/КРОСС/ Безпокойство от системния регрес на системата за закрила на детето, който се отразява върху децата и техните родители, които имат досег с нея, изразява изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов в открито писмо до премиера Борисов, вицепремиерите, министъра на труда и социалната политика и директора на Агенцията за социално подпомагане.

„Сред проблемите, които открояваме като най-съществени, са продължаващата с годините висока натовареност на работещите в системата за закрила, липсата на изисквания за специализирано висше образование и професионални стандарти, качествена подготовка и последващи обучения, мониторинг, супервизия и други. Вярваме, че тези проблеми няма да бъдат решени с прехвърлянето на Отделите за закрила на детето от една агенция към друга и създаването на мегаагенция, която да отговаря за децата, семействата, възрастните и хората с увреждания, както бе наскоро предложено от депутати от ВМРО.

В същото време и на фона на обезпокоителните данни за това, че децата в България продължават да живеят в бедност, да отпадат от училище и да бъдат разделяни от семействата им, намираме за обезпокоителни и притеснителни политиката, действията и отношението към гражданските организации, работещи с деца и родители, от страна на ръководството на Министерство на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане.

Непрекъснато се сблъскваме с прояви на противоречие между официално декларирани намерения за реформа за въвеждане на интегрирана система за закрила на детето и реално блокиране на всяка промяна сред управляващите; между официалното споделяне на европейски демократични принципи и ценности и реално практикуване на принципи и ценности от тоталитарното минало, сред които и неглижиране на гражданското общество. Гражданското общество е и ресурс и коректив, но преди всичко е неотменна характеристика на демократичното общество. Ето защо приемаме тези прояви като заплаха за демокрацията.

От 28 до 31 май в София се проведе Годишната среща на Национална мрежа за децата. Това е най-голямото ни събитие през годината, което събира над 200 представители на организации, местни власти, специалисти, работещи с деца, и млади хора от цялата страна, като целта му е да предостави възможности за обмяна на опит и практики, взаимно научаване, обучение, откриване на партньори и поставяне на общи проблеми и възможни решения. Изключително сме разочаровани от липсата на участие на представители на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и Агенцията за социално подпомагане (АСП) на политическо ниво, които не уважиха форума и поканата за участие в дискусионен панел на тема „15 години система за закрила - успехи, предизвикателства и перспективи", въпреки предварителното потвърждение. В последния момент бяха изпратени експерти от страна на Министерството и Агенцията, с които се познаваме от участия в работни групи и оперативната работа по конкретни проекти и услуги на наши колеги от организации, членове, но които не могат да вземат политически решения и да поемат ангажименти за съвместни действия и намиране на работещи решения в името на децата и семействата.

Намираме за недопустимо демонстрираното от ръководството на МТСП и АСП отношение към колегите ни и младите хора от цялата страна и споделяме нашето разочарование от този ясен знак за липса на диалог и търсене на решения на наболелите с годините въпроси.

Продължава политиката и тенденцията неправителствените организации да бъдат третирани като хора и организации, които се интересуват само от личния си интерес и целят прокарването на „техния опит и/или практика" и слагането на всички под общ знаменател без ясни критерии и подходи за оценка на ефективността на различни програми и практики. Формално сме включени в редица работни групи, но често нашите предложения са отхвърляни и/или не се приемат с аргументи, че те са по-подходящи за стратегия и/или няма как да бъдат изпълнени. Искаме да припомним, че ние, гражданските организации, бяхме основните партньори в процеса на деинституционализация, като подкрепихме реформата, защитавахме я заедно с държавните институции пред международните организации и Европейската комисия, за да бъде подкрепен Планът за нейното изпълнение с над 100 млн. евро само за първия програмен период. Тогава, когато имаше трудности - пак ние бяхме тези, които помагаха на държавните институции, включително и със собствени ресурси, да намираме решения в кризи.

Продължава и тревожната тенденция от предходния планов период голямата част от средствата по Оперативните програми да бъдат разпределяни между институциите чрез директно предоставяне на средства и да се подценява процедурата за конкурентен подбор на проекти от различни заинтересовани страни. Това оставя впечатление, че програмите се използват за системно финансиране на основните системи на пазара на труда, образованието и социалните услуги, измествайки ангажимента на държавния бюджет, както и че програмите се превръщат в механизъм за преразпределяне на средства между основните правителствени институции, дофинансиране на работата им и осигуряване на финансиране за дейности и проекти, които не са намерили своята устойчивост. Примери за това са развитието с приемната грижа и проекта „Социална включване", подкрепен и от Международната банка за възстановяване и развитие. Считаме продължаването на тази тенденция за недопустимо и настояваме за търсене и намиране на подходящ баланс между процедурите за директно предоставяне на средства и конкурентния подбор на проекти, подадени не само от общини, но и неправителствени организации и други заинтересовани страни.

Друг изключително сериозен за нас проблем е и недобрата координация и сътрудничество между различните органи, които имат отношение към закрилата и правата на детето. Примери за това са противопоставянето на системата за закрила и правосъдието, отхвърляне на резултати от иновативни проекти с насмешка и доводи, че държавата не е длъжна да прави нещо заради някакво „проектче", провалът в нормативното и финансово регламентиране на интегрираните услуги, за които бяха похарчени над 16 милиона лева от европейските структурни фондове и националния бюджет, както и липсата на споделено разбиране за интегриран подход.
Настояваме за спешен краткосрочен план за решаване на проблемите в системата за закрила и дългосрочен такъв, който да е ориентиран към цялостна законодателна и административна реформа, целяща повишаване благосъстоянието на всички деца и родители в страната, а не само закрила на уязвими групи.

Необходима е и системна промяна в начина на работа и отношение към гражданските организации и хората, работещи в тях, като се създадат среда и условия за ефективен диалог с различните заинтересовани страни и взимане на решения, базирани на доказателства и външни оценки, а не описания на дейности!

Вярваме, че участието на гражданите и гражданските организации в процеса на формиране на политики и на вземане на решения, е условие за демокрация, за открито, отговорно и ефективно управление", заявяват от НМД и молят за среща, на която да бъдат обсъдени поставените проблеми и възможни начини за тяхното преодоляване. Богданов потвърждава готовността на организацията за конструктивно партньорство за намирането на системни решения на поставените въпроси.