Умереният полицентричен модел на териториално развитие е оптимален за България
Секция: ИКОНОМИКА
26 Април 2016 21:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Умереният полицентричен модел на териториално развитие е оптимален за България

/КРОСС/ Заетостта и заплащането не са единствените фактори, които задържат младите хора в регионите - на тях трябва да им бъдат предоставени подходящи възможности за образование и развитие, добро здравеопазване, задоволителна инфраструктура и хубава градска среда, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на лекция пред студенти в Американския университет в Благоевград. Пред тях тя представи регионалните политики като инструмент за насърчаване на инвестиционната привлекателност и развитието на регионите.

Министър Павлова запозна студентите с комплексния процес на регионално развитие и представи пред тях факторите и аспектите - социални, икономически и екологични, които са във фокуса на ефективната регионална политика. Влияние върху развитието на регионите и условия за привличане на инвестиции оказват различни фактори като транспортната свързаност и локацията, инфраструктурната обезпеченост на региона, наличието на квалифицирана работна ръка, пазарът, икономическата политика на държавата и други, обясни министърът. Тя поясни, че основната роля на регионалната политика е да повлияе върху тези фактори така, че да създадат максимално благоприятни условия за използване на потенциала на региона.

Анализите показват, че най-успешният модел за териториално развитие на България е умереният полицентричен модел, каза министър Павлова. Тя обясни, че според него акцентът се поставя върху подкрепата на областните центрове, тъй като те са двигател на развитие за целия регион, но в същото време трябва да се инвестира и в малките градове, за да се предотврати обезлюдяването им. Балансът е основен аспект на интегрирания подход към териториалното развитие - намаляването на задълбочаващите се социално-икономически неравенства между регионите и увеличаване на тяхната инвестиционната привлекателност, поясни Павлова.

Ключов инструмент на регионалната политика за постигането на балансирано развитие са интегрираните регионални инвестиции, подчерта министърът и отбеляза, че подобни инструменти за подпомагане на регионалното развитие в България са Оперативна програма „Региони в растеж", 12-те програми за териториални сътрудничество, в които България участва, и специално разработената Целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на слаборазвитите региони в страната. Наличният ресурс по оперативната програма, чрез който държавата интервенира в регионите, осъществявайки публични инвестиции и създавайки условия за развитие, е 3 млрд лева.

Министърът представи пред студентите различните приоритети, които програмата преследва - развитието на градската среда, подобряването на пътната инфраструктура, развитие на регионалния туризъм, подобряване на условията за образование и здравеопазване в регионите. Лиляна Павлова подчерта важността на образованието за растеж на икономиката и обезпечаването на бизнеса с квалифицирана работна ръка. Тя съобщи пред студентите, че през този програмен период ще бъдат инвестирани 225 млн. лв. в подобряването на образователната инфраструктура, с акцент върху професионалното образование. По тази приоритетна ос ще бъдат финансирани редица регионални професионални гимназии и университети, които ще получат средства за модернизиране на материалната база и цялостен ремонт на сградите. Близо 200 млн. лв. ще подпомогнат развитието на регионалния туризъм, чрез консервация и реставрация на културно-историческото наследство и създаването на туристически атракции. С над 380 млн.лв. от бюджета на оперативната програма ще се подобрява транспортната свързаност на регионите и състоянието на пътната инфраструктура.

Министър Павлова запозна студентите с 12-те програми за европейско териториално сътрудничество, които също са важни инструменти за развитието на регионите. Чрез тях се осъществяват инвестиции в проекти за подобряване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия, и условията за предприемачество, повишаване качеството на живот, както и екологични аспекти като опазване на околната среда и превенция на риска от бедствия. Пет от тези 12 териториални програми са насочени към трансгранично сътрудничество с всяка от съседните ни страни. Общата цел на всички е чрез изпълнението на проекти в партньорства от двете страни на границата, да се подобряват условията за живот и развитие на бизнеса в пограничните региони.

Пред студентите министърът представи и Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на слаборазвитите региони. Индикативният й бюджет възлиза на над 0,5 млрд. лв., като най-голямата част от ресурса - 240 млн. лв., ще бъде насочен за развитието на Северозападна България. Със 132 млн. ще бъде подкрепен Родопският регион, 45 млн. лв. ще бъдат инвестирани в подкрепа развитието на Странджа и Сакар и още близо 150 млн. лв. - за изоставащи планински и полупланински региони. 2/3 от бюджета на програмата ще бъде насочен в съживяване на регионалната икономика. Сред приоритетните проекти са изграждането на Северна индустриална зона - Видин, Технологичен парк - Враца, изграждане на инфраструктурата в северната и южната бизнес зони в Троян, технологичен парк в Смолян и подобряването на транспортната свързаност на икономическите и туристически обекти в целевите райони.

Павлова подчерта важността на публично-частните партньорства и изпълнението на приходоносни проекти с помощта на финансовите инструменти. Тя обясни, че Европейската комисия все повече насърчава реализацията на проекти, средствата от които може да бъдат реинвестирани в други проекти, което увеличава неколкократно ефекта от тях.