Бунт на кораба. България отказа да се страхува от „руската заплаха”
Секция: Коментари
20 Юни 2016 08:47
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Бунт на кораба. България отказа да се страхува от „руската заплаха”

/КРОСС/ „София не минава на страната на Русия, тя просто иска да остане встрани. В нейното положение и това е подвиг. Защото е очевидно, че България спъва цялата концепция на НАТО. И още не е ясно как ще й отвърнат западните партньори”, пише Михаил Шейнкман в анализ за РИА „Новости” по повод решението на България да не участва в натовска флотилия в Черно море, предаде “Руски дневник”.

Авторът на статията, озаглавена „Бунт на кораба. България отказа да се страхува от „руската заплаха”, отбелязва, че флотилията на НАТО в Черно море още е в проект, но вече получи първата си пробойна. „Попадението дойде от страна на България. Тя, заедно с Румъния и Турция, е гръбнакът на тази ескадра. Но най-неочаквано вдигна бунт на кораба”, пише Шейнкман.

Той припомня изявлението на българския премиер Бойко Борисов, че България няма да участва в подобно военно формирование. „Желание да изглежда решително и безапелационно – рядък случай – демонстрира цялото републиканско ръководство на специален брифинг. Обикновено това се прави, когато трябва да се съобщи нещо от особена държавна важност. Например, война. В техния случай, обаче –  отказ от война”.

„Президентът Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов и министърът на отбраната Николай Ненчев се появиха заедно, вероятно от страх да не потънат поединично. Тъй като много добре знаят колко бързо може да се разправи с тях Западът и колко тежка може да бъде ръката му. А вероятно и с цел да демонстрират консолидация на елита и на всички разклонения на властта”, отбелязва авторът. И продължава: „Българските власти трудно могат да бъдат заподозрени в топли чувства към Русия. Но все пак обичат руснаците. Като, едва ли не, последеният реален сектор в българската икономика”.

Авторът цитира и думите на премиера Борисов: „Аз искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи – мир и любов. Не искам на курортите ни да се разхождат военни фрегати. Да изпратим корабите – военни, а не гранични, като флотилия срещу руските кораби, вече минава границата на това, което мога да допусна“.

„След като сами се вкараха в безизходица по въпроса за тръбата, спирайки „Южен поток”, в София, изглежда, са поумнели. Или най-малкото са се научили да смятат. Впрочем, това не е чак толкова сложно. Като се има предвид, че всичките им досегашни действия клоняха към нула, то най-добрият начин да не се занули и туризмът е, като минимум, да не се прави нищо излишно. А струпването на оръжия в мирно море е нужно, колкото чадър за риба. Още повече, че България не рискува да изпадне зад борда. Тя е сред шестте натовски държави в Източна Европа, в които има оперативен щаб на алианса. И допуска разширяване на военната инфраструктура. Макар и без фанатизма на Прибалтика и Полша”, пише журналистът, като отбелязва саркастично, че по някое време България се опитваше да ги догони, особено като забрани полетите на руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия.

„А президентът Плевнелиев успешно се съревноваваше с Грибускайте по русофобия, която, впрочем, е несвойствена за българите като цяло. Но дори той се осмели да  плюе в кладенеца. Защото ако отплават и руските туристи, няма да му остане нищо друго, освен да се хвърли с главата в морето. И ето, че и Плевнелиев лично призова да спрат спекулациите по темата „морски бой”. Макар да не се обърна конкретно към никого, е ясно, че с идеята за антируска флотилия се свързват Букурещ, Анкара и присъединилите се към тях Киев и Тбилиси”, пише Шейнкман, припомняйки думите на Плевнелиев, че „България е мирна страна и външната й политика не е насочена срещу никого”.

„София не минава на страната на Русия, тя просто иска да остане встрани от всичко това. В нейното положение и това е подвиг. Защото е очевидно, че България обърква концепцията на НАТО. От нея се искаше да се бои от „руската заплаха” и да приема с благодарност защитата срещу нея. А тя залага на миролюбие, сякаш не разбира, че на Запад това отдавна е демоде. Така въпроси с Кремъл не се решават. Вероятно Западът ще приеме този демарш за сведение. И всичко ще се нареди. Само че за него България не е чужбина. Така че ако ръководителите на държавите, като във вица*, са против груповата оргия, в която участват „аз, ти и жена ти”, просто ще им отвърнат: „добре, задраскваме ви”, завършва анализът.

*Вицът е следният:

Един мъж отива при съседа си, вади бележник и му казва:  

-Абе Пешо, решихме да правим оргия и записваме кандидатите.
-Кой ще участва?
-Аз, ти и жена ти.
-Аз не съм съгласен!
-Тогава ще те задраскам от списъка.