/КРОСС/На Велики четвъртък папа Франциск изми и целуна краката на мюсюлмански, индуистки, православни и католически бежанци по време на литургията в центъра за бежанци в Кастелнуово ди Порто край Рим. Жестът му бе символичен по християнски и естествено приет от истински вярващите като израз на основната добродетел на вярата - мира и любовта между хората.

„Ние имаме различни култури и религии, но сме братя и искаме да живеем в мир", обясни Франциск. За съжаление мнозина, явно обременени от ужаса в Брюксел и нежеланата вълна от имигранти в Европа, реагираха, меко казано, не по християнски. Светият отец не просто бе критикуван, той бе жестоко оплют и наречен с обидни думи в социалните мрежи.

Изпълнени с гняв и агресия и забравили основните послания на християнство, описаха впечатленията си като „Отврат!", „Популизъм", „Гнус" и „Защо не си ги приеме бежанците във Ватикана". Измиването на краката бе определено като театрален жест, с който да печели симпатии. Много е вероятно повечето от авторите на хулите срещу Франциск изобщо да не са разбрали, че папата извърши ритуала, подобно на Исус Христос, който измива краката на 12-те апостоли, между които и самият Юда - неговият предател. И то след като добре знае, че този негов ученик ще го предаде за 30 сребърника.

Колкото и в наши дни да не звучи като „око за око, зъб за зъб", именно в това е достойнството и величието на постъпката - да направиш добро и на този, който може да те обиди, нарани и дори да те предаде. Това, казано простичко, е смисълът - Спасителя не мрази и най-големия си враг - този, който го тика към смъртта.
Нормално е духовник от ранга на папата да повтори един от най-красноречивите жестове в християнската история. Стесненото съзнание на псевдохристияните, които смятат, че вярата се изчерпва с едно палене на свещичка на Великден, обаче ги тика да тълкуват жестовете на папата като на евролидер. Урокът по човечност бе запратен някъде в контейнера на политическия популизъм, макар най-малко Франциск може да бъде наречен грандоман или някакъв високопарен фукльо, решил да влезе в емисиите на телевизиите.

Светият отец не е политик, не е Ангела Меркел. И жестовете му, които винаги носят на света добри послания и поне малко гасят нарастващата омраза и агресия, заливащи планетата, трябва да се пречупват най-вече през призмата на християнското учение. Глупаво и повърхностно е на тях да се гледа като на политически ход за някакви облаги или изборна кампания. Франциск не очаква да спечели гласоподаватели и не трепери дали ще бъде избран за следващ мандат, нали?

Та тъкмо затова, ако сме християни, независимо католици, протестанти, православни или арменци, да ценим значимите жестове, които учат на морал и смирение. Защото насилието така или иначе залива света, човешкият живот отдавна е обезценен и под 30 сребърника, а приказките за любовта между хората звучат повече наивно и демодирано в ушите на новите поколения. Не е лошо да се помни и един принцип - когато охулваш и критикуваш нещо, което не познаваш, демонстрираш само едно - невежество.

Източник: Валерия Йонкова, vsekiden.com