България поема близо 2 млрд. евро нов външен дълг
Секция: ИКОНОМИКА
16 Март 2016 07:42
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
България поема близо 2 млрд. евро нов външен дълг

/КРОСС/ България пое близо 2 млрд. евро нов външен дълг от международните пазари, съобщи Министерството на финансите. Новият дълг е разпределен в два вида книжа. Стойността на продадените 7-годишни облигации е 1,144 млрд. евро, а емисията се допълва от транш от 12-годишни облигации на обща стойност 850 млн. евро. 

Транзакцията е най-мащабната сделка в евро за региона на Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка за тази година до момента и първата емисия на държавен дълг в евро от обявяването на новия пакет от стимулиращи мерки на Европейската централна банка от миналата седмица.

Състоянието на пазарите и възможността за евтин дълг провокира финансовото министерство да избере именно този момент за излизане на външните пазари. При 7-годишните облигации България регистрира най-ниския лихвен купон, постиган от държавата на международните капиталови пазари. След тази транзакция броят на емитираните български облигации на международните капиталови пазари достигна седем, в резултат на което беше допълнена евровата бенчмаркова крива на държавата.

Според икономиста Георги Стоев времето на изтеглянето на новия дълг е избрано неслучайно, но: „Моята лична прогноза не би била толкова смела, че толкова бързо ще излезем от спиралата на падащи лихви".

Цената на българския дълг зависи и от правителството: „По-стабилно правителство, с по-ясна визия и действия за консолидиране на своя бюджет, съответно очаквания, за по-малко нужда от дълг, означава, че пазарите ще бъдат по-благосклонни към кредитиране на такъв длъжник и от там, би могло да се очаква да паднат лихвите, или поне да падне рискът за българското правителство. Ако правителството не очаква да пада рискът, значи не планира да прави добра икономическа и фискална политика".

Новият дълг ще бъде използван за рефинансиране на стари задължения, покриване на дефицита и евентуално - за ликвиден буфер след оценката на качеството на активите в банковата система. Ако не се наложи държавата да осигурява ликвидна подкрепа, част от новия дълг ще бъде използвана за плащането на голям падеж през януари догодина.