/КРОСС/ Всички приемат решението на Русия да се изтегли от Сирия за изненада. Въпреки че ако се погледнат детайлите през изтеклите дни и седмици, ще видим, че този ход е добре аргументиран и има политическа проекция.

Най-вероятно той е продиктуван от желание да се търси разширяване на съюзниците и на подкрепата за руската политика в Сирия.

Става въпрос за желанието на Русия да изглежда по-умерена, по-центристка. А не да бъде лидер на коалиция, която в момента е във война.

Какви други предпоставки има за хода на Русия. Първо, тя много ясно от самото начало наблягаше на политическия акцент паралелно с военния. За разлика от своите партньори в Иран и Сирия, които оставиха акцент върху военното разрешаване на проблемите. Дори се стигна до изхвърлянето на Башар Асад, че иска да си възстанови цялата власт отпреди 2011 година.

Което няма как да стане. Първо, защото много ясно беше фиксирана пътната карта за разрешаване на проблема в Сирия с резолюция 2254. Нека споменем, че през декември 2015 г. беше сключено т. нар. споразумение от Ефрат. Както при други големи световни събития - визирам конференцията от Ялта, големите държави просто разделят дадени територии на зони за влияние.

Така Сирия беше разделена на американска и руска зона на влияние - съответно на изток и на запад от Ефрат. И голямата трудност и за Москва, и за Вашингтон бе да убедят своите партньори в коалициите, които водеха, че това споразумение няма как да бъде нарушено.

И причината е, че те не са в състояние да отидат на конфронтация една срещу друга.

Второ, самата Русия не е в състояние да продължава да води първоначалната интензивна кампания на бомбардировки. Когато Русия започна военните операции, тезата беше, че те ще продължат около 3 месеца - сочеше се крайната дата 6 януари, когато е руската Коледа. Тогава всъщност стана намаляване на интензитета - ако до този момент военните нападения бяха около 150 до 200, то след Коледа те станаха 20-30.

А и след Нова година вече се усетиха много явно търканията между Русия, от една страна, и Сирия и Иран - от друга.

Големият спонсор на руската кампания всъщност е Иран Излязоха данни, че намесата в Сирия излиза на Русия дневно около 2,5 млн. долара. А всъщност Иран бе силата, която убеди Русия, че ако не се намеси, Башар Асад ще падне. Тогава Москва разчете своите стратегически, политически и икономически интереси, но с фактура, подписана от Иран. Просто Русия няма достатъчно средства за такава кампания.

Иран се опита да наложи своята визия за това как Сирия ще бъде управлявана. До голяма степен политическият разрив дойде с факта, че по време на посещението на 18 февруари на иранския министър на отбраната в Москва Техеран директно е поискал от Кремъл да не сключва споразумение със САЩ за Сирия. Очевидно обаче желанието на Иран да контролира политическия процес е нещо, с което президентът Путин няма как да се съгласи.

Ето това е вече голямата конкуренция - кой да бъде „метрополът" на Сирия - дали Техеран, или Москва. Няма как Русия да се съгласи това е Техеран.

Защото между Москва и Техеран има различна визия за бъдещето на Сирия и дали Башар Асад да остане на власт. Между Иран и Сирия има по-скоро религиозна връзка - става въпрос за обвързване между шиити и алауити. Подходът на Техеран към формулата на властта в Сирия е смесен - религиозно-политически. Докато при руснаците има чисто политически подход - Башар Асад е там, докато е необходим, за да бъде реализиран политическият преход. И това беше ясно казано най-напред с декларацията Женева 1, първата консенсусна от 2012 г. Последва я резолюция 2254 на ООН, с която много ясно се очертаха контурите на политическия процес.

До голяма степен Русия гледа на Сирия и на управляващия я президент така, както гледа на субектите на своята Руска федерация. Дори западни изследователи сравниха Сирия с Чечня, а Башар Асад - с Рамзан Кадиров. Нещо, което е в пълен разрез с понятията на Иран за политическото съществуване на Асад. Тези противоречия се усетиха много ясно.

От друга страна, има противоречия между Кремъл и Дамаск по отношение на бъдещата структура на Сирия. Москва няма нищо против Сирия да бъде федерална държава (между другото такава е позицията и на САЩ), но това предизвика гневна реакция в Дамаск. Властта там продължава да мисли, че Сирия би могла да бъде такава, каквато беше преди 2011 г.

Една от възможните интерпретации за спирането на кампанията и изтеглянето на руските войски е, че по този начин се дава ход на създаването на някакъв по-сериозен, да не кажа - институционализиран кюрдски проблем. Тоест това до голяма степен е рамо за кюрдската кауза - нещо, което до голяма степен е консенсусно между САЩ и Русия, част от договорката.

Нека споменем и още два фактора. Русия много ясно отчита промяната в общественото мнение. Преди дни станахме свидетели на най-силната антивоенна демонстрация в Техеран, където общественото мнение все повече е за излизане от този конфликт. Във вторник стана ясно, че бойците от „Хизбула" също са започнали изтегляне от Сирия. Очевидно това е част от настроенията на самите коалиционни партньори, с което Русия няма как да не се съобрази.

От военностратегическа гледна точка заслужава да се отбележи, че преди 2 седмици излезе съобщение, че Русия започва да снабдява сирийската армия с най-модерни танкове Т-90 и тежка артилерия. Реакцията от Саудитска Арабия беше: снабдяване на бунтовниците с най-модерни противотанкови установки.

И забележете, за първи път снабдиха бунтовниците с прословутите ракети земя-въздух, което е много сериозно изпитание за руската авиация. Преди 3-4 дни бунтовниците свалиха сирийски самолет с такава установка. Беше демонстрация, че не се шегуват. Това се случва въпреки неодобрението от страна на американските партньори, защото това означава ескалация на напрежението.

Двете големи сили се опитаха да овладеят своите съюзници. Изтеглянето на руските войски е част от желанието те да изглеждат като по-консенсусни, израз на желанието за разширяване на своите контакти на чисто политическа, а не на военна основа.

Явно ходът на Русия сочи към това да се върви към политическо регулиране, в което тя да изглежда не само като голяма военна сила, но и като политически посредник, държава, която създава мир и изглежда като миротворец.

Що се отнася до Турция, тя очерта своята териториална претенция от около 10-ина км навътре в Сирия, като я обяви за червена линия. Както руските войски даваха въздушен чадър било на сирийската армия, било на кюрдите, турците даваха такъв чадър на бунтовническите групировки.

Както посочих, една от презумпциите на изтеглянето на руснаците е даване на рамо на силен и добре обособен субект за кюрдите, което няма как да радва Турция. Турция дори би предпочела да продължат военните действия, за да разшири своята зона на влияние вътре в Сирия. Особено по елиминирането на кюрдските стремежи за обединение. Така че за Турция това руско изтегляне е по-скоро негативно.

Проф. Владимир Чуков

„24 часа"