/КРОСС/ За дисбаланса кой каква помощ получава в земеделието у нас в годишния доклад на Института за икономически изследвания на БАН за 2015 г. пише:

Ако в зърнопроизводството 20 лв. на декар субсидия съставлява около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума е само 1-2% и те така се подпомагат сега.

Така евросубсидията е станала стимул за производство на интензивни култури - зърнени и технически при огромна концентрация на земята и капитала.

Докато ОСП е рамката на голямата обща европолитика, изпъква изводът, че у нас десетилетия вече не са намерени точните елементи на националната политика, влизаща в нейната рамка.

Как е в повечето от старите членки на ЕС

Системата на единно плащане на единица обработваема земя не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства в него, които обаче имат по-голям дял на добавената стойност.

Защо от 2008 г. у нас се наблюдава свиване на добавената стойност в земеделието, защото:

Когато зърното на българските производители се преработи в брашно, добавената стойност е почти 2 пъти по-висока отколкото в произведеното и изнесено като суровина. За съжаление страната почти не изнася брашно.

Когато това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства 2,2 пъти,

Когато се произведе фураж - добавената стойност пораства над 3 пъти,

Когато с този фураж се хранят животни и се произведат мляко и месо, добавената стойност е почти девет пъти по-голяма от тази на зърното,

Когато се преработи произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти.

Когато такава продукция иде в чинията на туриста, добавената стойност е близо 20 пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата.

Ефектът обаче не е само тази стойност, защото по този начин, според анализа, България губи около 200 хиляди работни места за преработката на зърно в краен продукт.

Основната статистика и извод в доклада са, че през 2015 г. страната е десета в Европа по износ на зърно и по данни на НСИ го експортира главно за страни от ЕС.

Но то е нискоглутеново и е предпочетено в арабските страни поради спецификата на хляба им. Само че износителите са фирми, регистрирани предимно в Европа и извършващи само логистиката - т.е. купуват от нас и продават на арабските страни по документи.

Така като член на ЕС България е изгубила близо 10 млрд. лв. добавена стойност и 500 хиляди работни места, сочи анализът.

Въпросът е защо ние и арабските ни партньори не можем сами да организираме търговския процес, а трябва да ползваме логистика на трети лица, получаващи стойност.

Така практиката от последните 20 години показва, че се развиват области от земеделието, които не правят страната конкурентоспособна. Страните от нашата географска група също отглеждат зърнени, но като предпоставка за развитие на животновъдството.

Според препоръките рецептата срещу големите диспропорции е реформата

Сред спешните мерки в разработката са:

Мерки в икономически аспект, които да възстановят традиционните производства, подхождащи на природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие.

Схемите на ОСП, прилагани у нас да бъдат преформатирани към прилагане на по-добри инструменти и практики.

Те могат да бъдат избрани сред прогресивно намаление на плащанията, схеми за обвързване на производството с директна и конкретна подкрепа, специални преференции за млади стопани и директни плащания само на активни фермери.

Стимулиране на производството на храни с висока добавена стойност.

Структурна политика, която да подкрепя приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство, което ще даде своя плюс и за развитие на селските райони.

Подобни рецепти могат да засилят ролята на аграрния сектор за икономическото развитие на страната.

И те трябва да бъдат в основата на една незакъсняваща актуална дискусия за бъдещата аграрна политика в контекста на глобалното развитие в дългосрочен план.

Въпросът е от стратегическо значение - а именно какъв ще бъде моделът на аграрната политика през следващите десетилетия и каква структура да придобие отрасъл земеделие и този за производството на храни.

Според екипа на БАН, автор на доклада, категорично може да се заяви, че България не е могла да формулира национална цел и трябва сега да го прави и да начертае съответната политика за постигане на растеж в този важен за икономиката и социалното развитие сектор.

Генерален извод е, че проблемите не са свързани толкова с механизмите за усвояване на средства от еврофондовете, колкото с формулиране и позициониране на националните приоритети за развитие на отрасъл земеделие и производство на храни, както и с развитието на силно обезлюдяващите се селските райони.

Александър Тасев, директор на Института за икономически изследвания на БАН:
Проблемът не е на едно правителство, важното е кой пречи сега
През изминалата седмица медиите много цитираха доклада ни и звучно го определяха като съсипващ за МЗХ.

Но не е така

Искам да кажа, че проблемът не е на едно правителство, а на всички досега. А основен въпрос занапред е каква стратегия ще се избере, какво би могло да ни помогне. И основният въпрос е кой пречи сега.

Защото твърдо съм убеден, че сегашното правителство се мъчи по линия на Общата селскостопанска политика да промени нещата и с няколко реформи започна някакаво преформатиране на земеделската политика в страната, но съпротивата е огромна

Големите земеползватели и получатели на субсидии взеха да делят земята и противодействието на тях трябва да продължи.

Николай маринов, директор на Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения" в МЗХ:
Струва ми се, че докладът е започнат две години назад голяма част от данните са некоректни
Какви са източниците на информация в доклада, защото голяма част от данните са некоректни. А написаното за числеността на персонала в общинските служби не е вярно, както и броят на общините. Струва ми се, че докладът е започнат 2 години назад във времето. Това заяви на пресконференцията за представянето на доклада Николай Маринов, директор на Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения в МЗХ.

Диана Ванчева

„Български фермер"