/КРОСС/ „Великата информационна война“ – това е основната тема на последния брой на в. „Капитал“ (бр. 23, 11-17 юни 2016 г.). Става дума за информационната война между Запада и Русия днес. Чета, препрочитам и… се сещам за оня стар виц, който описваше тогавашната соцпропаганда с изречението: „Това, дето го чувам, не го виждам, а това, дето го виждам, нещо не го чувам.“

„Ние сме обект на атака и обект на агресия“, „Руснаците атакуват по всички линии, а ние само се защитаваме“ . Тези констатации са на бивш служител на Министерството на отбраната. Анонимен, разбира се. Че и уплашен. Защото според него се защитаваме, но „повечето пъти ни е страх дори това да правим“.

Страх от какво? От Русия? От някакви мощни сили в България, които служат на интересите на Русия? Които ще ни накажат защото… се отбраняваме. И какво по-точно ще ни се случи? Ще загубим службите си? Ще бъдем подложени на обществен линч или нещо друго, още по-лошо?

Войната се водела не с танкове, но със „също така смъртоносни оръжия – клавиатури и пари“,обяснява анонимният военен. И заключава: „Ние не я печелим“.

Руснаците, значи, хвърлят едни големи пари, за да ни промиват мозъците. И успяват, след като губим войната.

Някакви факти за въпросните руски пари

авторът, разбира се, не намира за нужно да посочи. Като тези за американските, например, които фондация „Америка за България“ налива в медии и мозъчни центрове у нас. Включително в групата, която издава вестник „Капитал“.

Къде все пак се води тази информационна война, която тотално губим?

„Тази война включва най-различни бойни полета – от политическите кабинети, през традиционните медии до анонимни уебсайтове и дори собствения ви профил в социалната мрежа“.

А по-конкретно? Кои политически кабинети и кои традиционни медии? Отговорът: ако сте виждали поне една картинка на Путин, който прави хитроумна забележка на западен лидер, тя вероятно е специално произведена, за да се разпространява в анонимни сайтове!? Така значи, някакви анонимни сайтове побеждават политически кабинети с власт и традиционни медии с огромна аудитория.

Сега е добре да видим как според автора се водят сраженията. Ето как: Русия напада, дезинформира, сразява и чак „след година на колебания ЕС и НАТО обявиха отделни щабове, които се занимават само с това да оборват руската пропаганда“. Стоим си, значи, ние, Западът, блъскат ни, млатят ни и след дълго колебание почваме да се защитаваме. Жертви сме, но все пак трябва да отговорим на агресора.

И в тези взаимоотношения на жертва и агресор, авторът е с ясни впечатления: „Дали гледката е от балкона на Военния клуб или от купола на Бундестага, тя към момента е еднакво мрачна – руската офанзива печели почти безапелационно“.Знаете какво значи „безапелационно“ – гък не можеш да кажеш. Пребит си, смазан си. Не по точки, а чрез нокдаун. И това се отнася не просто до България, този дребен съюзник на Великия Запад. Това се отнася за Запада като цяло – „от Финландия до Гърция и от Румъния до Великобритания“.

Все пак не можеш да изпишеш цели седем вестникарски страници за информационната война, която губим, без да посочиш поне една

медия, която млати до посиняване

Някак си, неудобно е. Все пак читателите не са олигофрени. И авторът се е постарал да даде примери.

Като пръв страховит враг е посочен сайтът „Пан.бг“ с „бойното“ заглавие „Бази на НАТО? Не, мерси“.Следващият безмилостен нинджа е сайтът „Руски дневник“. Където по-конкретно пишело: „Генерал от НАТО е против създаването на военни бази по границите с Русия“. Следватbudnaera.com иbultimes.com.

Ей тази, значи, информационна армия до такава степен е облъчила общественото мнение, че във военното министерство на „най-високо ниво е имало смущение и нежелание да се обявяват публично всякакви събития, свързани с това“. Става дума за „събитието“ нова структура на НАТО в България. Която, видите ли, се наложило да пристигне у нас „тихо, по чорапи и с възможно най-малко медиен шум“. Защото след страховитите атаки на „Пан.бг“,„Руски дневник“,budnaera.com иbultimes.com министърът бил пред опасността да промени мнението си и политиката на България в сферата на отбраната да се обърне кръгом.

Представяте ли си? Какъв ужас, за малко да се докараме до фатална промяна на поведението на България! И защо се е стигнало до там? Ами защото политиката трябвало да се съобразява с мнението на избирателите, а е много опасно, когато „общественото мнение е силно податливо на манипулации, особено когато те са в огромни мащаби и срещу тях няма никакви смислени гласове“!

Добре де, защо все пак авторът не е споменал поне телевизия „Алфа“, която е известна със своите проруски позиции? Според мен защото споменеш ли една телевизия, ще трябва да кажеш нещо и за другите – за БНТ, БТВ и Нова, най-малко. А тръгнеш ли по тази наклонена плоскост, ще трябва да добавиш БНР, Дарик и така нататък. По-лесно е да ги опаковаш анонимно и

да сложиш всички национални медии

в графата „безсмислени гласове“

Разбира се, авторът не е глупав и като че ли се е почувствал леко неудобно в напъна си да внуши наличие у нас на страховита предателска проруска медийна армия, която не среща никакво противодействие и създава такива проблеми на властта, че тя аха – да се предаде. Барабар с евроатлантическите ценности. Затова е решил да добави още нещо: „Анализ на „Капитал“ преди време показа, че топ 10 на претендиращите за новинарски сайтове без ясна собственост в българския уеб са генерирали 5,5 милиона клика само за месец“. И какво следва от това? Директно – нищо. В контекста на цялото повествование обаче тези милиони кликове са присъединени към вражеските орки. Предвидливо авторът не ги е назовал поименно. Очевидно за да си спести риска на друго място да доказва какво всъщност е искал да каже.

За да се обясни тази изключително неравна борба, която Западът губи, а Русия печели, отново са включени разсъждения на анонимния експерт. „Според него загубата на общественото мнение е естествено следствие от това, че не се отделят никакви бюджети за тази цел“. И така нататък, цели седем страници.

Има и сериозни подходи, когато някой иска да разбере

как се води една информационна война и как тя влияе на общественото мнение

Определя се групата на основни медии. Има си съответните замервания, които показват кой влиза в тази група. След това – количество материали, посветени на темата. Всеки материал получава индекс по скалата„изключително негативен до изключително позитивен“. След това специалисти създават графики, които показват кои са лансираните тези и доколко доминират. Изследванията могат да покажат разрези и по таргет групи. Всичко това показва мощта и интезитета на „изстрелите“. После социологията може да провери динамиката на общественото мнение.

Не знам дали такова изследване е правено в България, но със сигурност не е оповестявано. Защо ли? Силно се надявам фондация „Америка за България“ да го възложи и да го финансира.

И последно. Накрая на „Темата на броя“ със ситни букви е отбелязано: „Тази тема е подготвена с помощта на програмаReporters in the field на фондация Robert Bosch“. Това обяснява нещата. Можеше обаче да бъдат направени и по интелигентно. Все пак някои си плащаме, за да четем вестника.

Автор: Юрий Борисов, Поглед инфо