/КРОСС/ През четвъртото тримесечие българската икономика продължава да поддържа растежа, наблюдаван през предходните месеци на годината, сочи Икономическият и финансов наблюдател на Българската банка за развитие за четвъртото тримесечие на 2015 година.
Според експресните оценки на БВП ръстът на икономиката е 3,1%, като все по-голям принос за растежа има вътрешното търсене, а намалява приносът на нетния износ.
Крайното потребление ускорява растежа си (2,5% според експресните оценки), както и брутообразуването на основен капитал.
Данните за пазара на труда продължават да са много оптимистични. Нивото на безработица продължава да намалява и през четвъртото тримесечие на годината и вече е 8.0%.
Коефициентът на икономическа активност на населението, нивото на заетост, относително ниският брой на обезкуражените лица, са много близки до нивата си от 2007-2008 г., които бяха най-добрите години на пазара на труда през последните десетилетия.
Салдото по текущата сметка остава положително (1,2% от БВП), което се дължи най-вече на подобряването на търговския баланс.
През третото тримесечие на годината инфлацията в ЕС 28, Еврозоната и в частност в България отново се понижава и проблемът за преодоляване на вероятна бъдеща дефлация отново излиза на дневен ред. До голяма степен новото понижаване на общия ХИПЦ се дължи на динамиката на международните цени на петрола, но базисната инфлация също се задържа далеч от целевото си равнище, което предопределя действията на ЕЦБ и тяхното решение за удължаване на програмата за количествени улеснения.
Към края на 2015 г. България е с най-висока дефлация от страните на ЕС 28.
Консолидираната фискална програма (КФП) привърши 2015 г. с дефицит на касова основа в размер на 2 472,9 млн. лв. (2,9% от прогнозния БВП). Така бе постигната неговата целева стойност, предвидена в ревизирания Закон за държавния бюджет, която беше 2 874 млн. лв. или 3,3% от прогнозния БВП.
По-доброто изпълнение на държавния бюджет се дължи изцяло на по-високите приходи, които надхвърлят с 1,8% актуализираните годишни разчети. В структурно отношение данъчните приходи нарастват с 1 828,6 млн. лв. (7,9%), неданъчните приходи - с 245,1 млн. лв. (7,1%), а постъпленията от помощи (основно възстановени средства от Европейската комисия) - със 722,3 млн. лв. (24,7%).
Банковата система в страната се развива стабилно, като повечето нейни показатели се подобряват. Активите на банковата система постоянно се повишават и към края на декември достигнат стойност от 87,5 млрд.лв.
Все още търсенето на заемен ресурс от страна на нефинансови фирми и граждани остава относително ниско, като на годишна база кредитите за фирми намаляват с 3%, а тези за домакинства остават почти на същото ниво, както и в края на 2014 г.
Наблюдава се намаление на дела на необслужваните кредити с вероятност за просрочие над 90 дни и към края на декември той е 15,4% от всички кредити (без тези за банки), което е близо до дела на необслужваните кредити от края на 2011 г.
През 2015 г. банковата система реализира печалба след данъци в размер на 898 млн. лв. Това е най-голямата печалба, регистрирана през този период на дадена календарна година от 2009 г. насам, въпреки че през декември банките направиха относително високи разходи за обезценки.
Продължава процесът на спад на лихвените равнища по кредити и депозити. Основен фактор, влияещ върху динамиката на лихвените равнища в страната, са ниските референтни лихвени равнища в Еврозоната и в САЩ, достъпът до евтин привлечен ресурс за търговските банки, както и въведената отрицателна лихва върху „свръхрезерва", държан от търговските банки в БНБ.