/КРОСС/ В почти всички терапевтични области лекарите ни имат възможността да лекуват като във водещите европейски страни. През последните години се появиха иновативни лекарства - клетъчна или генна терапия, които са много скъпи като лечение, но те направиха революция в някои терапевтични области, обясни пред БНР проф. д-р Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране и декан на Фармацевтичния факултет преди работната среща на здравните министри от Централна и Източна Европа по въпросите на лекарствената политика.

У нас всички пациенти и някои лекари считат, че винаги новото е по-добро от старото, а това невинаги е така, подчерта специалистът. Освен това по думите му при иновативните лекарства за клетъчна или генна терапия много трудно се прави диагностика дали пациентът е подходящ, защото не всички пациенти са подходящи за такова лечение.

В някои европейски страни иновативните лекарства се използват пилотно в определени болници, преди да се разшири тяхната употреба. Тенденцията в Европа е за бързо включване на тези лекарства, разясни още проф. Данчев.

Българските компании не могат да си позволят да вложат пари за създаване на иновативни лекарства, каза още Николай Данчев. Около милиард и 200 млн. долара струва създаването на нова молекула, а това е непосилно за компании като българските, които предпочитат да правят копия на генеричните лекарства с изтекъл патент, защото това е стотици пъти по-евтино.

Швеция например отделя 10,9% от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване. Германия, Франция и Англия също отделят над 10 на сто от БВП за здравеопазване, посочи в сравнителен план проф. Данчев.

Проблемът с ваксините ще се задълбочава, прогнозира специалистът. Двата големи европроизводители имат наложени някои мерки, които трябва да коригират, което пък води до намалено производство, а от това страдат най-малките страни.