/КРОСС/ По предварителни данни на НСИ към 31.12.2015 г. в страната функционират 348 заведения за болнична помощ с 51 933 легла, от които 322 болници с 49 028 легла.

Заведенията за извънболнична помощ са 1 915 с 1 044 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 136 с 2 394 легла.

1. Лечебни и здравни заведения към 31.12.2015 година

Лечебни заведения за болнична помощ 348 51933
Болници 322 49028
Многопрофилни болници 181 35140
Специализирани болници 141 13888
Центрове за кожно-венерически заболявания 7 70
Комплексни онкологични центрове 7 1250
Центрове за психично здраве 12 1585
Лечебни заведения за извънболнична помощ 1915 1044
Диагностично-консултативни центрове 111 266
Медицински центрове 620 734
Дентални центрове 47 6
Медико-дентални центрове 45 38
Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории 1092 -
Други лечебни и здравни заведения 136 2394
в т.ч. хосписи 44 965

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с 2014 г. броят на заведенията остава без промяна, а легловият им фонд нараства с 428 легла, или с 0.8%.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2015 г. многопрофилните болници са 181 с 35 140 легла, или в 56.2% от болниците е съсредоточен 71.7% от легловия фонд на всички болници в страната.
Към 31.12.2015 г. специализираните болници са 141 с 13 888 легла. Разпределението им по видове е следното:
• за активно лечение - 81 с 4 906 легла;
• за долекуване и продължително лечение - 3 с 345 легла;
• за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - 17 с 1 924 легла;
• за рехабилитация - 28 с 4 330 легла;
• държавни психиатрични болници - 12 с 2 383 легла.

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. В края на 2015 г. те са:
• центрове за кожно-венерически заболявания - 7 заведения със 70 легла;
• комплексни онкологични центрове - 7 с 1 250 легла;
• центрове за психично здраве - 12 с 1 585 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2015 г. е 726.0 на 100 000 души от населението.
Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (936.5 на 100 000 души от населението), Габрово (863.7), Смолян (856.6) и Ловеч (818.3), а най-ниски - в областите Ямбол (339.2) и Перник (380.2).

Към 31.12.2015 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 1 915 с 1 044 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с 2014 г. броят на тези заведения намалява с 0.8%, а броят на леглата в тях се увеличава с 9.2%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2015 г. тези заведения са 136 с 2 394 легла, като най-голям е броят на хосписите - 44 с 965 легла.
В сравнение с края на 2014 г. другите лечебни и здравни заведения намаляват с 6.2%, а легловият им фонд - с 24.2%. Причината за това е стартиралият процес по закриване на домовете за медико-социални грижи за деца в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България". Към 31.12.2015 г. в страната остават 18 дома с 1 429 легла.

Медицински персонал

По предварителни данни на НСИ в края на 2015 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 039 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 513, като 6 746 от тях имат сключен договор с НЗОК. В сравнение с края на 2014 г. броят на практикуващите в лечебни заведения лекари по дентална медицина се увеличава с 500, или със 7.1%, което се дължи на увеличения брой на тези лекари в дентални практики, сключили договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 47 349, от които 30 972 медицински сестри и 3 278 акушерки.

Осигуреността с лекари в края на 2015 г. общо за страната е 40.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.5 на 10 000 души от населението.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.2 до 54.6 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 3). Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (54.6 на 10 000 души от населението), София (столица) (49.1), Пловдив (48.1), Варна (46.9) и Стара Загора (44.0).
Най-нисък е показателят за областите Разград (26.2 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (26.8).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.2 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.1 на 10 000 души), Добрич (7.3), Видин (7.2), Стара Загора и Кюстендил (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград (4.1 на 10 000 души от населението), Кърджали (4.4) и Търговище (4.5).

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Методологията на изследването е в съответствие с методологическите указания на Евростат за практикуващите медицински специалисти.
Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година. Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.
При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.
При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонамиране обслужват населението на цялата страна.
В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения - например във фармацевтичната промишленост.
Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината.
Данните за здравната мрежа са разработени на национално, областно и общинско ниво, а за практикуващите медицински специалисти по специалности - на национално и областно ниво.
Повече информация и окончателни данни от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения" ще бъдат достъпни в ИС „Инфостат" (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=58) и на сайта на НСИ (www.nsi.bg), раздел „Здравеопазване".