/КРОСС/ Ексклузивно интервю на македонския президент за агенция БГНЕС

Искам България да бъде страната, която най-много подкрепя Македония. Както се казва, да прегърне Македония - каззва в интервюто за БГНЕС македонският президент Георге Иванов.

Ние нямаме езикова бариера. Не можем да променим историята, не можем да променим и географията - завинаги ще бъдем съседи. Десетки милиони мигранти от Африка напират към Европа. Неотдавна предадох лично на Бойко Борисов картите с новите маршрути на трафикантите на мигранти.

В разговора, който публикуваме, държавният глава на югозападната ни съседка говори за рисковете, пред които е изправен регионът и необходимостта от много тясно сътрудничество за предотвратяване на тежки престъпления от страна на екстремистите.

Господин президент, какви са рисковете от мигрантската криза?

Непрекъснато правя разлика между хуманитарния аспект на кризата и аспекта отнасящ се до сигурността. Хората, които са загубили всичко - дом, роднини и близки, - търсят спасение и убежище. Това са бежанците, идващи от кризисните райони и към тях трябва да се отнасяме хуманно. Тези хора се нуждаят от утеха и помощ, за да стигнат до дестинациите, към които са се отправили - преди всичко Германия и Скандинавските държави.

Но в тази ситуация бе занемарен въпросът със сигурността. Всички сме свидетели на случващото се в Близкия изток, където се води война. Много чуждестранни бойци се възползваха от бежанския коридор, за да влязат в Европейския съюз. След възникването на бежанската вълна този коридор започна да се използва и от икономическите мигранти. Това не са хора, които бягат от военни действия, а най-обикновени мигранти, идващи от редица африкански и азиатски държави.

Тази огромна вълна от бежанци и мигранти може да се използва от бойци. Само от Балканите те са 1000 души, а от Македония - 142. Според данни на Европол днес в Европа има между 2000-5000 лица, които са се завърнали от бойните полета. Това са хора, които от години са живеели в Европа, някои от тях са приели исляма и са заминали в конфликтните райони. В зависимост от развитието на ситуацията в Сирия и Ирак голяма част от тях се възползваха от бежанската вълна, за да се завърнат и се завърнаха чрез техните мрежи. А сега изпълняват това, което са планирали, докато са били в Сирия или друга гореща точка.

Поради тази причина много настоявах да има сътрудничество между службите за сигурност. Те са длъжни да обменят информация и данни. Още през септември регистрирахме, че огромна част от бежанците са мъже между 18 и 30 години. Установихме, че голяма част от тях имат изгаряния по дясната си ръка, което само по себе си е доста странно. Ние информирахме службите и започна сътрудничеството.

Още от самото начало през август, когато настъпи голямата вълна, настоявахме всички да бъдат регистрирани. Тогава това беше почти невъзможно, защото пристигащите искаха колкото се може по-бързо да напуснат територията на нашата страна и да се оправят към Германия или Швеция. Но забелязахме също така, че много хора не искат да се регистрират. А кой не иска да се регистрира? Само този, който има зловещи намерения. Тогава поставихме телената ограда и създадохме само един вход, където нямаше необходимото оборудване, което имаме на официалните пунктове.

Поискахме да ни се помогне с необходимата техника от ЕС за взимане на биометрични данни и така тази информация щеше да се използва от всички страни по мигрантския маршрут, както и от държавите-членки на ЕС. Ако ние хванем дадено лице с фалшиви документи, трябва да знае, че няма да получи убежище в нито една страна от ЕС. Но те се връщаха обратно, купуваха си нови документи и през други пътища стигаха до Европа. Не е изключено и в бъдеще да стават такива събития, защото много хора използваха бежанската вълна, за да се доберат до Европа.

Получихте ли необходимото оборудване?

Не, сами се оправихме. Някои приятелски държави ни дадоха оборудване, което се оказа, че не е на ниво. От други - Вишеградската група, Хърватия, Словения и Сърбия - пристигнаха полицаи, за да ни помогнат. Те патрулираха на т.нар. Кота 59 от маршрута, където минаваха всички нелегални мигранти. Ситуацията стана парадоксална, когато се разбра, че ние ще закрием този коридор - тогава всички извършиха натиск върху Македония да не го затваря. Ние като държава кандидат сме длъжни да закрием всички нелегални пунктове. Не става въпрос за официалния пункт, където всеки може да мине с документите си, а за нелегален пункт, където идваха нелегални мигранти.

Помощта беше абсолютно необходима, но от ЕС все още не сме получили оборудване за вземане на биометрични данни. По време на лидерската среща през октомври поискахме да имаме достъп до данните на "Фронтекс", на Шенген и на системата Евродакс, което означава събраните от нас данни да бъдат от полза на всички страни-членки на Евросъюза. Тогава ни казаха, че ние сме трета страна и нямаме достъп до тези данни. Нашите данни за 9000 души не се използват и не са от полза поради някаква бюрократична пречка и процедура.

Има ли опасност от възстановяване на балканския маршрут, който беше закрит в началото на март?

Инициативата за закриването на маршрута бе на Австрия, която въведе квота и обяви, че след нея ще затвори границите си. По тази причина имаше заседание на Европейския съвет, за да се вземе общоевропейско решение и всички страни от този коридор да бъдат включени, да има пълен синхрон и да не се стигне до това голяма група бежанци да останат в отделни държави, през които минава този коридора.

Осъзнавахме, че Македония ще бъде страната, където ще има огромен натиск. По тази причина увеличихме контрола и укрепихме оградата. Изпратихме армията, защото всяка нощ имаше по над 20 опита за пробиване на оградата. Имаше групи, които идваха, режеха оградата и влизаха.

На 14 март 2016 г. 2450 души нахлуха от мястото, където свършва телената ограда и всички те имаха листовка на арабски език, подписана от един германски министър. Това означава, че някой искаше да внуши, че Германия стои зад този опит. В тази група имаше 74 души, които се представиха за журналисти. После разбрахме, че става дума за доброволци и представители на неправителствени организации от целия свят. Сред тях имаше хора от всички континенти - Америка, Африка, дори от такива далечни държави като Китай и Нова Зеландия. Сред тях има известни лица, които се борят срещу границите, крайно леви, анархисти, представители на НПО-та. Те помагаха на бежанците да се доберат до мястото, което според тях е Суха река. Тя наистина така се нарича, но когато заваля дъжд, 3 от тях се удавиха.

Нашата прокуратура започна разследване. Армията заедно с полицаите от страните, които споменах, бързо се намесиха и за по-малко от 2 часа без никакво насилие ги върнаха в Гърция. Сега в гръцката преса върви една кампания срещу нас, че сме използвали насилие, но всички, които бяха там, могат да потвърдят казаното от мен. Онези 74 души бяха задържани, беше проверена тяхната идентичност и бяха глобени за нелегално преминаване. Те имат забрана от 6 месеца да не влизат в Македония. Така се постъпва във всяка една държава, когато имате незаконно проникване.

И сега същите тези хора, ако нашите служби не си разменят информация, тези доброволци ще дойдат на вашата граница и ще правят същото в лагерите, които са разположени срещу вашата граница.

Има ли опасност от бежански маршрут, минаващ през България, както предупреди Австрия?

Ако коридорът остане затворен, това е ясен сигнал до всички мигранти и особено от Африка, Бангладеш и Пакистан, които се насочват към Европа. Ако отново се отвори, ще дойдат милиони.

Границата между България и Гърция трябва да бъде под контрол. Който иска да мине легално, да си подготви документите. Защо е необходимо да се създават нови нелегални пунктове? Трябва да сме искрени и да признаем, че случващото се не е ново. Преди 15 години действаше така наречения Западен Средиземноморски път от Мароко към Испания. Кой знае, че от 2000 г. до днес в Испания има 5 милиона мигранти от Африка? Когато той беше регулиран, бе отворен Централният Средиземноморски път през Лампедуза и Италия на север за ЕС. След като се взеха мерки, пътят на мигрантите се измести на изток и така се появи Източният Средиземноморски път, който минава през нас. Когато той се регулира, веднага се появиха информации на арабски език, карти на арабски език, където България е посочена като коридор, през който мигрантите ще могат да минават транзит за Сърбия или през Румъния и Унгария до Полша. Представяте ли си за какво става дума? Тези карти ги дадохме лично на Бойко Борисов.

Хората, контролиращи тези пътища, са част от организираната престъпност. Трафикантите на хора печелят от нещастието на бежанците, става въпрос за огромен бизнес. От Европол признават, че само през миналата година са спечелени 6 милиарда от трафика на хора. По време на Международната конференция за сигурност в Мюнхен разговарях с президента на Афганистан, който ми потвърди, че същите тези маршрути, които се използват от наркотрафикантите, сега се използват от трафикантите на хора. Тези, които доскоро се заминаваха с трафик на наркотици и проституция, сега са се пренасочили към трафика на хора. Става въпрос за огромни печалби, тези хора са много креативни.

В интернет, във Фейсбук групите можете да намерите информация за тези маршрути, на които доминира територията на България. Единият от тях минава през Кулата. Той трябва да се използва като транзит за Сърбия. А другият, когато времето се затопли, ще минава през Черно море, ще има и коридори през Одеса и т.н.

Ако се затвори един от коридорите, отваря се нов. Има карти с включени Албания и Италия. Забелязахме, че вече се използват и въздушни коридори, има самолети с мигранти. Хората, които са загубили всичко в резултат на войните сега са принудени да дават всички, за да се доберат до Европа. Те плащат между 10 000 и 15 000 долара, за да стигнат от Сирия за Германия. Нашите служители от службите за сигурност, когато разпитваха хората на границата, констатираха, че 90 на сто от тези, които са минали през Македония, са използвали услугите трафикантите.

По тази причина направихме предложението да се открият въздушни коридори. Всеки ще плати по 500 евро от Атина до Берлин и така ще спрем кранчето на тези, които печелят незаконно. Оставяйки отворени тези коридори, ние финансираме бандитите и трафикантите, които печелят от нещастието на тези хора.

Какво мислите за споразумението между ЕС и Турция и дали ще сложи край на бежанската вълна?

Това споразумение трябва да бъде приветствано, то трябва да се спазва и изпълнява. Сега трябва да видим колко то ще бъде зачитано от всички страни от ЕС, които са го подписали. Имайте предвид, че голяма част от тази бежанска вълна не беше под контрола на държавите. Тук участват международни престъпни групи. Трябва да сложим край на тяхната печалба. Трябва да разберат, че повече не могат да изкарват пари от трафика на хора, трябва да действаме в пълен синхрон. По тази причина трябва службите да си сътрудничат, за да предотвратят отварянето на нови маршрути.

Неотдавна бяхте в Египет, каква информация получихте от своите колеги от Кайро?

В момента в Египет има 5 милиона бежанци, 600 000 са от Сирия, има пристигащи от Либия и Судан. Тези, които идват от Либия представляват сериозен проблем, защото там действат терористи и джихадисти. А що се отнася до тези от Судан, то там държавата на практика не функционира. Има данни, че около 20 милиона са потенциалните мигранти. Става въпрос за хора от цяла Източна Африка, които са се устремили към делтата на река Нил. На практика египетската армия в момента пази Европа. Всички тези мигранти биха отишли в Европа, от делтата на Нил през Средиземно море към нас. Дори имахме проблем с Мароко. Имахме случай, когато за един ден при нас кацнаха 1500 души от Мароко. Вижте къде е Мароко, къде сме ние. И от Гърция ни дойдоха 1500 мароканци.

На фона на мигрантската криза от какво трябва да се опасяват Бойко Борисов и Росен Плевнелиев. Какво ще им кажете?

Видях се с президента Плевнелиев в Баку. Говорихме по този въпрос, разбрахме се за съвместни акции. Неотдавна се обадих и на Борисов и предложих нашите министри на вътрешните работи и отбраната да се срещнат, а полицията и армията заедно да направят общ контрол на границата от Кулата през Беласица до планината Кожух. Да видят целия терен, да направим показно учение и от другата страна да видят, че ние сме организирани държави и си пазим границата.

Можем да имаме всякакви открити въпроси, но при такава криза трябва да има сътрудничество между отделните институции. Ние сме първите, които изпратиха армията по границата, обявихме кризисно положение. Осъзнахме, че интегрираната гранична система на ЕС не може да се справи с това. След това този пример беше последван и от други държави. И те разбраха, че трябва да се охранява границата, че трябва да се слагат препятствия - ограда, сензори, термокамери. Това до известна степен намали засега този процес, но ние трябва да разберем, че през целия си живот ще живеем с тези мигрантски вълни. Те няма да спрат. Цяла Африка се е вдигнала, Централна Азия също. Всички искат да дойдат в Европа, защото тя е с най-висок стандарт на живот. Всички обичат европейския начин на живот. Едно са бежанците от конфликтните зони, на които трябва да се помогне, но сега икономическите мигранти напускат своите родни места и се отправят към Европа.

Какво трябва да направи България за Македония в този исторически момент? Кое е посланието, което Македония иска да получи от София?

Да последва примера на Желю Желев, който в един ключов момент, когато започваха Балканските войни, взе такова храбро решение - първи да признае нашата независимост. По тази причина аз го наградих с най-големия македонски орден - 8 септември. Това беше признание за всички в България, които бяха осъзнали действителността. Живеем в изключително динамичен свят, в който престъпниците, джихадистите, терористите използват всички постижения на 21 век - сателитна комуникация, криптирана информация, социални мрежи. А ние държавите все едно стоим в 20 век и робуваме на бюрократични процедури, протоколи и споразумения. Ние сме длъжни да разберем, че сме в 21 век, когато младите хора нямат време да чакат по границите и искат да живеят сега като хора от 21 век.

Искам България да бъде страната, която най-много подкрепя Македония. Както се казва да прегърне Македония. Ние нямаме езикова бариера. Имаме отворени въпроси от миналото Не можем да променим историята, не можем да променим и географията - завинаги ще бъдем съседи. От 25 години Македония е независима държава. Желаем открити искрени и добросъседски отношения с всички съседи.

Не можем да променим историята, но ако днес променим нещо, ще променим бъдещето на нашите наследници. Това означава, че в бъдеще няма да се робува, така както ние робуваме на някои въпроси от времето на Османската империя, Студената война, блоковото разделение, нашият живот в рамките на Югославия. Днес ние сме независима държава и е необходимо с всички наши съседи да имаме добри отношения. Това е в интерес на всички от региона. Вижте как останалите региони намират начин за сътрудничество.

Тази криза доказа, независимо от факта, че има открити въпроси, че с един телефонен разговор с вашия премиер веднага се договорихме да предприемем действия, характерни за две съседни държави. И те не са насочени срещу Гърция, а срещу всички онези, които искат да злоупотребят и да използват нашата територия за други цели. Необходима е повече комуникация, по-голяма динамика в отношенията. Нашите граждани си общуват, бизнесът си общува, институциите си сътрудничат, но заради определени политически обстоятелства, заради определени хора и при вас, и при нас не можем да реализираме това, което е необходимо за днешния живот. Ние хората, които сме живели в други системи, така сме възпитани.

Трябва да чувстваме потребностите на днешното време. Представете си моята баба е живяла през целия си живот в едно село, но в седем държави. Баща ми - в 4 държави, а аз - в 2, но желая моят син да живее в една държава. Стигат ни тези травми от миналото, които нищо добро не се направили. Довели са само до неразбирателство, непознаване и поради тази причина непрекъснато се сещам за един арабски философ, който е казал: „Непознаването сред хората ражда омраза, а омразата чувство на несигурност и възможен конфликт". С една дума този, който общува, се интегрира, а този, който не общува, се капсулира и трябва да търси врагове, за да оправдае състоянието, в което е изпаднал. И вината да е в някой друг. Ние на Балканите сме много креативни за това. Но това време отмина. Видяхме положителните примери от Скандинавия, Балтика, Вишеградската група и виждаме, когато са обединени какъв е техният принос както за себе си, така и за Европа и регионите, в които живеят.

Ние очаквахме България да бъде най-големият поддръжник не само за нас, но и за региона. Но след като Хърватия и Словения станаха членове на ЕС, те правят това, което трябваше да направи България и Гърция. Вижте, вместо фондовете да бъдат управлявани от Гърция и България, след Берлинският процес те ще бъдат управлявани от Словения и Хърватия. Целият наш регион има нужда от нова инфраструктура - магистрали, жп линии, оптични кабели. Нужна е бърза комуникация.

С България ние дори нямаме жп връзка, магистрала. Продължаваме да робуваме на онази представа от Студената война да няма комуникация Изток - Запад, да е само Север - Юг. Но всички придобивки, които имат България, Македония, Албания и Гърция, са от времето, когато е съществувала Виа Егнация - това е Пътят на коприната на християнството, философията и изкуството - всичко, което е красиво и добро. От Север - Юг идват армиите, по тази причина този път се нарича Виа Милитарис и това е този коридор, който днес наричаме номер 10 и се използва от бежанците.

Използвам всяка възможност и покана да дойда в София, да поддържам тези контакти. С покойния президент Желев имахме изключителни отношения. Аз бях член на неговия Балкански клуб. С президента Петър Стоянов - също имаме прекрасни лични отношения. Той беше гост на моето училище за лидери, както и Първанов. Същите отношения искам да имам с президента Плевнелиев. Искам той да дойде в Македония и се договаряхме кога това да стане. Да отворим много врати, много канали за сътрудничество и да увеличим взаимното доверие.

Приключи времето на старата дипломация. На Балканите трябва да бъдем искрени, нямаме време за губене в процедури и бюрокрация. Живеем в много динамична епоха. Мандатите идват и си отиват, но човечността и личните контакти остават. Необходими са повече лични контакти, които да възстановят взаимното доверие. Така ще се опознаем повече и ще имаме повече показа всички заедно от това сътрудничество.