/КРОСС/ Във време на гонението, повдигнато срещу християните при царуването на нечестивия римски император Антонин*, за преследването на християните бил назначен от императора един велможа, на име Севастиан. Като пътувал от Киликия за Кападокия**, той срещнал в Комана*** воин на име Ермий, вече побелял старец, който бил християнин, вярващ в Единия истински Бог и водещ добродетелен живот. Велможата казал на Ермий:
- До мен е изпратен указ на римския император Антонин, който заповядва на всички християни да принесат жертви на римските богове. А ако християните не пожелаят да принесат жертви, според заповедта те ще бъдат предадени на много ижестоки мъчения. Затова и ти, Ермий, принеси жертви на боговете! Тогава ще станеш приятел на царя и ще бъдеш възнаграден с големи почести. Вслушай се в думите ми, защото в противен случай ще предам и душата, и тялото ти на мъки.
Христовият подвижник Ермий отвърнал:
- Аз съм воин на небесния и безсмъртен Цар ­ Христос, Чието царство не ще има край. Затова няма да изпълня заповедта на смъртния и нечестив цар, чието царуване е краткотрайно, докато владичеството на нашия Господ Иисус Христос ще пребъде во веки. Всеки, който вярва в Него, ще наследи живот вечен. Ето ­ и аз вярвам в Него. По-рано аз Му служех тайно, а сега служа явно. Дяволът не ще ме победи. А ти имаш власт само над тялото ми, и то ­ само поради Божието допущение. Над душата ми пък никой няма власт, освен единствено Бог, Който ще ми даде търпение и ще ме опази невредим во веки.
Севастиан изслушал свети Ермий и му казал:
- Принеси жертва на боговете, ако искаш да се насладиш на радостите на този живот!
Но светията отговорил:
- Каква радост може да има за мене, какво наслаждение и какъв живот, ако аз отстъпя от моя Създател и се поклоня на бесовете? Наистина, това не ще бъде радост, а скръб. Това не е наслаждение, а горчивина; не е живот, а вечна смърт.
Князът казал:
- Аз виждам, че ти си много мъдър.
Светият отвърнал:
- Аз съм мъдър в Господа, моя Бог, в Когото вярвам и Комуто служа с цялото си сърце. За Него аз съм готов да пострадам и с радост ще отида на смърт.
- Като отдавам почит на твоите старини и на твоя ум ­ казал князът, ­ аз съм готов да те пощадя и да те помилвам. А светият отвърнал: Аз не търся милост от тебе, но търся милост от Бога, Който умъдрява със Светия Дух рабите Си.
На това князът отвърнал:
- И така, ти предпочиташ смъртта пред живота?
- Тази смърт ­ отговорил светията ­ не е смърт, а живот вечен, ако с търпение понеса мъките, на които ще ме подложиш.
Тогава князът заповядал да хвърлят камъни върху лицето на светията, след това да го бият през устата и да одерат кожата на лицето му. А светията през това време говорел:
- Благодаря на моя Бог, защото благодатта Му е винаги с мене.
След това князът попитал воина:
- Защо ти не вземаш своята заплата, както правят това всичките войници.
- Тъй като вие несправедливо обирате бедните ­ отвърнал мъченикът, ­ то аз по тая причина не взимам вашата издръжка и не се прехранвам с нея, защото имам духовна храна, която Светият Дух ми подава и от която никога не огладнявам.
Тогава князът наредил да запалят и нагорещят една пещ и да хвърлят Христовия мъченик в нея. След три дни отворили пещта и намерили светията жив и напълно невредим, тъй като огънят не се бил и докоснал до неговото тяло.
После князът извикал един влъхв и му заповядал да даде отрова на Ермий. А светият, след като се помолил на Бога, изпил отровното питие, без никак да пострада, съгласно думите на Христа Господа: "ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди" (Марк. 16:18).
Влъхвът приготвил още по-опасна отрова и я дал на мъченика с думите:
- Ако ти не претърпиш никаква вреда от тази отрова, аз ще оставя своето вълшебство и ще повярвам в разпнатия Бог, Комуто ти служиш.
А свети Ермий, след като изпил отровата до дъно, никак не пострадал, а си останал здрав и невредим.
Тогава влъхвът възкликнал:
- Ти ме победи, Ермий! Ти ме надви и показа по-голяма сила от мен, рабе Христов! Ти спаси от ада моята погинала душа и ме призова, за да служа на Бога. Така, както старото желязно изваяние, когато се прекове, става съвсем ново; така се обновявам духом и аз, който се състарих в грехове и нечестие. Обновявам се, като се обръщам към Живия Бог, Който пребивава вечно. О, Боже небесни, Ти, Който си един и истинен и Който чрез Твоя раб Ермий ме избави от бесовската измама и от сквернотата на идолослужението! Приеми мен, грешния, който се обръща към Теб, и помилуй мен, който Те изповядвам!
Като чул това, князът се преизпълнил с ярост и заповядал да го обезглавят. И така, влъхвът бил посечен, като се кръстил в собствената си кръв. И отишъл новият християнин и мъченик при Христа Бога, за Когото предал живота си.
Свети Ермий пък князът заповядал да измъчват безмилостно, като разкъсват всички жили по тялото му. Измъчван така светията говорел:
- Аз въобще не чувствам никаква болка от мъченията, защото така както ножът, като разреже жилата, изпуска нечистата кръв и дава здраве на тялото; така и аз, като изтръгват сега жилите от моето тяло, ставам все по-здрав и по-здрав в Христовата вяра.
След това мъчителят заповядал да хвърлят светеца в котел, пълен с врящо масло. Но котелът веднага изстинал, а врящото масло се превърнало в прохладна роса. А Христовият мъченик силно възклицавал:
- Аз не чувствам болка и не ще изпълня твоята заповед, мъчителю! Аз ще изпълня единствено волята на небесния Отец, на Когото сам себе си принасям в непорочна жертва, защото Той е Господарят на нашите души и тела!
Докато светията казвал това, мъчителят заповядал да налеят в устата му горчив оцет, смесен с жлъчка. А мъченикът говорел:
- Тази горчивина за мен е като вощен мед заради моя Бог, в името на Когото аз търпя всичко това!
После мъчителят наредил да извадят очите на Ермий. Като чул това, светецът му казал:
- Ако на теб са ти нужни моите телесни очи, които виждат суетата на този свят, вземи ги. Аз имам сърдечни очи, с които ясно съзерцавам истинската светлина.
Палачите извадили очите на светия мъченик.
След това повесили светията с главата надолу и го оставили да виси така в продължение на три дена, така че от носа му изтекла много кръв. Когато изминали трите дни, няколко души дошли да видят светията, като мислели, че вече е умрял, но за свое удивление го намерили жив и прославящ Бога. Но заради тяхното неверие, пред очите им паднал мрак, те ослепели и завикали:
- Смили се над нас, рабе на истинския Бог, защото ни порази слепота!
А светият им казал:
- Приближете се до мен! Когато те се приближили до него, той възложил върху тях ръцете си и казал:
- В името на моя Господ Иисус Христос ­ прогледнете!
Те прогледнали веднага и като се върнали, разказали за всичко, което им се случило.
А князът, като бил обладан от още по-голям гняв, наредил да одерат кожата от цялото тяло на мъченика. Докато слугите изпълнявали заповедта на мъчителя, светият се надсмивал над княза и изобличавал неговите мерзки богове, с което предизвикал още по-голяма ярост у княза. Ръмжейки от гняв като лъв, той сам със своя нож отрязал честната му глава.
Така завършил своя подвиг Христовият мъченик Ермий.
Християните дошли тайно на това място, взели неговото честно тяло и го погребали в Кападокия, на мястото, наричано Комана. Тук чрез честните мощи на мъченика се извършили много чудеса и се подавали различни изцеления за слава на Христа, нашия Бог, на Когото заедно с Отца и Светия Дух, отдаваме слава, чест и поклонение, сега и во веки. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.