/КРОСС/ Името на българина Веселин Костов се появи на американско специализирано издание като откривател на планета с две слънца. Това, което бе научна теория и творческа измислица, вече е реалност: Астрономи от Goddard Space Flight Center към NASA и Diego State University откриха най-голямата планета извън Слънчевата система в орбита около две звезди и на такава дистанция от тях, че в близост до нея би могло да има живот, съобщава БГНЕС.
Откритието на тази планета бе направено с помощта на космическия телескоп Kepler и бе обявено на конференция на Американското астрономическо общество в Сан Диего, Калифорния, съобщава "Тема" онлайн.
Резултатите от наблюденията и анализите на учените са публикувани в научния труд на българина Веселин Костов, постдокторант (кандидат на науките) от NASA Goddard, който ще се появи в новия брой на Astrophysical Journal.
Българинът Веселин Б. Костов е завършил физика в Софийския университет, след което продължава образованието си във факултетите по Физика и астрономия към University of Oklahoma и Johns Hopkins University, работи в Обсерваторията на Земята "Ламонт-Дохърти" към Columbia University. След което става аспирант на NASA и след това и кандидат на науките. Специален интерес в научните му изследвания са тъкмо екзопланентите и през 2012 г. е част от екип, който открива Четиризвездната слънчева система KIC 4862625.
Екзопланетата Kepler-1647b е с размерите на Юпитер и има най-голяма орбита, възможна за този тип планета, обикаляйки около своите две звезди за 1 107 дни - малко повече от три земни години. Двете слънца се намират съвсем близо едно до друго, привличани от своята гравитация, като едното е малко по-голямо от Слънцето, а другото - по-малко. Също като Юпитер Kepler-1647 b е газов гигант и това я прави непригодна за живот. Но ако около нея има достатъчно големи луни, те ще бъдат напълно подходящи за живот. Kepler-1647 b е 11-ата подобна планета, открита от 2005 г. насам. Kepler-1647b е на 4.4 млрд. години и се намира в съзвездието Лебед на разстояние 3 700 светлинни години (1 светлинна година се равнява приблизително на 9 460 млрд. км) разстояние от Земята.
Учените откриват екзопланетите, когато те преминават пред техните слънца, което води до слабо намаляване на светлината им. Тази техника, наричана "астрономически транзит", позволява да се предположи масата на планетата и разстоянието от нейната звезда.