/КРОСС/ Преподобният Иларион взел върху себе си игото на монашеското житие още от младите си години. Следвайки разпнатия Христа, той носел своя кръст, побеждавайки плътските страсти с въздържание; уединявайки се в затвор и пребивавайки много години в безмълвие. Така той се просветил с безстрастие и с добродетелния си живот надминал всички монаси, за което се удостоил с презвитерски сан. Впоследствие станал игумен на манастира, наречен Пеликит, намиращ се в Азия, близо до Хелеспонт.
Той извършил много дивни чудеса. С думата си прогонвал от нивите и лозята животните, вредящи на растенията; с молитвата си спрял силен град и измолил от Бога дъжд по време на суша; подобно на пророк Елисей разделил реката, изцелил човек с изсъхнала ръка, възвърнал зрението на слепец, избавял сакатите от недъзите им, изгонвал бесове, и обилно изпълвал с риба мрежите на рибарите при неуспешен лов.
Преподобни Иосиф Песнописец в осмата песен на канона, написан от него в чест на светеца, съобщава, че свети Иларион за почитането на честната икона на Спасителя е претърпял гонения и оскърбления от мъчителите, за което го нарича мъченик.
Според едни сведения преподобни Иларион е живял при царуването на Лъв Арменец, поругаващ се над светите икони, други смятат, че е живял по времето на Лъв Исавриец и неговия син Копроним, царували много преди Лъв Арменец, което изглежда по-близо до истината.
Той пострадал за светите икони, когато на Велики Четвъртък воеводата на Копроним, Лахондракон неочаквано нападнал Пеликитския манастир с войниците си по време на божествената служба. Той дръзко влязъл в църквата, а след това в олтара, заповядал да прекратят службата и съборил на земята Светите и Животворящи Христови Тайни; после оковал четиридесет и двама избрани монаси в железни вериги. На някои от останалите братя нанесъл рани, измъчвайки телата им, други изгорил, като първо намазал брадите и лицата им със смола, на трети отрязал носовете; и накрая запалил манастира заедно с църквата. А избраните четиридесет и двама отци изпратил на заточение из краищата на Ефеска област и там, като ги затворил в една стара баня, ги предал на смърт. Предполагат, че по това време е пострадал и преподобния Иларион, игумен на споменатите отци.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
При едно от многото свои нашествия във Византия, хан Крум взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал християнизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.
Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:
- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:
- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!
След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.
Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий Бончев

Житие на св. мъченик Боян-Енравота, княз Български

Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе от тюркски произход - прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали господстващата съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.

Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:

- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.

Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.

Паметта му се празнува на 28 март само с поменуване на името му.

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).