/КРОСС/ Недопустима намеса на прокуратурата в управлението на банка, липса на процедурни гаранции в производството по отнемане на банков лиценз, непризнаване на правото на акционерите да участват в производството по несъстоятелност на финансова институция. Тези тежки констатации прави Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото на фалиралата преди повече от 10 години Международна банка за търговия и развитие (МБТР), съобщава „Правен свят".

ЕСПЧ обявява, че в случая с отнемането на лиценза и несъстоятелността на МБТР, започнал през 2004 г., са нарушени два текста от Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, гарантиращи правото на всеки мирно да се ползва от собствеността си и справедлив съдебен процес.

Много от разпоредбите в българското законодателство, довели до погазването на конвенцията в казуса с МБТР, на практика продължават да съществуват и днес в същия вид и бяха приложени по сходен начин при последния банков фалит у нас - на Корпоративна търговска банка. А решението на ЕСПЧ за МБТР показва, че българските власти не са си взели поука и не са се поправили докрай след две от знаковите осъждания на държавата в Страсбург - от чешката фирма „Злинсат" и от акционерите във фалиралата Капитал банк.

Международна банка за търговия и развитие беше първата с отнет лиценз след вълната от банкови фалити през 1996-1997 г. Проблемите с нея започват заради споровете на двама от собствениците й - братята Бони и Пламен Боневи. Именно единият от тях - Бони Бонев, е сред подалите жалбата до съда в Страсбург.

Историята започва с две общи събрания на акционерите, на които е сменено ръководството на МБТР, обжалване на решенията пред съда, дълга безтегловност в управлението на банката и финансови проблеми. БНБ се опитва да потуши напрежението и след като не успява, праща квестори в банката. А на финала отнема лиценза ѝ и иска обявяването ѝ в несъстоятелност.

Историята протича с ключовото участие на прокуратурата. Освен, че на мажоритарния акционер Бони Бонев и членовете на управата на банката Александър Панев и Светлозар Иванов са повдигнати обвинения (за създаването и използването на фалшиви частни документи - временни удостоверения за акции и през 2006 г. и тримата са оправдани), прокуратурата се намесва и в спора между акционерите. През лятото на 2004 г., когато новото ръководство на банката се опитва да влезе в МБТР, прокуратурата разпорежда на полицията да му попречи. Софийската градска прокуратура твърди, че възможността новите членове на борда на МБТР да се разпореждат с банкови документи и активи ще застраши интересите на вложителите и може да причини непоправими вреди. Новото ръководство на банката, свързано с Бони Бонев, обжалва разпореждането пред всички инстанции на прокуратурата, пише и до главния прокурор Никола Филчев. Той не отговаря, но обвинител от ВКС заявява, че няма да допусне новото ръководство в банката, защото решението за вписването му е взето въз основа на фалшиви документи и МБТР трябва да бъде защитена.

Всички тези действия на прокуратурата почиват на чл. 119 ал. 1 т. 6 от стария Закон за съдебната власт. Той предвижда, че „при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение". Днес разпоредбата продължава да съществува в ЗСВ, но в чл. 145 ал.1 т. 6.

Ето какво пише съдът в Страсбург по този въпрос: „Оплакванията в това отношение са идентични с тези по делото „Злинсат", където съдът е приел, че решенията, взети от органите на прокуратурата при упражняване на неясно дефинираните и неограничени правомощия по чл. 119, ал. 1 т. 6 ЗСВ (отм.), не са съпътствани от достатъчно гаранции срещу произвол и не може да се считат за законосъобразни по смисъла на чл.1 от Протокол №1". И заявява, че не вижда смисъл да се произнесе в различен смисъл и по делото на МБТР.

„Органите на прокуратурата са разчитали на същата разпоредба, за да блокират изпълнението на две решения, с които Софийският градски съд регистрира промени в ръководството на банката, гласувани на общи събрания на акционерите. Българското законодателство предвижда специфични средства за защита по отношение на решения на общото събрание на акционерите и на решенията на съдилищата за вписването им и засегнатите лица прибягват до тях. И точно обратното - законът няма разпоредби, които да позволяват на прокуратурата да се намесва в подобни въпроси", заявява ЕСПЧ. В решението се подчертава, че именно след „включването" на прокуратурата е възникнала несигурността в управлението на банката.

Въпреки аналогията със „Злинсат", случаят с МБТР прилича най-вече на този на Капитал банк, за който държавата вече беше осъдена. Затова по много от проблемите по казуса с МБТР съдът в Страсбург намира за достатъчно да припомни накратко констатациите, които вече е направил по делото „Капитал банк", за начина, по който у нас се отнема банков лиценз и се провежда несъстоятелност на банка.

„Решението на БНБ за отнемане на лиценза на банка по Закона за банките от 1997 г. не е придружено от достатъчно гаранции срещу произвол, заради липсата на каквито и да е процесуални защити и затова се явява незаконосъобразно по смисъла на член 1 от Протокол № 1", пише в решението на съда в Страсбург.

Голяма част от него е посветена на един все още валиден в българското законодателство проблем - за ограничената възможност на акционерите в банката да участват в производството по несъстоятелността ѝ. Съдът в Страсбург констатира, че разпоредбите на Закона за банките от 1997 г., относно фалита, и тези в действащия Закон за банковата несъстоятелност, са идентични. И проблемите, установени по делото „Капитал банк" още не са решени докрай. За разлика от тогава, сега акционерите с над 5% от капитала имат право да участват в производството, но пък нямат право да обжалват решението за обявяване на банката в несъстоятелност и все още се приема, че банката е представлявана от квесторите, назначени от БНБ. Двата въпроса - за правото на жалба на акционерите и за това кой представлява банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, тази година стигнаха до Конституционния съд по повод фалита на КТБ. Върховният касационен съд установи, че тези разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност противоречат на Конституцията и поиска отмяната им. Решението на КС се очаква на 14 юни.

В случая с МБТР съдът в Страсбург само изтъква приликите в тази насока с казуса „Капитал банк" и прогласява, че е нарушено правото на справедлив процес.

Макар да обявява, че държавата е погазила правото на собственост и на справедлив процес на акционерите в МБТР, Европейският съд за правата на човека не присъжда обезщетения нито за имуществени, нито за морални вреди. Най-голямата претенция по делото беше на Бони Бонев. Той настояваше за обезщетение от 1 112 277.63 евро. Това е сумата, която е платил, за да придобие акциите си в банката. Членовете на ръководството на банката, които така и не са поели задълженията си, пък претендираха за 90 хил. евро обезщетение от действията на прокуратурата, която им е попречила да поемат постовете си.

Съдът в Страсбург, както и по делото „Капитал банк", обаче намира, че не е налице достатъчно обоснована причинно-следствена връзка между нарушенията на конвенцията и вредите, които се търсят. В решението си той посочва, че не може да се прогнозира какво би се случило, ако лицензът на банката не беше отнет и БНБ не беше поискала фалита ѝ, или ако не се беше намесила прокуратурата. Причината - МБТР е имала сериозни финансови проблеми и не е сигурно дали е щяла да може да ги преодолее.