Чудо ли?
Секция: Коментари
31 Май 2016 08:35
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Чудо ли?

/КРОСС/ Днес е първият работен ден на последното политическо чудо, пръкнало се в омайданена Украйна. То, чудото, е босо – в буквалния и преносен смисъл, с оскъден, но пиперлив нецензурен словесен запас. Яко пие и пуши. Пише неграмотно, колкото са го научили в ПТУ. Хал хабер няма от политика, но се мъдри под номер едно в партията “Бащиния” на залязващата пасионария на “оранжевата революция” Юлия Тимошенко.

То, чудото, трудно произнася думата законотворчество, но ще седи на видно място във Върховната Рада, където вече е фактор в Комисията по сигурност и отбрана. Именно на това поприще се смята, че е силата на туй чудо. В крайна сметка, натрупало е и опит като коректировчик в репресивните операции в Донбас в състава на наказателния отряд “Айдар”. Зад гърба си има най-малко убийството на двама руски журналисти, за което получи дългогодишна присъда в Русия. Това даде основание на самия Порошенко да връчи на куриозната особа Златна звезда и званието Герой на Украйна. Ентусиасти предложиха веднага да й се даде възможност да оглави военното ведомство.

Няма тайна: чудото се нарича Надежда Савченко. Името на “героинята” даде сгоден повод на управляващата шайка в Киев да го използва в пропагандната си акция, за да напомни на света за себе си. Да го размаха като знаме в общоевропейския медиен поход срещу Русия, чиито редици взеха да вехнат. Както изглежда обаче, сметките излизат криви. Надежда им вдъхваше надежди, докато бе в ръцете на руските правосъдни органи. Според мутиралите представи на Европа за правосъдие руският съд по определение е несправедлив, просто защото е руски. Това обстоятелство е достатъчно да превърне убийцата в мъченица. И това е добре дошло за управата в Киев.

Всичко беше О`кей, докато “страдалката” си бе на мястото – зад решетките, където най-добре можеше да изпълнява възложените й функции. Само така имаха смисъл призивите за свобода, петициите, които правозащитници и европейски институции се надпреварваха да бълват. Но когато “агресорът” Путин взе, че я помилва, тя се превърна в опасност за всички, които я използваха за инструмент за спасяване на собствения си авторитет. Надеждата се изпари в мига, в който новоизпеченият украински идол слезе от самолета на родна земя. Най-потърпевши бяха двамата най-гласовити защитници – Порошенко и Тимошенко.

Първият шамар отнесе Юлия, пристигнала с огромен букет да посрещне съпартийката си, но бе отблъсната барабар с китката. Вторият бе зашлевен за баш началника. Докато й връчваше Златната звезда, главнокомандващият Порошенко пристъпваше край старши лейтенант Савченко с гузната усмивка на провинил се ефрейтор. Тя не само не му благодари за високото отличие, но го заплаши, че ще му вземе поста. На депутатите обеща да ги научи какво и как да вършат в Радата.

Буйно тържество от щастливата развръзка не се получи. Сподавена бе искреността на всенародната радост. Странно, но и правозащитният Запад не изпадна в очакваното ликуване. Всички изпаднаха в шок и в зле прикрита неловкост. В чистосърдечен възторг бяха само откровените неонацисти и щурмовашки отряди. Нормално – тя е техен човек. За другите стана безпощадно ясно, че ако досега Савченко бе представяна като голям проблем за Русия, след завръщането й у дома, тя се превръща в голям проблем на властта, която засега не знае как точно ще го решава.

Ясно е едно: общо е желанието по някакъв начин “мъченицата” да изчезне и най-малкото да не се набърква в политиката, за не обърква сметките. Тъй като тя самата заяви, че изгаря от желание да се върне в Донбас, вече се чуха гласове тутакси да бъде пратена във вид на командир в редовната армия. А там – един господ знае, на война като на война. Ако нещо се случи, ще има повод да я издигнат на още по-висок героически пиедестал. Преди това обаче има планове идолът да бъде изстискан докрай в пиар кампанията. Затова вече се подготвят маршрутите на нейните задгранични турнета. Из Европата за нея има още работа. Ще обикаля по градове и ще вдига лозунги срещу Русия и за славата на Украйна. На хоризонта са поне две трибуни – предстои сесия на ПАСЕ, където покровителката й Тимошенко я е записала за депутат, и срещата на ЕС на високо равнище, където ще се обсъждат антируските санкции. Там щурмовачката ще има повод да се навряка.

Прави впечатление мълчанието и липсата на възторг от завръщането на надеждата в Киев у нейните български фенове. Не произнесе похвално и окуражително слово най-пламенният сред тях – едномандатникът Плевнелиев. А той обича въодушевените речи. Не се проявиха и любимите му вечно будни активисти от НПО-та. Проспаха момента. Може би, защото не искат да произнесат на глас това, което си мислят: за да изпълни мисията си, мястото на мъченика е зад решетките. Путин пак постъпи подло. Опропасти надеждата. И чудото пак ще бъде за три дни. Ако не му намерят друга роля, или то не скрои номер на всички. Какво ти тук чудо. Нормална модерна европейска практика.

Автор: Светлана Михова, в. “Дума”