/КРОСС/През есента на миналата година украинският президент Петро Порошенко подписа указ, с който забрани на десетки журналисти да влизат в страната, защото представляват заплаха за националната сигурност и суверенитета на Украйна. В "черния списък" попадна и журналистката Елена Йончева, чиито документални филми за Украйна се излъчваха в българския ефир. Преди няколко дни Елена бе премахната от списъка. Дали това е знак за промяна на политиката на Киев? Попитахме самата Йончева, която в момента е далеч от горещите точки по света и се радва на своето най-голямо щастие - малкия Теодор, който се роди на 21 март т.г. Грижите за бебето са приоритет за журналистката и нейната половинка - Пламен Тодоров, който е архитект.

- Елена, заличаването ви от "черния списък" на Киев знак ли е за промяна на курса на украинските власти? То идва след размяната на Надежда Савченко за двамата руски офицери. Възможно ли е да очакваме нормализиране на отношенията между Русия и Украйна, респективно между Запада и Русия?

- Когато една власт започне да изготвя черни списъци с журналисти, това е предвестник за нещо много страшно за обществото. Но тези дни в Черен списък влезе Горбачов заради изразено мнение. Така че не можем да говорим за промяна на политиката на Киев. Киев направи списъци не само със журналисти, но и такъв с писатели, артисти и, разбира се, с политици. Вътре са Емир Костурица и Оливър Стоун, който започна работа над документален филм за събитията на Майдана и за целта е взел интервю и от бившия президент Янукович. Според украинските управляващи всеки журналист, който дава думата на техния "враг", е също враг. В началото западните журналисти отразяваха основно позицията на Киев, но с напредването на войната, с цивилните жертви в Източната Украйна, в медийното пространство се появи и другата гледна точка. Вече можеше да се чуе не само Киев, но отчасти и Донецк или да се прочете разследване за зловещите събития в Одеса. И така в списъка попаднаха имената на журналисти не заради "проруска позиция", а защото разказваха какво се случва в тази част на нашия континент. От европейските столици имаше натиск техните журналисти да отпаднат от списъка. Пръв реагира английският посланик в Киев, след което журналистите на BBC бяха извадени още миналата година, когато и беше съставен този черен списък. Но нямаше никаква реакция от българска официална институция. Нашето външно министерство мълчеше, нашият посланик в Киев не реагира. Благодарна съм на моите колеги журналисти и приятели, които защитиха българската журналистика от подобна гавра. Срамно е обаче, че държавата със своето мълчание стана съучастник в това престъпление срещу свободата на словото.

- Каква оценка давате на Майдана две години и малко след украинската революция?

- Хората не са информирани обективно какво точно се случи на Майдана. Камерите, въпросите бяха насочени към сцената на площада. Не говоря даже за анализ или разследване. Извън обектива остана най-важното. Паравоенните отряди, които маршируваха и заемаха позиции край министерствата и парламента. Те извършиха преврат, а хората искаха революция, искаха смяна на олигархичния модел, искаха работа и достойно заплащане... Днес, освен всеобщо обедняване, олигарсите не само получиха още повече власт, но и се сдобиха със свои армии. В страната има гражданска война, маскирана с думите "антитерористична операция".

Но да не се заблуждаваме. Отпадането на журналисти от 23 страни от Черния списък е кризисна политика. Начинът на мислене не е променен. В страната има журналисти, позволили си критично отношение към действията на властта, които са убивани или вкарвани в затвора. Страхът е най-големият цензор. А в Украйна става дума за живота, а не за работното място. Има един сайт, който се рекламира и от украински депутати, препоръчват го на хората. За какво става дума. В "Миротворец" са публикувани списъци с имената и телефоните на журналисти, които са отразявали войната в Донецк. В него са имената, телефоните, имейлите на репортери от всички големи европейски агенции, вестници и телевизии - BBC, France 2, RTL, Guardian, Mondе, които в последно време са правили репортажи от Донецк, Луганск. В сайта се казва, че след като журналистите са интервюирали терористи, значи са пособници на тези терористи. Има и търсачка, която се нарича - чистилище. Вкарвате името на заподозрения от вас журналист, който е отразявал войната пред последните две години и получавате негови лични данни. Вероятно поради това и Порошенко извади журналистите от Черния списък. Вероятно отзвукът в Европа стана твърде шумен. Както в списъка на Порошенко, така и в сайта с търсачка ЧИСТИЛИЩЕ журналистите се оказаха пособници на терористи и заплаха за националната сигурност.

- Кога един журналист се превръща в заплаха за националната сигурност на една държава?

- Когато започне да задава въпроси в една страна, където преобладава тоталитарно мислене и политика. Забелязвате ли, че и у нас, в България, има вече много журналисти, които предпочитат да не питат, те просто дават думата на своя събеседник. Така е много по-безопасно.

- От началото на украинската криза у нас се смениха два кабинета - на Орешарски и на Борисов. Добре ли се ориентират българските държавници в геополитическите бури - руско-украинската, бежанската и икономическата в южната периферия?

- На българските държавници не им се налага да се ориентират. Това може да е твърде опасно. На тях просто им се казва.

- Едно от критичните предизвикателства пред Европа е бежанската криза. Смятате ли, че лидерите на Стария континент овладяха хаоса и имат изградена стратегия?

- Бежанската криза е наш продукт, ние имаме огромна вина за нея и трябва да имаме готовност да приемаме последствията.

- Според политолога Иван Кръстев тероризмът в момента не е по-страшен, отколкото преди 20 г. Разликата е, че информацията се разпространява по-бързо и хората се чувстват по-заплашени. Каква е ролята на медиите и на различните канали за информация за популяризирането на "успехите" и заканите на терористите?

- Освен че е по-страшен, той генерира все по-голям потенциал. Социалните медии се оказват много ефективни в мобилизирането на различните джихадистки групировки, в събирането и мотивирането на техните последователи.

В Близкият изток, Азия, Северна Африка нараства омразата към нашия свят и причината не е в религията. Не в сблъсъка между исляма и християнството трябва да търсим причината за тероризма. Религията е почвата, където беше посят този гняв. А гневът идва от нашето лицемерие и алчност. От желанието на силните да контролират цели региони, да свалят правителства, да създават коалиции без каквито и да е санкции от ООН и да бомбардират държави. Убийствата на цивилни бяха наречени съпътстващи жертви. Афганистан, Пакистан, Ирак, Либия, Сирия - хората в тези страни трупаха гняв, който си намери опасен пристан - религията. Ние не се чувстваме по-застрашени, ние сме по-застрашени, защото позволяваме всичко това да се случва. Когато съпътстващите жертви се появят и в европейските столици, в Париж, Брюксел, Лондон, забравяме откъде тръгва това зло. То тръгва от нас.

- Какво ще произтече от европейско-турския танц?

- Днешната турска власт се опитва да търгува с Европа човешки души. Президентът напълно откровено каза - "нашите автобуси и самолети са в постоянна готовност. Многократно сме спирали потока от хора на портите на Европа. Направихме го един път, втори път... но ще дойде момент, в който ще отворим границите и ще пожелаем на бежанците "лек път". Сирийските бежанци в Турция бягат от зоната на военните действия. А войната е там, където стъпят ислямистките отряди. Мога да споделя това, което видях. Хората напускаха тези квартали на Алепо, където се появяваше Ан Нусра. Защото всеки знаеше, че предстои сблъсък между сирийската армия и така наречената сирийска опозиция. Едни отиваха при роднини в съседни села и градове, други поемаха към бежанските лагери. Турската граница на практика не само беше отворена за терористите, за оръжията към Сирия. На територията на Турция, близо до сирийската граница, болниците бяха пълни с ранени бунтовници. Имаше и полеви болници, чиито директори ми казаха, че са спонсорирани от частни дарители от Залива. На практика Турция се беше превърнала в огромна логистична база за война в съседна държава. И бежанците са планирано и очаквано следствие на тази политика.

Днес Анкара използва тези бежанци за натиск, за шантаж. Дали Европа ще успее да устои. Тези дни германският парламент определи масовото унищожение на арменците за геноцид. Как президентът Ердоган ще отговори, предстои да видим. Ердоган мисли с тези категории, с които са мислили някога султаните. В своята днешна политика той използва риториката от миналото. Мнозина считат, че се опитва да възроди Османската империя. Става дума за разпространяването на икономическото, културното влияние на Анкара. Неслучайно толкова празнично беше отбелязана 563 годишнината от падането на столицата на Византийската империя, от превземането на Константинопол. Той счита, че много страни желаят да отмъстят на днешна Турция за победата с полувековна давност.

Когато във Франция през 2011 година се обсъждаше въпросът за геноцида над арменците, Ердоган, в качеството си тогава на премиер, отговоря на президента Саркози, цитирайки думите на Султан Великолепни. В писмо от 1526 година до пленения крал на Франция Франциск, султанът пише: "Аз, великият султан... като султан на огромни територии, които са завоювали нашите предци в Средиземноморието, Черно море, Анадола, Кюрдистан, Египет, Йерусалим.......моят меч носи победа....."

Войната в Сирия, в която участва Турция, е битка за завладяване на нови територии на влияние. Когато в края на 2013 година влязох в Сирия през Турция, бях поразена колко много ислямистки групировки има в Алепо. Според преобладаващата информация в медиите, се очакваше да видя бойци от Свободната сирийска армия /ССА/, които се сражават за демокрация. Вместо това в града се бяха разположили десетки джихадистки отряди, чиито имена се различаваха само по това, кой е техният спонсор. По-различимите сред тях бяха Ан Нусра /Ал Кайда за Сирия/, Ахрар ал Шам.....Оказа се, че ССА е само политическата шапка, приемливото лице за пред света, говорителите, чиито представители седяха в офиси във Истанбул, Париж, Лондон. От тях се искаше политически коректни изказвания, за да се легализират за пред света отрядите на ССА. Трябва да кажа, че сред тези хора имаше и демократи, хора, които наистина се бореха за политически реформи в Сирия. Но те нямаха на практика никакво реално влияние над военните структури на сирийска територия. Тези отряди в Сирия, които се водеха за ССА, се биеха заедно с Ан Нусра, координираха своите действия с другите джихадистки отряди, изповядваха една и съща идеология и не криеха това даже от журналистите. Те наистина бяха за демокрация в Сирия, но уточняваха какво разбират под това понятие. Шериатът е най-демократичното управление, това споделяха те пред камерата.

- Чия е вината за разрастването на тероризма?

- Вина за разрастването на тероризма в Близкия изток, за появата на Ислямска държава, за захранването на десетките ислямистки отряди в Сирия има и днешната власт в Турция. На нейна територия има лагери за обучение на джихадисти. Официално там се тренираха бойци от Свободната сирийска армия. Но за всички беше ясно, че ядрото се състои от джихадисти. За това алармира още преди три години и лидерът на най-голямата опозиционна партия в Турция - Републиканската народна партия. Кемал Калъчдароглу ни каза в интервю, че обществото не знае, но обучението на терористи за Сирия представлява опасност за турската национална сигурност. Границата на Турция със Сирия на практика е отворена за военизираните отряди. Към Сирия преминава оръжие и за това има достатъчно доказателства, както от репортери, така и от политици. Турски съд обвини в шпионаж и вкара в затвора двама журналисти, които публикуваха статия и видеоматериал за доставката на оръжие за ислямистите в Сирия. Властите в Турция се опитаха да представят пратката като хуманитарна помощ. След 90 дни Конституционният съд освободи Джан Дюндар и Ердем Гюл. Но днес в Турция в затворите има стотици журналисти, които чакат своите присъди.

- Какви са разликите между репортерите от класическата школа като Вас и новите "звезди" - професионални и мирогледни?

- Не знам какво значи класическа школа. Мисля, че или има журналистика, или няма. Другото е шоу - токшоу, реалити шоу, то има своята публика. Циркът е изкуство, но добрият цирк и добрата журналистика си имат своите места.

- Как ви промени майчинството? Оставяте ли на заден план професията?

- Всичко е на преден план - и бебокът, и светът, в който той расте. Мисля, че съм голям късметлия, защото обичам и двата плана.

- Малкият Теодор вече направи своя прощъпалник в светските среди. Какви са мечтите ви за него като майка?

- Да ни прави всички нас по-усмихнати. А това е много.

- Как поделяте грижите за бебето с таткото? Има ли кой да помага?

- Таткото къпе, прави гимнастика и масажи и всичко останало. Аз се наслаждавам. Помага ни само малкият Тео, защото е един прекрасен юнак.

- Марк Зукърбърг чете книжки за квантова физика на невръстната си дъщеричка. Вие какво му четете.

- Тео в момента пише втория том на квантовата физика. Обеща я на Марк и няма време да слуша приказки! иначе съм му подготвила страната на чудесата на Луис Карол. "Помни Алиса, в своя път, пази таз детска радост - от приказки и чудеса, черпи свеж дъх и младост...."

Източник: в. Стандарт