/КРОСС/Забраната за носене на забрадка на работното място не е пряка дискриминация, а ако е непряка, може да бъде оправдана. Това становище застъпва генералният адвокат Джулиан Кокот пред Съда на Европейския съюз по казус на мюсюлманка от Белгия, съобщи Правен свят.

Самира Ашбита работела като рецепционистка в белгийска охранителна фирма. След три години в компанията тя поискала да се явява на работа с ислямска забрадка и е уволнена, тъй като във фирмата било забранено да се носят по видим начин религиозни, политически и философски символи. Ашбита предявила иск за обезщетение за вреди пред белгийските съдилища, който е бил отхвърлен на две инстанции. Така делото стига до белгийския Касационен съд, който отправя преюдициално запитване до съда в Люксембург за конкретизиране на закрепената в правото на ЕС забрана на дискриминацията, основана на религия или убеждение.

"При забрана работничка с мюсюлманско вероизповедание да носи ислямска забрадка на работното си място не е налице пряка дискриминация, основана на религия, доколкото тази забрана се основава на общи правила за работа, не допускащи носенето по видим начин на политически, философски и религиозни символи на работното място и не се основава на стереотипи или предразсъдъци спрямо една или повече определени религии или на религиозни убеждения като цяло. В такива случаи всъщност не е налице по-малко благоприятно третиране въз основа на религията", пише в становището си по случая генералният адвокат Кокот.

Тя посочва, че въпросната забрана би могла да бъде непряка дискриминация, основана на религия, но тя може да бъде оправдана с оглед на прилагането на законосъобразна политика на религиозен и философски неутралитет, която работодателят се стреми да води, стига при това да е спазен принципът на пропорционалност.

"В случай като настоящия, проверката за пропорционалност е деликатен въпрос, по който съдът би следвало да предостави на националните органи - по-специално на националните съдилища - известна свобода на преценката, от която те да се възползват при стриктно спазване на изискванията на правото на Съюза. Затова в крайна сметка белгийският Касационен съд следва в настоящия случай да осигури справедливо равновесие между интересите, които си противоречат, като отчете всички релевантни за отделния случай обстоятелства (по-специално размера и очевидността на религиозния символ, характера на дейността на работничката и контекста, в който тя трябва да я упражнява), както и националната идентичност на Белгия", посочва генералният адвокат.

Според Джулиан Кокот в случая са налице много аргументи, че в настоящия случай спорната забрана по-скоро не уврежда прекомерно законните интереси на засегнатите работнички и следователно трябва да се разглежда като пропорционална.

Тя отчита, че за много хора религията е важна част от тяхната идентичност, както и че свободата на вероизповедание е един от фундаментите на демократичното общество. Но заявява: "Докато на влизане в помещенията на работодателя си даден работник не може "да остави на гардероб" своя пол, своя цвят на кожата, своя етнически произход, своята сексуална ориентация, своята възраст или своето увреждане, то от него може да се очаква да прояви известна сдържаност по отношение на изповядването на религия на работното място, било то по отношение на религиозни практики, религиозно мотивирано поведение или - както в случая - по отношение на неговото облекло. Степента на сдържаност, която може да се изисква от даден работник, зависи от цялостния анализ на всички релевантни обстоятелства в съответния отделен случай".