/КРОСС/ През последните години, вследствие на икономическата криза, тенденцията да се увеличават дълговете на юридически и физически лица все повече се задълбочава. Междуфирмената задлъжнялост намалява значително ресурсите и възможностите на фирмите да инвестират, да наемат служители, а нерядко и да плащат заплати. Забавените заплати, съкращенията, свитите доходи и пр. поставят пред затруднено положение много семейства с кредити, сметки за телефон, парно, вода и ток.

Според доклад на БСК от 2015 г. задълженията на бизнеса ще продължат да нарастват, а един от основните проблеми за икономиката остава високият дял на просрочията по тях. Почти всички бизнес организации посочват, че един от основните проблеми при решаването на търговски спорове е бавното обявяване на несъстоятелност и ликвидация, които спъват растежа и условията за правене на бизнес и предприемачество. Предложенията за решаване на тези проблеми включват улесняването на съдебните процедури, подобряване на финансовата дисциплина и не на последно място включването на арбитражни клаузи в търговските договори, което ще ускори решаването на търговските спорове.

Арбитражът като инструмент

Решаването на търговски спорове с помощта на арбитражни съдилища е широко разпространена практика в Европа, а и в целия свят. В Германия, една от най-добре развиващите се икономики, към 2011 г. има около около 170 арбитражни съдилища, като техният брой постоянно се увеличава (виж графиката). Практиката се прилага във всички развити държави, но в България все още е слабо позната. Основното преимущество на арбитражните съдилища е тяхната бързина и сравнително ниските разходи за арбитражни такси в сравнение с държавните съдилища. За спорове с участието на потребители около 15 лв., докато в държавния съд минимум 25 лева.

Освен това има възможност за присъждане на по-малки по размер юрисконсултски възнаграждения, което намалява значително разходите по делото. Така например съвсем основателно омбудсманът Мая Манолова посочва, че много често на осъдени потребители се налага да плащат 800 и 1000 лв. за дълг от 100 лева. Такива са размерите, присъждани от държавните съдилища. В арбитражните съдилища обаче за същия дълг от 100 лв. плюс таксата и юрисконсултските възнаграждения сумата за плащане едва ли ще надвиши 170-200 лева. Във всеки съдебен спор има една загубила и една спечелила страна, но когато осъдената страна заплати разноските за воденото производсто, то винаги от огромно значение е и колко допълнително ще бъдат заплатените допълнителни разноски. Тогава остава въпросът в кой съд е по-добре да се води съдебното производство - в арбитражния съд с 200 лв. допълнителни разноски, или в държавния съд с 1000 лв. допълнителни разноски за 100 лв. задължение.

Арбитражните съдилища имат капацитета за обработване на голям брой дела (значително по-голям, отколкото са в състояние държавните съдилища) и редица други преимущества. С две думи - ефективното използване на арбитражните съдилища дава добър инструмент за намаляване на междуфирмената задлъжнялост, което неминуемо ще се отрази и на икономическата ситуация в България.

Арбитражите като бухалка

На фона на тези позитиви арбитражните съдилища имат и критици. През последните няколко месеца техен изразител е новият омбудсман Мая Манолова.
Според нея има симбиоза между монополните дружества - доставчици на обществена услуга, колекторски фирми и арбитражните съдилища.
"Използването на арбитражни съдилища от колекторските фирми е нарушение на правата на потребителите", заяви Мая Манолова миналата седмица на форум по повод Международния ден на потребителите - 15 март. Манолова е категорична, че арбитражните съдилища действат в интерес на монополите и колекторските фирми и ощетяват гражданите, които биват осъдени бързо за дължима от тях сума без, по-думите , дори да разберат.
Омбудсманът подчертава, че ще предложи промяна в законодателството, която да забранява на арбитражните съдилища да разглеждат потребителски спорове.
„Освен това е необходимо да се създадат правила относно действието на арбитражните съдилища, които са новите „бухалки" на колекторите", категорична е Манолова.

В действителност арбитражните решения се ползват със същата изпълнителна сила като всички съдебни решения. Те са напълно законни и статутът, и дейността им по цял свят са уредени от два международни договора, по които България е страна, а именно: Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на международни арбитражни решения от 1958 г. (ратифицирана от НРБ през 1965 г.) и Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж от 1964 г. Освен това има и вътрешно законодателство - Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА).
Според омбудсмана един от основните проблеми на практиката, прилагана от арбитражните съдилища, е, че гражданите, осъдени от съответното дружество за дължими суми, нямат възможност да се защитят, като те дори не разбират, че са осъдени.
Обикновена проверка на техните сайтове показва, че арбитражните съдилища предлагат ясни и напълно достъпни правила, гарантиращи равнопоставеност на страните при решаване на възникнали спорове, като техните решения подлежат на контрол от Върховния касационен съд.
Основният и най-голям проблем е, че повечето граждани не са запознати с този нов и ефективен способ за решаване на спорове. Поради тази причина те, вместо да излагат своите възражения до арбитражните съдилища, често сезират некомпетентни органи и по този начин пропускат възможността да участват в процеса.
Тоест, вместо да бъдат плашени, на гражданите следва да бъде разяснявано какви са техните права и как могат да получат евтино, бързо и ефективно правосъдие.
Вероятно хората, които се оплакват на обществения защитник, са много.
Юристи посочват, че това се дължи основно на негативна медийна кампания, която се води против тази нова за българските граждани възможност за алтернативно решаване на възникнали спорове.
Безспорно потребителите се нуждаят от адекватна защита. Това обаче не означава да бъде съсипана изключително ефективна, евтина и работеща практика. Арбитражните производства са популярен метод за решаване на спорове в Европа и света, като чрез тях се облекчава съдебната система и се подобрява икономиката на една държава. Те са ниско струващ инструмент, а не скъпа бухалка, който може да предлага ефективни решения във всяко развито общество.

Какво представлява арбитражен съд

Арбитражният съд е независима правораздавателна институция, която има юрисдикция по всякакви частноправни спорове. Изключенията са:
- Спорове относно вещни права върху недвижими имоти;
- Спорове за издръжка;
- Трудови спорове.
По всички останали спорове между всякакви физически или юридически лица АС има юрисдикция, когато е надлежно сезиран от някоя от страните по спора. Арбитражните съдилища биват два вида:
- Институционални арбитражи;
- Арбитражи „ад хок" - създадени за решаване на конкретен спор

Петър Галанов,

директор на Национално обединение за права и управление на собствеността

„24 часа"