/КРОСС/ Водещ: По темата за бежанците сега ексклузивно пред Нова телевизия еврокомисарят Кристалина Георгиева. Ще дойдат ли бежанци тук в България, един от въпросите, които й зададе Антоанета Николова в Брюксел.

Репортер: Европа е изправена пред едно от най-големите изпитания за последните години, да не кажем и за по-дълъг период - имигрантската криза, потока от толкова много хора, които искат да дойдат, да влязат в Европа. Ето и в Гърция в Идомени и в момента има хора, които търсят някакъв пробив, те вече са и болни някои от тях, дори се говори за хепатит, какво правим?
Кристалина Георгиева : Най-важното, което трябва да направим за тези хора, които са в ужасно състояние там, е да доставим това, от което имат най-много нужда. Храна, вода, подслон, лекарства. Ние мобилизирахме системата за гражданска защита, България също помага. Но много по-важно е това, че създадохме нов финансов инструмент да помагаме в хуманитарни кризи в Европа. Когато бях в предишната си позиция, той много ни липсваше. Като се случи нещо ужасно някъде, да кажем наводненията в България, ние можем да помогнем малко с механизма за гражданска защита, но не можем да финансираме местния Червен кръст веднага да се впусне да помага на хората. Сега създадохме, преди две седмици създадохме такъв инструмент, в него вече има гарантирани за тази година 300 милиона евро. Те са за спешна помощ именно там, където има най-много нужда от нея.

Репортер: В навечерието на съвета се обсъждаше, че ето след като Брюксел обявява балканския маршрут за затворен, много от тези хора не че така ще се откажат, а просто ще тръгнат да търсят алтернативни маршрути, включително през Черно море или с някакви по-големи кораби, или просто траекторията ще стане по-дълга и трудна за тях. И дори България може да се окаже, ако досега не беше толкова предпочитана, един маршрут, който да бъде по-приемлив и за тях.
Кристалина Георгиева: Две неща да кажем тук. Първото е, че трябва да разбиваме мрежите за трафик на хора. Това е проблем, който не се е родил миналата година, но докато не ни опари нас в Европа, не му обръщахме достатъчно внимание. Те са вече конкуренти с дрогата, от гледна точка на това какви огромни печалби носят. И второ България през последните години, защото беше първата, която почувства потока на бежанците като проблем, доста направи и за охрана на външните граници и за това да е готова. И ако, не дай си Боже, потокът тръгне към нас, аз си мисля, че ние сме по-напред от много други страни в това да сме готови за него. Разбира се, този инструмент, за който говорих, хуманитарна помощ в случай на нужда, той може да бъде използван, но пак казвам, да се надяваме, че няма да се стигне до това.

Репортер: Ако все пак се стигне, по-лошият сценарий, България какво може да използва от този инструмент, на какво може да разчита, на какви средства?
Кристалина Георгиева: България вече има отпуснати средства по програмата за 2014-2020 г., 91 милиона евро, получи 10 милиона спешна помощ, 10 милиона евро. В момента обсъждаме това дали именно поради риска от преминаване на потока към България, да помогнем на България, да мислим за нея, преди да е станало късно. И освен това, разбира се, този инструмент за хуманитарна помощ, 300 милиона за тази година, 200 милиона за следващата и още 200 милиона за 2018 г., това са пари на разположение на тези, които имат нужда от тях. Ако се случи това бедата да почука на вратата ни, да дойдат хора, ние можем веднага да кандидатстваме и веднага да получим такава помощ. Не да чакаме с месеци, веднага да получим.

Репортер: Вие как виждате изобщо ситуацията с политиката на Европа към миграцията, трябва и да сме хуманитарни, както казаха някои, но трябва и Европа някак си да си опази границата, в дългосрочен план, след пет години примерно?
Кристалина Георгиева: Ако ние погледнем на факторите, които увеличават числото на бездомните, изгонени от домовете си хора - климатични изменения и екстремизъм, нито един от тези два фактора не показва никаква тенденция да намали влиянието си. Следователно светът трябва да се подготви за проблем, който най-силно се чувства в бедните страни, но, разбира се, има последици и за нас. Какво значи това? Преди всичко да сме по-щедри за хората там, където те са. В случая със Сирия това са Ливан, Йордания, Турция. Да им помагаме там, където са.

Репортер: Преди половин година вие казвахте, че е по-евтино за Европа да даде пари и тогава звучеше малко странно, казвахме как ще дава пари, но вие казвахте в пъти ще е по-евтино Европа да даде пари на място.
Кристалина Георгиева: В пъти. В Австрия, говори се с австрийския министър на финансите, 11 хиляди евро, в Ливан - 1000-1100. Десет пъти по-малко.

Репортер: За човек, за бежанец.
Кристалина Георгиева: За семейство. Бежанско семейство, което се регистрира в Австрия той казва струва средно 11 хиляди. Може да е повече, може да е по-малко, но около толкова. Същото това семейство това, което ние предоставяме като помощи, е в порядъка на около 100 долара на месец, това семейство на него ще му помагаме с десет пъти по-малко, ако се намира в Ливан. За Турция сега предоставяме за 110 хиляди сирийчета да ходят на училище. Това е допълнение към 200 хиляди сирийчета, които осигурихме досега там. Най-силната котва за едно семейство да не тръгне към Европа е тази, ако децата имат бъдеще. Ако те са в среда, която е като за тях. И разбира се, ако има някаква работа за възрастните. Много дълго време този въпрос се игнорираше.

Репортер: Турция удвои исканията си, но пък обеща за сметка на това да репатрира към съответните държави тези, които нямат нужда от протекция. Възможна ли е тази сделка и откъде Европа ще намери средства, за да даде тези пари на Турция, ако това стане?
Кристалина Георгиева: Това е въпрос на политически дебат, който ще се случва именно днес в съвета.

Репортер: Някои държави още преди да дойдат днес в Брюксел, имаха доста резерви, как ще ги убеждаваме, че те трябва да дадат средства, европейските държави трябва да участват, за да се подали тази тежест от 6 милиарда, нали така, това е вече вашата част и вие ще имате тая нелека задача, предполагам.
Кристалина Георгиева : Да си извадят тефтерчетата и да си направят сметката. Кое е по-евтино, да помогнем там ...

Репортер: 11 хиляди ...
Кристалина Георгиева: 11 хиляди или да помогнем тук.

Репортер: Световни медии нареждат вашето име сред евентуалните кандидати като подходящ човек за генерал секретар на ООН, това е престижно, разбира се, за вас, за България също.
Кристалина Георгиева: Много сме рано в процеса, много имена се споменават и още много, които засега не сме ги чували, ще се появят. Има официални номинации, има и такива, за които се правят спекулации по медиите. Аз си имам работа и си я гледам.

Водещ: Кристалина Георгиева е отказала да коментира вътрешнополитически теми, включително и опита на България за борба с корупцията, кандидатурата на България за шеф на ООН на Ирина Бокова, както и за това би ли се кандидатирала за предстоящите президентски избори.