/КРОСС/ В 3:00 часа сутринта на 27 март 2016 г., неделя, ще преместим часовниците си 1 час напред и ще спим с 1 час по-малко. Така вече от години преминаваме към лятното часово време, въведено у нас през далечната 1979 година.

Идеята за промяна на времето с един час за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Икономическият ефект от смяната на часово време е недоказан, но вредите за хората са многобройни.

Учени твърдят, че преминаването към лятно часово време увеличава риска от инфаркт, а връщането към нормалното за съответната географска ширина време намалява този риск. Въпреки това обаче повечето държави са приели този вариант от години. 

По-чувствителни към смяната на времето са децата, възрастните хора и хората с хронични заболявания.

По данни на Световната здравна организация смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 40 и 45 на сто от хората в Европа, включително и в България. Промяната на часовото време има пряка връзка с епифизата, като отделянето на мелатонин, който способства за съня, значително намалява. Хората се чувстват непълноценни, неудовлетворени от това, което правят и това често води до депресивни състояния.

Кога правителството ще отмени решението на Министерски съвет от 1997 г. за въвеждане на лятното часово време? - Този въпрос е задал независимият депутат Велизар Енчев към вицепремиера и министъра на образованието Меглена Кунева.

Енчев е внесъл питането в деловодството на парламента и очаква отговор от Меглена Кунева.

В мотивите си той посочва, че икономическият ефект от смяната на часово време е недоказан, но вредите за хората са многобройни. Проучване на 9 европейски университета е установило, че лятното часово време има пряка връзка с много заболявания, а разходите в ЕС за справяне с проблема са в размер на 131 млрд. евро.
Спестените от потребление на електроенергия в България между 60 стотинки и 1 лев на глава от населението годишно не могат да бъдат аргумент за запазване на тази мярка.

При смяната на часовете се наблюдава увеличение на броя на нещастните случаи, трудовите злополуки и инфарктите, причинени от влошена концентрация и емоционално състояние заради нарушения биологичен ритъм.

Най-тежко се отразява смяната на часовото време на хората имащи проблеми със съня, което ги прави неработоспособни. По данни на Световната здравна организация 45 процента от европейците страдат от безсъние и сред най-честите причини за това е смяната на часовото време. Всички тези ефекти се отразяват негативно и върху икономиката поради намалената работоспособност и трудовите злополуки, пише Велизар Енчев.

В Европейския съюз отдавна тече дискусия по тази тема. На 29 ноември 2015 година в Европейския парламент се проведе дебат, по време на който всички парламентарни групи се обединиха около мнението, че смяната на времето е неадекватна мярка, която трябва да се премахне.

В Япония, Китай и още в 153 държави не се прилага лятното часово време, то не се възприема и от определени религиозни общности. В Русия е отменено през 2010 г.

У нас, през 2014 година, монасите от манастира „Благовещение" край кюстендилското с. Копиловци отказаха да въведат лятното часово време. Според тях това не е каприз, а изискване на канона. Братята не приемат и смяната на църковния календар, който е преместен с 13 дни. В манастира времето никога не е сменяно.

Да спрем ли с преминаването към лятно часово време?

Очакваме вашето мнение на анкетата на страницата на КРОСС.