Кръстоносците, настроени срещу Тръмп, го ругаят „колкото могат“, че застрашава статута и сигурността на Съединените щати в свят, уж пълен с неприятелски и „измамни“ страни. Тръмп, неочакваната икона на възраждащия се изолационизъм, е обвинен в „непоследователност“ като синоним на некомпетентност във външните работи.

Бившият държавен секретар Хилари Клинтън (демократ) твърди, че„ако Америка не е лидер, ние оставяме вакуум“, който съперническите сили щяха да „се впуснали да запълнят”.

Робърт М. Гейтс (републиканец), който е бил директор на ЦРУ при Джордж Хауърд Уокър Буш, преди да стане министър на отбраната при президента Джордж Буш-младши и Барак Обама, също бие тревога: „Ако Америка се затвори в себе си, тя не само ще направи света по-опасен за другите, но и за нас“.

Атаките от привържениците и на двете партии срещу Тръмп разкриват големия залог на изборите в САЩ. Победата на Тръмп може да премоделира вътрешния/външния дневен ред, разчиствайки сцената за по-интровертна и не толкова войнстваща Америка.

Като коментира как руски самолети правят „бъчва“ (фигура от висшия пилотаж) около американските самолети, този безочлив силен човек е пределно откровен как той би действал: „В определен момент, когато този наивник се приближава до теб, ти трябва да стреляш.”

В същото време Тръмп Стрелеца изказа същността на идеята си: „Трябва, разбира се, да се започне с дипломация и трябва да се позвъни бързо по телефона на Путин.“

Още веднъж Тръмп проявя последователност. Той наистина каза преди това, че е готов да говори с руския президент, защото вярва, че има начин да се преодолее пропастта на недоверието.

Именно по този въпрос позициите на Тръмп и Клинтън най-силно се различават. Бившата първа дипломатка на САЩ мисли, за да цитираме Джоузеф А. Мусомели, който е бил служител на външното ведомство на САЩ от 1980-а до 2015 година, „ние не би трябвало да говорим твърде много с Путин и трябва да разширяваме по-нататък НАТО, защото <…> Русия може да бъде дори по-голяма заплаха, ако НАТО не се разширяваше”.

Тръмп, тъкмо обратното, „изглежда, разбира предупреждението на Джордж Кенан, че експанзията на НАТО би могла да доведе директно до по-параноична и агресивна Русия“, пише Мусомели, бивш посланик на САЩ в Камбоджа и Словения.

Като оставим описанието на Русия като „по-параноична и агресивна“ без коментар, трябва да отбележим, че ветеранът-дипломат определя като друга причина за антипатията към Тръмп неговото отхвърляне на „втория приоритет на неоконсерватизма“, който е „нова Студена война с Русия.“

Тръмп дава израз на концептуално различен подход за отношенията с външния свят. „Ние похарчихме $4 трилиона, опитвайки се да преборим различни народи“, казва Тръмп. „Ако можехме да похарчим тези $4 трилиона в Съединените щати, за да оправим нашите пътища, мостове и всичко останало, нашите летища и нашите други проблеми, щяхме да бъдем много по-добре“.

Тръмп предлага да се събере „мирният дивидент“ не чрез спечелване на регионален конфликт на няколко хиляди мили от американските брегове (спомняте ли си игнатиевите „нови“ конфликти, които не могат да бъдат спечелени?) или друга Студена война, а като се сложи ред в къщата, като се „създават приятели“ и като само се „оказва влияние“ върху други народи.

Тръмп може да свърши, като остане в историческите книги като неоизолационист или като пророк или парий. Във всички случаи той е за по-предсказуема и не толкова авантюристична външна политика.

Дали Тръмп, влязъл в Белия дом или не, ще обедини „мирна партия“ около себе си, е въпрос за много милиарди долари. Но дори ако Кремъл намира, че е целесъобразно да не взема страна, по моето скромно мнение, неизказаното предложение на Тръмп да „рестартира“ отношенията с Русия и с останалата част на света, заслужава доверие и… негласна подкрепа.

Източник: “Руски дневник”