/КРОСС/ Осем години без Дилов-старши...

Любен Дилов-син във Фейсбук

Да редиш думите като тухли. Да ги печеш като хляб. Да ги продаваш като проститутки, да ги хвърляш като камъни...
Да духаш горещо стъкло на битието и да не ти капе по краката...
Да отстрелваш патици, скрит сред мислеща тръстика. Да плащаш алименти на държавата. Да знаеш точно коя част от челюстта е открил Гьоте, полицията да бъде твоя Екерман. Да вярваш, че Господ ни обича, защото има чувство за хумор. Господ да вярва в теб.
Да си добре подстриган и с ново бельо, когато дойдат извънземните. Да спориш с глупака, без да му цитираш Пушкин...
Да знаеш, че бисерите се раждат от лайната на мидите, така че е все едно дали ще ги даваш на свинете, или не.
Да си правиш богове и да им се кланяш, само ако могат да изпият повече от теб...
Да носиш всичко свое със себе си. Да могат да ти го вземат, само ако вземат теб. Да си винаги при себе си, защото това е единствената ти къща. Да си толкова близко, че да могат и да те погалят, и да те ударят. И толкова далеч, че с една крачка само, да си там, където вече не участваш. Най-доброто приближение е ироничната дистанция...
И когато те няма, пак да си...