/КРОСС/ Летните спектакли на Софийската опера се превърнаха в истински големи празници на оперното и балетно изкуство на България. Многобройни са гостите от страната и чужбина, които идват специално от хиляди километри в София, специално за спектаклите на Софийската опера.

За първи път на три сцени, тази година Софийската опера предлага изключително богат и разнообразен летен афиш. На историческия площад „Св. Александър Невски" , където през 2014 г. за първи път пред храма представихме своя версия на оперната суперпродукция на „Борис Годунов" от Мусоргски, отговаряме на огромния интерес на публиката с нова премиера - операта „Набуко" от Дж. Верди.

Лятната фестивална програма на Софийската опера обогатява традицията на сцената ни за „Опера в парка" на Военната академия. За седми път представяме класически шедьоври от балетния и оперен репертоар.
А традиционните Вагнерови седмици продължават на основната сцена на Софийската опера с „Тристан и Изолда" след като през месец май за пети път в последните години представяме тетралогията „Пръстенът на нибелунга", само няколко месеца след сензационния й успех в Германия.

Дербито между Вагнер и Верди, което продължава повече от два века си заслужава вниманието и интереса към творчеството им, и заради бунтарската същност присъща и на двамата гении. Има една много емоционална и съдбовна фраза в операта „Набуко" от Маестрото на италианската революция Джузепе Верди, която се свързва с днешната демографска, политическа, духовна и икономическа криза у нас: „О, Родино моя, красива и изгубена..."

Тази фраза извира от мислите със златни крила, да кацнат по скали и хълмове на родната земя, върху опустошените кули от отминали славни времена и златните арфи на вярващи и на поети, с надеждата Господ да вдъхва песен и да вдъхновява добродетелните.

Връзката с плача и стоновете от Хора на евреите от „Набуко" е метафорична с днешното време, когато на родната ни земя се раждат толкова много таланти, хора с огромна енергия от различни слоеве, но поробени от безгрижието, пренебрежението към ценностното, от политическата, икономическа и културна родна безпътица. А плодът от съвкупността на материалното и духовното творчество създава културата на една нация, а без култура каква нация е тя...

Затова като призивен камбанен звън, и като от Храм на Спасението, избрахме да звучат посланията от НАБУКО на безсмъртния маестро на италианската революция Джузепе Верди, посочва режисьорът Пламен Карталов.