/КРОСС/ За Националната художествена галерия инициативата Нощ на музеите, която се проведе на 21 май, събота, по думите на нейния директор, е била сензационна. Над 26 хиляди души са посетили всички филиали на галерията. 

 Любопитното е, че посетителите в Квадрат 500 и в Двореца са изравнени и аз отдавам това на изложбата „Мърквичка и новата българска живопис". Подобна изложба задължително предизвиква много голям интерес у публиката, още повече, че проектът на зам.-директора на направление „Българско изкуство" Бистра Рангелова е много важен, сериозен и интересен от научно-изследователска гледна точка. Наред с творбите на Иван Мърквичка, когото приемаме за един от основоположниците на новата българска живопис, изложбата разкрива широка панорама на развитието на българското изкуство в края на XIX в. и началото на XX в. и показва многопосочността на процесите в него. Тя представя не само най-известните художници от това време, но и автори, които са много малко познати. За някои от тях знаем само името и в коя изложба са участвали. Особено ценно е, че в експозицията са включени и непоказвани творби от колекцията ни. Смятам, че с изложби като тази, основани на задълбочено познаване на историята на изкуството ни и на високи естетически критерии, ще можем да възпитаваме младото поколение в истински ценности, коментира Слава Иванова, директор на Националната художествена галерия, в интервю за "Новинар".

Ние живеем във време, в което визуалното ни атакува отвсякъде. Но визуалното в неговия интерактивен вариант. Класическите изобразителни форми са статични и изискват предварителни познания, за да бъдат възприети, разбрани и преживяни в дълбочина. Така че предизвикателството пред нас е как да събудим интереса у публиката, как да я предизвикваме да идва в музея, как да изградим изложбената и образователната си стратегия така, че да създадем трайна потребност от жив контакт с произведенията на изкуството. И това можем да постигнем с последователна и целенасочена културна политика, която съчетава многообразни и занимателни културни събития. С образователни програми, които са свързани с нашите изложби и тематични програми от историята на изкуството и културологията, до такива, посветени на емблематични за колекцията ни творби, или автори - наши съвременници. Предвиждаме и образователни програми, насочени от най-малките до възрастните, свързани и с обучение по рисуване. През лятото ще стартираме нова образователна програма - майсторски клас в Квадрат 500 за любители, разказа Слава Иванова. 

Тя е убедена, че живата връзка е изключително важна.

Младите хора имат нужда от непосредствен контакт и помежду си, и с обществото. Тази Нощ на музеите за мен беше доказателство, че успяхме да ги извадим от дискотеките и от чалга клубовете. Наблюдавах двама младежи, които бяха дошли в Двореца, повлияни от общия поток. Влязоха в балната зала, където очаквахме да започне концерта на клавесин - инструмент, малко познат у нас. Когато музиката се разнесе, младежите се заслушаха и останаха, проявиха интерес към самия инструмент и към музиката. Това е живият контакт с културата, компютърът не може да го създаде, не е достатъчен, допълни тя. 

Срещите с изкуството за нея са и въпрос на навик, който в един момент се превръща в необходимост.

Трябва да създаваме тези навици и да приобщаваме децата от най-крехка възраст. Аз се радвам безкрайно, когато виждам семейства с деца, включително в детската количка. Така се създава и възпитава необходимостта от общуване с изкуството, добавя Иванова.