/КРОСС/ Днес президентът на Франция Франсоа Оланд ще проведе в Париж преговори с украинския си колега Петро Порошенко.

След няколко дни, както съобщават германски медии, ще се състои разговор между германския канцлер Ангела Меркел и руския президент Владимир Путин. В тях вероятно ще се обсъждат условията за отмяна на санкциите върху Русия и натиска на европейските лидери върху украинското ръководство относно разрешаване на конфликта в Донбас.

Ако преговорите бъдат проведени успешно, то до началото на юли ще бъдат постигнати предварителните договорености за среща на лидерите на „нормандската четворка".

Дата за поредните преговори в „нормандски формат" на този етап не е известна, коментира Независимая газета, цитирана от ТемаOnline.  

За възможността такава среща да бъде проведена в близко време съобщи Stuttgarter Zeitung. „Срещата на държавните глави на Германия, Франция, Украйна и Русия трябва да се състои преди предстоящата 8-9 юли среща на върха на НАТО, за да се намали напрежението", пише германското издание.

Формално исканията се свеждат до това Русия да повлияе на ДНР и ЛНР с цел изпълнение на Минските споразумения. Двете републики неведнъж са заявявали, че са готови да изпълняват своите задължения, но само след като Киев започне да ги изпълнява.

Проблемът се крие в това, че страните от конфликта разбират съвършено различно същността на Минските договорености. Донецк и Луганск са убедени, че споразуменията предполагат укрепване на техния автономен статут. В Киев пък са уверени, че документът има за цел ликвидирането на сегашната "система на републиките". Тъй като е невъзможно постигането на компромис по този принципиален въпрос, западните посредници стигнаха до идеята да се проведат колкото се може по-скоро местни избори в Донбас, след които Киев би могъл с новата власт да обсъди бъдещия статут на региона.

В екипа на Порошенко има хора, които са съгласни на избори в Донбас още през тази година, но поставят като главно условие изпращането в региона на въоръжена полицейска мисия на ОССЕ. Украйна вижда тази мисия като нов формат на мироопазващите сили. В Европа се отнасят с недоверие към тази идея. В Русия - подобно на Порошенко - си представят по свой начин как би трябвало да изглежда и какви да бъдат функциите на тази мисия. Според Москва международната мисия трябва да бъде разположена по линията на разграничение, но не на територията на Донецката и Луганска републики и не по границата с Руската федерация.

Що се касае до въоръженията, началникът на администрацията на руския президент Сергей Иванов каза в интервю за ТВ-канал "Россия 1", че руската страна е съгласна да въоръжи наблюдателите от ОССЕ с пистолени са самоотрбана, но не и с повече.

В Киев разбира се не са съгласни с този подход. Заместник-началникът на администрацията на президента Петро Порошенко Константин Елисеев отбеляза, че без пълноценна международна мироопазваща мисия в Донбас е невъзможно да се проведат избори там. Той съобщи миналата седмица, че са били проведени закрити преговори на ниво съветници на ръководителите на "норманската четворка" и представители на ОССЕ. Обсъждани са всички посочени по-горе въпроси. Според Елисеев, страните се разминаватпо стратегическите пунктове, но са намерили общ език само по въпроса за прекратяване на огъня. Постигнато е съгласие за извеждане на въоръженията от линията за разграничение в три точки: "станция Луганская, районът на Петровски и района на Золотов. Дадени са конкретни данни на експертите и военните, за да може във възможно най-кратки срокове тази инициатива да бъде реализирана.