/КРОСС/ Днес парламентът тихомълком прие изключително противоречиви промени в закона, станал известен като „Закон за офшорките". Депутатите си измиха ръцете с това, че Брюксел ги принуждава да са по-либерални към регистрираните в данъчни убежища компании, но дали е така наистина? Брюксел ли ни е виновен - или частните интереси на свързани с властта обръчи от фирми?!

Важно е да се знае, че става дума не за бизнеса на офшорните фирми в България изобщо, за бизнеса между офшорни фирми и България. Законът за офшорките регулира въпроси като приватизация, банкови и застрахователни услуги, добив на подземни изкопаеми, енергетика, субсидии за ВЕИ и много други.

След днешното гласуване, всички тези дейности може да се правят от компании с 10% офшорно участие - доскоро прагът беше 5%. Но това бе хитра стъпка за отклоняване на вниманието. Да, нашите депутати пипат наистина тънко. Сега обществото ще насочи критиката си към тези 10%, докато в допълнителните разпоредби към закона, в текста с малките букви, те направиха нещо много по-страшно.

Променяйки закона, те размиха дефиницията за офшорна зона. И след тяхната намеса Британските Вирджински острови - юрисдикцията, където се перат най-много български пари, вече не са офшорна зона!

Вече не са офшорки нито Бермудите, нито Каймановите и Кокосовите острови, скоро може би дори Панама. Българските законотворци запазиха рестрикциите за никому неизвестни островчета в Тихия и Индийския океан, а над истинските офшорни зони, където се перат парите на българската олигархия, опънаха шарен офшорен чадър.

Тъжен ден за българската демокрация, след като народните избранници узакониха конфликта на интереси в най-високите ешалони на властта...

Димитър Събев

„Данъчна справедливост"