/КРОСС/ В края на 90-те и началото на 21 век се появи явлението кибертормоз. Той е многолик и се увеличава с всяка година, но се пренебрегва от семействата, обществеността и властите.

Това каза за БНР психологът Панайот Рандев по повод Международния ден на спирането на кибертормоза, отбелязан в петък, 17 юни. 

Кибертормоз е всяка електронна комуникация, чрез която някой насажда съзнателно враждебно и оскърбително отношение към друг човек. Децата и младежите в училищна възраст са чести мишени.

Панайот Рандев беше категоричен, че има проблем, въпреки че родителите и учителите не знаят за това.

Смята се, че над 50%, дори 60-70 на сто, от учениците в някакъв момент от своя живот са били обект на кибертормоз или в някакъв момент те са го извършвали. За съжаление обаче, заради относителната си невидимост и нетрадиционност, възрастните не са го виждали. Около 10% от децата споделят това със своите учители или родители. Ако при традиционния тормоз около 15-20% от децата споделят със своите учители, а 30-35 на сто с родителите си, то кибертормозът е много по-невидим. Родителите мислят, че няма такова нещо, защото в около 5-10% от случаите стига до тях. 70-80% от учениците са обект на словесен тормоз - обиждане, правене на неприлични забележки, коментира психологът. 

Ако говорим за цяла България в образователната сфера, 200-250 хиляди случаи годишно имаме на тормоз, от които 80-100 хиляди са на кибертормоз. Ако обаче видите статистиката на Държавната агенция за закрила на детето, има 100 случая в България.

Грубо казано, всеки 10-и е психологически зависим, а всели 20-и е клинично зависим, поясни още Рандев.