/КРОСС/ Сегашното мнозинство получи на последните избори доверието на гражданите срещу много ясни и конкретни ангажименти. Реформата в здравеопазването е един от тях. Целта на реформата, така както винаги е била формулирана пред гражданите и така както е получила тяхното доверие, е пациентът да бъде поставен в центъра на системата. Това означава да се сложи край на порочните практики, парите на осигурените българи да се харчат научно и статистически необосновано, насочвани към задоволяване на търговски и финансови интереси, често влизащи в противоречие с нуждите на българските пациенти. Парите да следват пациента и неговите нужди.

За тази цел екипът на МЗ и правителството подготвиха и реализираха голямо количество нормативни и системни промени. Създадохме Национална здравна ката, като инструмент за наблюдение и анализ на нуждите на българските пациенти. За да сме сигурни, че разпределяме наличните ресурси на системата по най-ефективния начин за задоволяването на регистрираните статистически потребности на пациента.

Всички предложени промени бяха подложени на широко обществено обсъждане. Всяка промяна сме дебатирали задълбочено с всички групи и всяко мнение и позиция са преминавали през сериозен анализ, в резултат на което голяма част от тях вече са част от окончателните промени. Екипът на министерството е отворен към всички мнения на специалисти, пациенти и участници в системата, които отговарят на стремежа на реформата - здравеопазването в България да бъде по-качествено, по-достъпно и по-отговорно към пациентите.

Убедени сме, че ролята на общопрактикуващите лекари е изключително важна и затова един от най-сериозните компоненти на реформата, е именно извънболничната помощ. Съгласни сме с оценката, че до този момент тя е била трайно пренебрегвана и недофинансирана. Затова една от преките цели, които този екип на МЗ си поставя, е да прекрати това и да превърне извънболничната помощ в модерна и максимално задоволяваща нуждите на българските граждани.

За тази цел:
1. За първи път гарантираме финансиране на безпрецедентно увеличаване на достъпа на българските пациенти до извънболнична помощ. Осигуряваме допълнителни 36 млн. лв. за профилактични прегледи, направления, изследвания и за заплащане на труда на лекарите. Така в последните две години увеличаваме финансирането на извънболничната помощ общо с над 56 млн. лева.

2. Сериозно увеличаваме броя на финансираните от НЗОК направления с нови 641 хиляди. С това преодоляваме затруднението пред лекари и пациенти за получаване на бърз достъп до специалист при нужда.

3. С повече от 10 милиона е увеличен бюджетът на първичната извънболнична медицинска помощ, спрямо 2014 година.

4. Драстично увеличаваме броя на финансираните от НЗОК профилактични прегледи на деца до 18 години - с 260 хиляди повече. Освен това чувствително увеличаваме и заплащането за тази дейност на общопрактикуващите лекари.

5. НЗОК ще плати за предстоящата година за допълнителен брой прегледи 4 239 000, което е средно 960 лв. на една практика.

6. През 2016 г. е планирано голямо увеличение на изследванията за контрол на диабета - за глюкоза изследванията са увеличени с 416 268 повече от миналата година за сумата от 595 263 лв., за кръвно- захарен профил изследванията са увеличени с 167 855 повече за сумата от 646 241 лв. и за гликиран хемоглобин - 91 945 повече изследвания за сумата от 849 572 лева.

7. НЗОК ще финансира с 2 927 654 лв. допълнителни нови 2 047 300 изследвания за контрол на състоянието при сърдечно-съдови заболявания.

8. Изследването за общ холестерол е включено в нова система за изследване на наблюдение по SCORE, която позволява определяне на поведението и таргета на терапията на пациента спрямо определения му общ риск. Извън това, изследванията на холестерол са увеличени с 500 хиляди, на HDL-холестерол - с 500 хиляди и на триглицериди - също с 500 хиляди.

9. Въведено е ново изследване специално за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет и хронична бъбречна недостатъчност - LDL-холестерол

10. Запазваме продължителността на профилактичния преглед и прегледа при диспансеризация, който е определен на 15 минути от 2005 година.

Всички тези промени са официална позиция на Министерството на здравеопазването, съгласувана с НЗОК.