/КРОСС/ Резервите в приходната част на бюджета и надсъбраните приходи ще отидат за намаляване на дефицита, съобщи министърът на финансите Влдислав Горанов в интервю за „Седмицата" на Дарик радио.
Поддържа се добро темпо на събираемост на приходите. Само от данъци и осигуровки към 16 юни са събрани с около 1,2-1,3 млрд. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Координацията между службите и волята за противодействие на укриването на доходи и данъци дава резултати, каза той.

Стремежът към фискална консолидация продължава, но не и на цената на потиснат икономически растеж, което е било критика към първия кабинет на Бойко Борисов, посочи Горанов.

„Ще продължим да обираме резервите в приходната част. 11-12% номинален ръст на приходите няма как да се свързва със задоволителното, но по-ниско нарастване на БВП", коментира Горанов.

Що се отнася до разходната част на бюджета, според него тя няма да бъде надхвърлена. Всички разходи през тази година, които може да се спестят, ще бъдат спестени, увери той.

Причина за увеличения държавен дълг, за което опозицията упреква правителството, е фалитът на Корпоративна търговска банка през 2014 г., подчерта Горанов.

Изменението на фискалния резерв за периода 2014-2016 г. показва, че почти целия ръст на дълга в момента е в резерва, а не е похарчен, допълни той. Горанов обясни, че през 2014 г. държавата не е била подготвена да се справи с проблемите във финансовата система. Затова целта в момента са резерви, с които, при необходимост, да реагираме след стрестестовете на банките. „Процесът не е политически, до това сега доведе замитането на проблемите през годините", посочи той.

Финансовият министър каза, че окончателните резултати от проверката на активите на банките ще бъдат представени на 13 август. Предварителните резултати ще бъдат готови до края на юни.

„Темповете на навлизане в новия програмен период са по-добри, резултатите ще бъдат налице скоро. Променен е начинът на насочване на ресурсите. Спекулациите на опозицията не са в полза на дебатите", коментира Владислав Горанов във връзка с обвиненията на опозицията, че България ще трябва да възстанови на ЕС 1,1 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони за миналия програмен период. По думите му сумата е абсурдна и силно преувеличена, а целта на БСП е да създаде усещане за несигурност, но без да предлага алтернатива на управлението.

Горанов посочи още, че закриване или обединяване на общини едва ли ще реши проблема с регионалните икономически дисбаланси, натрупани в страната. Предложеният от финансовото министерство механизъм за оздравяване играе роля на механизъм за ранно предупреждение за проблеми във финансите на местните власти, обясни той.

Според Горанов кметовете са почти безконтролни в дейността си, отчетността към местната общност и Общинския съвет не обхваща задължително финансовите показатели на общините и е много възможно кметове в рамките на един-два мандата да докарат дадена община до състояние на практически фалит, заради което е въведено и задължението да уведомяват Общинските съвети и провеждането на дебат в рамките на местната общност.

Горанов увери, че сумата, която Националната електрическа компания беше осъдена да плати заради неосъществения проект АЕЦ „Белене", няма да излезе от джоба на данъкоплатците.

„Срещу отсъденото има реални активи, които имат цена. Цената на иска и на решението срещу НЕК е съпоставима с цената на активите, т.е. счетоводно погледнато в баланса на НЕК едни активи ще бъдат заменени с други", коментира той.

Той посочи, че в момента имаме достатъчно енергийни мощности и изграждането на нови може да почака минимум 10 години. Ако започне изграждането им сега, мощността ще е в повече и ако не се разшири износа на ток - няма да е рентабилна, подчерта той.

Горанов каза още, че не се очертава увеличаване на данъците извън планирания ръст на акцизите съгласно изискванията на ЕС и осигурителните вноски за пенсия. Той подчерта, че ще се търси вариант за увеличаване на разходите за образование.