/КРОСС/ „Легендата" на режисьора Владимир Щерянов спечели наградата за най-добър документален филм на Международния кинофестивал в руския град Уляновск. Фестивалните филми бяха гледани от над 24 хиляди зрители в Уляновск и областта. Руски и чуждестранни звезди на киното проведоха над 30 творчески срещи с публиката. Впечатляващ беше концерта, подарен от Емир Костурица и неговия оркестър на хората от Уляновск.

Владимир Щерянов беше единствения режисьор, участвал с два филма на фестивала. Вторият - „Лабиринти на любовта", беше включен в конкурсната програма за игрални филми още при ранната селекция. През януари режисьорът изпратил в организационния комитет чернова версия на „Легендата" и филмът веднага бил избран да участва в конкурса за документални филми.

„Легендата" е посветен на 70 годишнината на Нешка Робева. Той бе представен за пръв път на София филм фест, а след това, при огромен успех, премина прожекцията му в препълнената зала на Българския културен институт в Берлин. За пръв път в историята на института хората станаха на крака и около пет минути безспирно аплодираха, по думите на директора Панчо Чернев. Гости на събитието бяха самата Нешка и режисьорът Владимир Щерянов, които около два часа след прожекцията отговаряха на зрителски въпроси. Огромна опашка от хора търпеливо чакаха за автографи и за снимки с легендарната треньорка.

Без преувеличение можем да кажем, че Нешка Робева е уникално явление в най-новата ни история. Тя навършва 70 години и това не е за вярване. Филмът „Легендата" е филм за българския дух, за българските традиции. Показани са двете страни на успеха - резултата с признанието на милиони хора по света и пътя към създаването на шедьоврите както в спорта така и в изкуството.

Тя е легенда, жива легенда, но младите почти нищо не знаят за нея, тъй като не са преживели онези невероятни мигове на радост и гордост, които ние, хората вече на средна възраст, изпитвахме като деца. Сега я знаят като една бабичка, която чете морал от екрана на телевизора. Така че този филм е предимно за младите, да видят триумфа на България в не чак толкова далечното минало, а също така красотата на българския фолклор, пресъздадена по един неповторим начин на театрална сцена.

Да се разказва за Нешка винаги е интересно. Първата част на филма е посветена на спорта. Най-вече на онези 25 години когато тя създаде „златните момичета", когато постигна невиждани висоти в най-женския спорт и донесе толкова много слава на България. Голяма част от тези „златни момичета" участват във филма - разказват весели и тъжни моменти от общата им работа. Има интервюта с Мария Петрова, Илиана Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова, а също така с другата голяма треньорка в световната художествена гимнастика - Ирина Винер. Тя не се срамува да си признае, че се е учила от Нешка.

През 2000 г. най-титулованата българка, любимката на народа, е принудена да прекрати работа в спорта. Получава невероятно изгодни предложения да продължи кариерата си в чужбина, но не ги приема. Остава в България, има нужда да твори, да изрази този невероятен български дух, който все по-рядко се среща. Тогава създава своята театрална трупа „Нешанъл арт". Това, всъщност, е втората част на филма. Започва нов етап в нейния живот - в една страна, в която парите за култура са сведени до минимум тя търси и намира финансиране, поставя шоу спектакли, които стават моментално супер популярни в цяла България. „Два свята" е игран 26 пъти в препълнената Зала 1 на НДК - абсолютен рекорд. Година по-късно той става първият български спектакъл показан на Бродуей. Във филма има много ценни кадри как се създава едно уникално сценично произведение, как се гради от нулата една нова театрална трупа - невероятно преживяване за всички, които са участвали пряко или косвено в него... Творческият екип, "децата" - момичетата и момчетата на Нешка Робева... Има кадри и от първите турнета в Турция, САЩ, Израел... Невероятен успех, радост и сълзи, спектакълът на българския дух - появил се точно „когато му дойде времето". Интересно, че публиката и на Бродуей и в Израел реагира точно както в България - емоциите и аплодисментите, отношението към Нешка и „децата"... Много интересни личности споделят вижданията си за изкуството, което Нешка създава, за самата нея като творец и човек. Има интервюта с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, с художника Светлин Русев, с известния руски актьор и режисьор Николай Бурляев.

Животът на Нешка в шоуто, както и на самото шоу, е изключително разнообразен - смеят се, карат се, празнуват заедно... Някои се влюбват, други се женят, напускат и пак се връщат... И нещо много важно - тази трупа винаги е била на самофинансиране - всички средства за заплати, техника, нови постановки и т.н. се осигуряват за сметка на приходите от самите спектакли.

Следват нови постановки, всяка година минимум по една премиера. Постепенно „децата" добиват този невероятен дух, който притежава Нешка. Вярват и и продължават с нея към следващия спектакъл. Този филм е точно за духа, за традициите, за националните ни ценности, за красотата и доброто, за вечните противоречия и съмнения, в които живеем. И разбира се за младите, дори за най-младите, с които Нешка има удивително добър диалог.

Изведнъж се оказва, че са минали 15 години. 15 години Нешка успява да съхрани тази трупа и да радва българската и чужда публика с все нови и нови шедьоври.

15 години не са малко, но 70 са още повече. Става въпрос за това, че съвсем скоро Нешка навърши 70. И тук идват някои логични въпроси - приключва ли шоуто? Има ли тя сили да продължава? Доколкото я познаваме всички - има сили, а дори да няма - ще намери и шоуто ще продължи.