двама сенатори: тексасецът Тед Круз с 370 и представителят на Флорида Марко Рубио със 163.

Но това е само сухата аритметика. Първичните избори 2016 излязоха от сценария и въпросът вече не опира само до личностите. Двамата смутители, Тръмп и Сандърс, създават дългосрочен проблем, рушейки основните идейни и поведенчески кодове на американския политически дебат.

Отначало Доналд Тръмп бе възприеман като ексцентричен самозванец. Днес републиканският истаблишмънт се мобилизира в опит да спре неумолимия възход на милиардера. Уви, съперниците му за партийната кандидатура са лишени от харизма. Единият, Марко Рубио, днес ще разчита на победа в своята Флорида, за да остане в надпреварата. Междувременно кампанията на Тръмп от увеселително турне се превърна в политическо торнадо, което опустошава американския политически пейзаж. Най-напред като разрушава отвътре Републиканската партия, един от двата стълба на партийната система на САЩ. Паралелно с това посланията на Тръмп нагнетиха напрежението в междурасовия и политическия дебат и предизвикаха нехарактерни за Америка изблици на насилие между поддръжници и протестиращи, които навяват спомени за далечната 1968 г., завършила с убийството на Робърт Кенеди. Републиканците с отчаяние наблюдават как перспективата да влязат в Белия дом се отдалечава за още 4 години, след двата мандата на Обама. Нещо повече, Тръмп заявява готовност да участва в изборите, дори ако не спечели партийната подкрепа, което би лишило републиканците дори от теоретичен шанс за победа.

В лагера на демократите „мъжът за убиване" е Бърни Сандърс. Сенаторът от Върмонт води неравна битка с кандидатката на истаблишмънта Хилъри Клинтън. По брой избрани делегати за националния конвент във Филаделфия към момента резултатът е оспорван: 766 за Клинтън срещу 551 за Сандърс. Но правилата на демократите делегират служебно на форума така наречените „суперделегати" (сенатори, губернатори и партийни авторитети), 90% от които подкрепят Хилъри Клинтън. Въпреки очертаващата се „служебна победа", сенатор Сандърс промени климата на кампанията, инжектирайки в нея радикална критика на социалната поляризация и казино-капитализма на „Уолстрийт". Разпространението на неговите послания сред младите американци минира дългосрочно комфорта на привилигирования 1%.

В последните дни Доналд Тръмп обвини поддръжниците на „нашия приятел, комуниста Сандърс", че стоят в основата на многобройните провокации на неговите митинги. Сандърс от своя страна отвърна, че е „позорно да се поощрява насилието", след като Тръмп от трибуната обеща да поеме съдебните разходи на свой симпатизант, налетял на бой на един от опонентите. В резултат „двамата мъже да убиване" влязоха в диалог през главата на казионните кандидати, с което дебатът заприлича на волтова дъга между полюсите в кампанията. Високото напрежение в нея рискува да поднесе изненади, извън традиционните сценарии.