/КРОСС/ Между 20 и 30 на сто по-ниски са цените, на които стопаните продават зърнените си култури в момента. Това съобщи пред "Стандарт" Стилиян Стоянов - зърнопроизводител и председател на асоциация на земеделски стопани в Добрич. Царевицата се търгува на цени от около 270 лв. за тон, слънчогледът - за 650 лв., а пшеницата - около 280 лв. "Зърнените култури са борсова стока и цената се определя на международните пазари според търсенето и предлагането. До голяма степен влияние тази година оказа сривът на цената на петрола, както и процесите, които станаха в Русия и Украйна, и голямата инфлация в тези страни. За да попълнят бюджетите си, и двете държави, които са големи производители в световен мащаб, а в Черноморския басейн - най-големите, предлагат зърнени култури на ниски цени. Тези процеси оказаха влияние не само на цените на реколтата от миналата година, а и на фючърсните сделки, които се сключват за новата реколта. Още от края на миналата година се договарят фючърси, като цените са средно с около 20 на сто по-ниски спрямо 2015-а. Очаква се тази година цените на новата реколта да са по-ниски от миналогодишните", каза Стоянов. Той коментира, че трябва да има защита на българското производство. Според него проблемът няма да се реши със създаването на преработвателни предприятия у нас, защото и в момента Голяма добруджанска мелница почти не работи. Причината е, че няма пазар за брашно.

Преработвателните предприятия ще отворят работни места, което е добре за икономиката. Но това не гарантира пазарите на стоките, които ще бъдат произведени от суровините, коментира пред "Стандарт" Татяна Жендова. Тя и съпругът й Кирил Жендов са сред утвърдилите се земеделски производители в Добричка област. Според Жендова, в сектора "зърнопроизводство" трудно може да се прогнозира доколко преработената суровина у нас би допринесла за създаване на принадена стойност, защото житото е борсова стока и се търгува на цени, определяни от световните пазари. Бизнесдамата също потвърди, че тази година цената на зърното е доста по-ниска. Стопаните продават стоката си на големите търговски фирми, които изнасят през пристанищата във Варна или Констанца, в зависимост от това къде е пристигнал кораб. "Търговските фирми, които купуват зърно в региона, са международни и сключват сделки на световните пазари. Освен българската "Зърнени храни", в региона работи и "Каргил България", както и други. И пак казвам - те купуват зърно, ако успеят да намерят купувач, като цената се определя от договорената стойност за доставка", пояснява Жендова.
Според нея е по-добре да се помисли за защита на стопаните в другите отрасли на земеделието, като дава за пример овощарството.

В този сектор българските производители са поставени в изключително тежки условия за реализация на продукцията си. "Основното ни занимание е зърнопроизводство, но имаме и неголяма овощна градина с ябълки. Производството им изисква доста вложения, а реализацията е под себестойност, защото има изключително голям внос на ябълки от Полша. На пристанището във Варна вносните ябълки идват с цена от 0.25 лв. за килограм. Това се дължи на факта, че в Полша стопаните се субсидират за износ на продукция, което у нас не е така. Трябва да се въведат защитни механизми за родната продукция - всеки търси лъскавото и по-ниската цена, а не гледа качеството и в този смисъл българският производител е неконкурентен на другите стопани, чиято продукция се реализира в рамките на вътре общностните сделки", добавя Жендова. Други стопани в региона, занимаващи се с овощарство и зеленчукопроизводство, са категорични, че точно тези производства биха могли да донесат принадена стойност, като от продукцията от полето се произведе в преработвателните предприятия стока, която да бъде изнесена навън.

Георги Василев - главен секретар на Асоциация "Български пипер", заяви, че само производителите на пипер увеличават 10 пъти принадената стойност. Ако на полето килограм пипер е 0.50 лв., то след преработката му цената за кг става вече 5 лв. Надеждата на зеленчукопроизводителите е да се възстановят с подпомагане българските сортове семена.

Защитни механизми искат и животновъдите, които само преди седмица протестираха срещу ниски изкупни цени на млякото. Пред "Стандарт" Ангел Йонов - председател на най-голямата животновъдна асоциация в страната, заяви, че фермерите настояват за по-строг контрол на преработвателните предприятия. "Държавата трябва да поеме функциите си, защото в мандрите се внася на много ниска цена суроватка, сухо мляко и други продукти от страни от Европейския съюз, а в същото време млякото на нашите фермери се изкупува под себестойност, на безценица. От друга страна, крайният продукт, който се предлага, трябва да се следи за качество, защото има случаи, в които мандра е купила мляко за 10 т продукция, а на изхода излиза 20 тона. Това е доказателство, че се влагат други материали при производството на сирена, масла и кашкавали", коментира Йонов.

Като пълна анархия определи търговията с храните Стилиян Стоянов. Освен зърнопроизводител той има ферма за птици и производство на яйца. Затворил е напълно цикъла, като в годините е изградил и фуражен завод, с който да осигурява храна за птицефермата. Но казва, че от неговата дейност основно печелят търговците и посредниците. "Едно яйце от производител се купува за 12-13 стотинки, а в магазините се предлага за 28-30 стотинки. Хората нямат пари и купуват вносни полски и румънски яйца, които влизат на дъмпингови цени, а в същото време надценката в търговските обекти на българските стоки стига и до 200-250%", коментира Стоянов. Не по-добра ситуацията била и по отношение на производството на птиче месо, посочи още той.