/КРОСС/ Той е на 24 години. Роден е в Плевен. Когато е на 15, губи и двете си ръце...Електрическа дъга се отделя от трансформатор с напрежение 20 хил. волта, което минава през тялото му. Оцелява, но ръцете му биват ампутирани поради изгаряне - едната до рамото, а другата до лакътя. Името на това смело сърце е Михаил Христов!

След злощастния инцидент в болницата, той си мисли дали ще може да кара кола, мотоциклет и да играе на компютъра си. Дори за миг не потъва в дълбините на отчаянието. Капанът на самосъжалението не е успял да го докопа с черните с лапи.
Напротив, днес, Мишо е параолимпиец, двукратен световен шампион на скок дължина за хора с увреждания. Случилото му се го прави по-силен отвсякога.
Последното откачено нещо, което е направил, е да се надбягва на 40-метрова отсечка, офроуд терен, срещу рали шампиона Крум Дончев и един от най-добрите ни състезатели по мотоциклетизъм - Ангел Караньотов. 40 метра здраво бягане, пушеци, рев на мотори и само един победител.
Михаил Христов пресича първи финиша.
За него предизвикателствата са движещата сила. Сякаш даденият му втори шанс му е отворил очите и сега той вижда света някак другояче. И е разбрал - че, за да успееш трябва не да хленчиш и да обвиняваш околния свят за несполуките си.
Младият мъж се стреми да живее реално. Да се среща с хора, станали жертви на подобни нелепи инциденти. Да ги мотивира да намерят сили и смисъл да продължат да живеят.
Слушаш историята на Михаил и се чудиш - какво ли го е накарало да се бори с живота и да стъпва смело напред? Защото той живее повече, отколкото други живеят, макар да е без ръце... Иска работа, иска здраво семейство, иска да не се притеснява какво ще сложи на трапезата си вечер, когато се прибере.
А най-дръзката му мечта, е да стане министър-председател.
„Защо пък не?", питам аз.
Все пак в момента Михаил Христов учи право и се осмелява да заяви открито, че някой ден желае да стане политик, но не от тези на думите, а на делата, защото вярва в завета на Апостола - „Дела трябват, а не думи!".
Аз искам да ни управляват такива хора, а Вие?

Станислава Шумарова

„Лентата"