Мария Кюри - полската Пепеляшка
Секция: Наука
17 Март 2016 15:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Мария Кюри - полската Пепеляшка

/КРОСС/Мария Кюри е най-известната жена в света на академичните науки, получила Нобелова награда за физика през 1903 г. и за химия през 1911 г. Родена в Полша, но работила във Франция, тя има заслуга за ранното изучаване на радиоактивността, откриването на радия и полония и изнамирането на начини за прилагане на радиологията в медицината.

Но преди да се превърне в символ на еманципираната жена учен и да извърши истински преврат в световната наука Мария Кюри преживява унижения и глад.

Родена е във Варшава на 7 ноември 1867 година. Уникалните способности на момиченцето удивяват близките и познатите на фамилията още от най-ранната му възраст.

Притежава феноменална памет и необуздана жажда за знания.

Никой обаче не предполага, че дъщерята на многодетния учител по физика Владислав Склодовски Мария ще стане директор на Института по радий, професор в Сорбоната, двукратен нобелов лауреат и ще бъде един от знаменитите учени, извършили истински преврат в световната наука. Но преди всичко това на гениалната жена й се налага да преживее унизителна бедност и глад, да преживее мъчителни лишения, да загуби близки.

През есента на 1891 година е приета във факултета по естествознание в Сорбоната. През 1893 година завършва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика. По това време получава поръчка за изследвания в сферата на магнетизма. Нуждаела се от лаборатория, в която да върши работата и общ приятел я запознава с френският физик Пиер Кюри. Двамата се превърнали в страхотен научен тандем

През 1898 година семейство Кюри открива полония и радия, изследва радиоактивните излъчвания и въвежда термина „радиоактивност". За постижения в областта на изследването на радиоактивността през 1903 г. съпрузите получават Нобелова награда по физика, стават световно признати, а Пиер е назначен за шеф на катедрата по физика в Сорбоната.

И изведнъж всико се срутва, когато на 15 април 1906 г. Пиер Кюри загива. Работата се превръща в единствения й отдушник.

Мария Кюри разработва методите на радиоактивните измервания. Благодарение на научните й изследвания и открития са създадени първите медицински рентгенови апарати.

Втората си Нобелова награда Мария получава през 1911 г., като по нейно желание за нея е номиниран и покойният Пиер Кюри.

Мария умира през 1934 година, явно от лъчева болест - макар тогава тази диагноза да е непозната за лекарите.

А през 1995 година съпрузите отново се събират - останките им са пренесени в парижкия Пантеон и погребани един до друг.